Районът на Варна е бил високоспециализиран металургичен център за обработка на мед и злато през древността, разказа в интервю за БТА археологът от Археологическия музей във Варна гл. ас. д-р Владимир Славчев, като открои обработката на ценните метали и по-конкретно - на златото.
Същинското ювелирство започва тук през втората половина на 5-то хилядолетие пр. Хр. По това време в района около Варна се обособява високоспециализиран металургичен център, който се специализира в областта на обработката на два различни метала - от мед се правят предмети, служещи за оръдия на труда, на сечива - шила, игли, различни длета и клинове, също така някои от изделията са играли ролята на инструменти за обработка на самия метал, посочи експертът.
По-интересното обаче от гледна точка на историята на ювелирството е обработката на злато. То започва да се обработва почти едновременно с медта, макар че източниците за неговия добив са различни. Докато медта се добива от рудници чрез открит способ, чрез нагрявяне, напукване на скалата, претопяване на самите парчета скала и отделяне на шлаката от метала, при златото нещата стоят доста по-просто от гледна точка на обработката, тъй като то е събирано по долините на реките в разсипен вид, готово за претопяване.
Проблемът стои обаче с неговото събиране. Това е една не много трудоемка, но изключително дълготрайна работа. Необходимо е да има хора, които целенасочено да се занимават само с това, за да могат да натрупат в края на един сезон по няколко грама злато. Ако по това време реките са били по- златоносни, хората са имали по-голям добив, но общо взето наблюденията на геолозите са, че една река, която е златоносна - пуска "равномерно" злато, т.е. дори и да смятаме, че ние сме изчерпали всичко, след определен брой години тя отново започва да дава и то в същото количество.
Златото е по-благодатно за обработка от медта
За подобряване на технологичните умения в бижутерията са примерите на великолепни предмети, намерени при разкопките на некропола край Варна. Златото е по-благодатно за обработка, защото то е по-меко, по-лесно се кове, по-лесно се реже. То е и по-лъскаво, по-блести и е инертно - медта се окислява по повърхността, променя си цвета и хваща патина, докато златото остава неизменено. Това, заедно с факта, че се намира в малки количества, насочва хората да се специализират и от златото да започнат да правят предимно и само украшения.
Специално за района на Варна тези украшения са многобройни. Има десетки разнообразни видове. Това са предимно мъниста с различна форма и халки, които са използвани като пръстенчета, обици и понякога са се слагали пластинки около зъбите. Това е една много интересна традиция, която се появява през този период, пояснява Славчев. Свидетелства за това има и в Дуранкулашкия некропол.
От злато започват да се правят също така различни гривни, които са с полукръгло сечение, с биконично сечение, но освен тях има една поредица, която е известна в литературата като онтропоморфни амулети. Това са кръгли пластинки, чиято средна част е изрязана и в горната част има един малък израстък - триъгълен, трапецовиден, който има обикновено две дупчици, за които се хваща конец или ремъчето, което ги е носило. Тези амулети са носени на врата от предимно жени и вероятно също бележат някакъв социален статут.
В рамките на един проект, в който е участвал варненския археологически музей, имахме шанса да изследваме цялото праисторическо злато, което е откривано на територията на България, разказва специалистът. Сравнени са данните между находките и се оказва, че един амулет, открит до селищната могила в село Сава, Дългополско, и два амулета, които са открити в русенската селищна могила, са с абсолютно със същия химически състав както тези, които са открити във Варна. Това означава, с една голяма доза сигурност, че производството на такъв тип изделия е ставало тук около Варна и оттук те са били разпространявани, категоричен е археологът.
Златни предмети, изработвани в ателиетата във Варна, са използвани само на място
Интересният момент за Варна в това отношение, е че центърът, който е работил тук, е бил за собствена консумация, обяснява Славчев. Предметите се използват и циркулират предимно и само в региона. Това е мястото, където те са били оценени и използвани. Не мога да отговоря на въпроса защо е било така, обясни специалистът. Очевидно хората не са гледали на тези изделия като на някакъв търговски продукт. Очевидно те са ги произвеждали, защото са били важни за самата общност. Може би това са маркерите на тяхната власт, на тяхното социално положение в едно определено общество.
От златото започват да се правят апликации, т.е. най-различни пластинки, предимно с кръгла форма, на които се пробиват дупчици по периферията и започват да се украсяват дрехите с такива пластини, които изглеждат много лъскаво. Много интересен е примерът с някои от богатите погребения във варненския некропол, където в гроб и при символично погребение, се съдържат голямо количество златни биконични мъниста и червени карнеолови мъниста.
За този период е интересно, че е започнала обработката и на други минерали. Имаме много малки, направо микроскопични мъниста, които са направени от гагат или лигнит - това са разновидности на черните въглища. Те са мекички, имат антрацитено черен цвят, който поглъща светлина, но най-интересното е, че те са правени изключително малки. В повечето случаи са по-малки от оризово зърно. И са пробити и са били носени като наниз. Много е вероятно с такива мъниста също да са били обшивани дрехите. С какъв инструмент са пробивани толкова тънки дупки и как това нещо е ставало без увеличителни стъкла не мога да отговоря, обясни специалистът. Според него тези факти са много интересни, защото човек е започнал да обръща внимание все повече на себе си и своето място в природата.
Източник: БТА
