Журналистът Петко Бочаров представи книга, посветена на вековната участ на България. В новото издание "Нашата Via Doloria" Бочаров описва пътя на българската болка от 14-и век до наши дни.
Според него през всичките векове България се е развивала с болка, а през 20 век болката е била най-силна, тъй като страната ни е преживяла четири национални катастрофи. Бочаров е убеден, че няма друг европейски народ с подобно минало. И реалната причина за това била, че повечето претенденти за наши спасители, се оказали некадърници.
Бочаров е убеден, че политическата картина и обществените прояви у нас след изборите през 2009 г. били провокацията да създаде новата си книга. Според него 22 години след историческа промяна на битието ни, ние, българският народ, все още не се носим върху крилете на въпросната промяна. А тя сама по себе си трябвало да бъде нещо велико.
„Все едно сме като диво животно в клетка - обикаляме стените и се блъскаме в решетките, надявайки се, че някой ще ни пусне навън... Защо тая пуста наша съдба ни е орисала да бъдем в клетка и да чакаме друг да ни отвори? Моето обяснение е, че не сме имали друг избор, защото повече от претендентите да ни бъдат спасители са се оказвали или некадърни случайници, или безскрупулни използвачи, главната грижа,на които е била да натъпкат собствения си джоб", обясни Петко Бочаров.
Въпреки заглавието на книгата „Пътят на болката" 93-годишният журналист остава оптимист за бъдещето на страната. Според него в един момент „палачинката трябва да се обърне."
„Не може от 14-и век досега да вървим с по една Via Doloria и това да бъде завинаги. Все ще дойде момент, когато палачинката ще се обърне. А за да се обърне, трябва ние да я обърнем. За да се оправи тази наша държава, трябва да престанем да се занимаваме с някои прикачени висулки. Трябва да гледаме гората, а не дървото", допълни Бочаров.
С публицистичното издание, журналистът вярва, че поне малко ще допринесе за помъдряването на подрастващите и те осъзнаят, че са късметлии, защото, по думите му - "свободата, която сега имат и на която сега се радват, много лесно можеше и да я няма".
