В началните кръгове от пролетния полусезон разликата между Локомотив София и Литекс беше 10 точки. След дербито в „Надежда”, завършило 2:1 за ловчанлии, дистанцията между двата тима вече е само точка в полза на железничарите. А това означава, че те са много сериозно застрашени от това да влязат в черен коловоз, който не води към Европа. С оглед на по-тежката програма на Локото до края с гостувания в дербитата срещу Левски и Славия и хлъзгави битки на чужд терен срещу заплашени от изпадане тимове като Беласица (в следващия кръг) и Видима-Раковски изпадането от челната тройка за тима изглежда напълно реално. В такъв случай в "Надежда" ще им остане единствено надеждата Литекс да спечели купата и четвъртото място в първенството да се окаже „полезно”.
Какво доведе до кризата при „червено-черните” ли? Факторите за това са много. И това, че заслужилата стара гвардия стана на практика с една година по-стара, и многото контузии на основни играчи, и липсата на равностойни заместници на продадените през последната година важни фигури като Генков и Караджинов, и различните ветрове, които клатеха стола на Стефан Грозданов, и медийните атаки и провокации. В крайна сметка това напълно логично доведе до оставката на опитния специалист. Така или иначе в Локомотив София трябва да приемат реализма на Грозданов, че с този състав титла не може да се преследва. А пък и той си тръгва от „Надежда” след три години и половина начело с високо вдигната глава след многото успехи, които постигна. Локото се нуждае от сериозно освежаване, което може да стане само със солидна финансова инжекция.
Миодраг Йешич води някакво свое класиране, в което подрежда отборите по точки от 11-ия кръг, когато той пое Литекс. Но когато цифрите са на негова страна, боговете мълчат. А те сочат, че „оранжевите” имат повече спечелени точки през пролетта дори от убедителния лидер ЦСКА. Така че харесван или не, сърбинът трябва да бъде похвален за онова, което направи от идването си в клуба досега. Литекс беше категорично по-добрият отбор в „Надежда”, а дали съдията Ристосков е помогнал, не е най-важното.
Извън битката за бронза златото, а вече и среброто са сигурни. Най-благородният метал отдавна е отреден за ЦСКА, а другият гранд Левски дръпна много за второто място. ЦСКА гостуваше в Стара Загора и спечели срещу Берое по модела „Левски”. След много пропуснати положения, гол в последните минути и 1:0. Стойчо Младенов очевидно държи своите на педали даже и при тази убедителна преднина. Но парен каша духа... Затова и радостта на „червените” под Аязмото беше „като за спечелването на КЕШ”, ако трябва да цитирам наставника на победения Берое Илиян Илиев.
Еньо Кръстовчев почти сложи кръст на въжделенията на доскорошния си тим Марек за спасение. Еньо вкара 4 гола, пропусна дузпа и потанцува самба, сякаш за да оправдае малко по бразилски звучащото му малко име на гърба на фланелката. А в попаденията му видяхме нещо, което от известно време липсваше на Левски - изявен голаджия. Този, който ще се пребори в пеналта за висока топка или ще се извърти, за да я тресне във вратата. После Еньо, като възпитано момче, отиде да утеши бившите си съотборници в съблекалнята. А те, горките, живи да ги ожалиш, като им слушаш изказванията. На дупнишки диалект те звучат горе-долу така: „Цела зима се разождааме, нищо не тренирааме при Джеки и са не моем да одим.” Като резултат от „разодките” - поредна четворка във вратата и рефренът „Б група, Б група ви зове”.
Славия тези дни празнува 95-годишния си юбилей, но подобно на братовчедите от „Надежда”, също буксува. Поредните загубени точки за „белите” у дома срещу Вихрен, ако бъдат съчетани с поражение и в следващия кръг в Ловеч, ще означават окончателно сбогуване с Европа. Нищо, след 95-годишнината идва 100-годишнина, белким тогава Славия отново напомни за някогашната си слава.
Има няколко отбора, които не ми се ще да изпаднат. Вихрен и Берое са два от тях и почти са се спасили. Едните с отлична подготовка в Кипър, другите - събрани от кол и въже в последния момент, но и двата тима надъхани до крайност. Третият отбор от дъното, който ми е много симпатичен, е Видима-Раковски. Кой ли съдия не ряза до момента севлиевци кой ли специалист не ги отписа. Но те все още се борят за кожата си. Ако има някаква справедливост в този свят, ще се спасят. Отдавна обаче не вярвам на Дядо Коледа...
А иначе за интригата в шампионата допринасят и тимовете от „златната среда”. Преплетените интереси в челото и в дъното на таблицата, а и техните собствени амбиции държат под напрежение отбори като Черноморец, Черно море, Локомотив Пловдив, Ботев Пловдив, Пирин. А това е добре. За разлика от други години сега няма изявени кръводарители. Кой казва, че първенството ни не е интересно!
Какво доведе до кризата при „червено-черните” ли? Факторите за това са много. И това, че заслужилата стара гвардия стана на практика с една година по-стара, и многото контузии на основни играчи, и липсата на равностойни заместници на продадените през последната година важни фигури като Генков и Караджинов, и различните ветрове, които клатеха стола на Стефан Грозданов, и медийните атаки и провокации. В крайна сметка това напълно логично доведе до оставката на опитния специалист. Така или иначе в Локомотив София трябва да приемат реализма на Грозданов, че с този състав титла не може да се преследва. А пък и той си тръгва от „Надежда” след три години и половина начело с високо вдигната глава след многото успехи, които постигна. Локото се нуждае от сериозно освежаване, което може да стане само със солидна финансова инжекция.
Миодраг Йешич води някакво свое класиране, в което подрежда отборите по точки от 11-ия кръг, когато той пое Литекс. Но когато цифрите са на негова страна, боговете мълчат. А те сочат, че „оранжевите” имат повече спечелени точки през пролетта дори от убедителния лидер ЦСКА. Така че харесван или не, сърбинът трябва да бъде похвален за онова, което направи от идването си в клуба досега. Литекс беше категорично по-добрият отбор в „Надежда”, а дали съдията Ристосков е помогнал, не е най-важното.
Извън битката за бронза златото, а вече и среброто са сигурни. Най-благородният метал отдавна е отреден за ЦСКА, а другият гранд Левски дръпна много за второто място. ЦСКА гостуваше в Стара Загора и спечели срещу Берое по модела „Левски”. След много пропуснати положения, гол в последните минути и 1:0. Стойчо Младенов очевидно държи своите на педали даже и при тази убедителна преднина. Но парен каша духа... Затова и радостта на „червените” под Аязмото беше „като за спечелването на КЕШ”, ако трябва да цитирам наставника на победения Берое Илиян Илиев.
Еньо Кръстовчев почти сложи кръст на въжделенията на доскорошния си тим Марек за спасение. Еньо вкара 4 гола, пропусна дузпа и потанцува самба, сякаш за да оправдае малко по бразилски звучащото му малко име на гърба на фланелката. А в попаденията му видяхме нещо, което от известно време липсваше на Левски - изявен голаджия. Този, който ще се пребори в пеналта за висока топка или ще се извърти, за да я тресне във вратата. После Еньо, като възпитано момче, отиде да утеши бившите си съотборници в съблекалнята. А те, горките, живи да ги ожалиш, като им слушаш изказванията. На дупнишки диалект те звучат горе-долу така: „Цела зима се разождааме, нищо не тренирааме при Джеки и са не моем да одим.” Като резултат от „разодките” - поредна четворка във вратата и рефренът „Б група, Б група ви зове”.
Славия тези дни празнува 95-годишния си юбилей, но подобно на братовчедите от „Надежда”, също буксува. Поредните загубени точки за „белите” у дома срещу Вихрен, ако бъдат съчетани с поражение и в следващия кръг в Ловеч, ще означават окончателно сбогуване с Европа. Нищо, след 95-годишнината идва 100-годишнина, белким тогава Славия отново напомни за някогашната си слава.
Има няколко отбора, които не ми се ще да изпаднат. Вихрен и Берое са два от тях и почти са се спасили. Едните с отлична подготовка в Кипър, другите - събрани от кол и въже в последния момент, но и двата тима надъхани до крайност. Третият отбор от дъното, който ми е много симпатичен, е Видима-Раковски. Кой ли съдия не ряза до момента севлиевци кой ли специалист не ги отписа. Но те все още се борят за кожата си. Ако има някаква справедливост в този свят, ще се спасят. Отдавна обаче не вярвам на Дядо Коледа...
А иначе за интригата в шампионата допринасят и тимовете от „златната среда”. Преплетените интереси в челото и в дъното на таблицата, а и техните собствени амбиции държат под напрежение отбори като Черноморец, Черно море, Локомотив Пловдив, Ботев Пловдив, Пирин. А това е добре. За разлика от други години сега няма изявени кръводарители. Кой казва, че първенството ни не е интересно!
