Приключенска обиколка из Черно море

Приключенска обиколка из Черно море
Приключенска обиколка из Черно море / vyacheslavstoyanov.com/bg

Българинът Вячеслав Стоянов реши да обиколи на велосипед Черно море. Той направи официален старт на колоездачно си турне на 26 май. Целта му бе да измине 7000 км за рекордното време от 60 дни, като във всяка от черноморските държави да призовава към по-екологично съобразен живот и устойчиво придвижване.

Турнето „Re-cycle" се проведе под мотото „Рециклиране на мисленето в полза на опазване на околната среда".

35-годишният магистър по промишлен дизайн е бесарабски българин от Украйна. Mагистърът по промишлен дизайн много харесва чистата природа и животните, вярва в смисъла на живота и матрицата, контролираща нашия живот.

След обиколката Вячеслав Стоянов разпространи до медиите доклад за велосипедната експедиция около Черно Море „Recycle".

Ето какво гласи докладът на Вячеслав Стоянов: 

Какво знаем за света около нас? Много малко!Твърде много сме заети със себе си, за да погледнем какво се случва с мястото на което живеем - Земята!Човечеството се движи по инерция, която нарича еволюция. Създавайки си определени удобства не си даваме сметка дали те няма да ни навредят в бъдеще. За жалост, не ни интересува съдбата на вещ, която вече не ни е полезна. Плащайки в магазина за новата си придобивка или храна, не се и замисляме, че това вече е боклук и съдбата му е да гние в природата, за което са необходими хиляди или милиони години. Свързваме боклука с нещо мръсно и не искаме да го носим в главата си, затова се избавяме от него по най-бързия начин. Но се избавяме само от мисълта за него, а не от самия него. Той продължава да бъде боклук, пречейки на природата и на съзнанието на всички останали хора, които постоянно се сблъскват с него. Дали това е ниска култура на хората, живеещи около нас, живеещи от ден за ден? Или мислим, че само ние, нашето поколение, ще живее на тази планета? Въпросите са много, както и разсъжденията върху тях. Занимаваме се с демагогия, как не можем да живеем в мръсен свят и колко са лоши хората, виновни за това. Искаме промяна, но не знаем, че тя започва от самите нас. Инфантилните деца, възпитавани от инфантилните си родители, не желаещи да носят отговорност. Като резултат се явява инфантилността на нацията, свикваща някой да се грижи за нея. Но кой е този голям татко, който трябва да се грижи за всички нас?

Темата за боклука не ни е интересна, даже е банална толкова, колкото ходенето до тоалетната. На никой не му е комфортно, но стиска зъби и свиква със ситуацията, мърморейки под носа си и нищо не правейки по въпроса...

Започнах да карам колело преди три години, така открих начин да избягам от стреса. Карах колело преди това, само като малък, използвайки го като играчка за по-напреднали деца. Сега преоткрих колелото отново, но вече като транспортно средство. Започнах да карам всеки ден до работа и обратно. Много бързо се почувствах по-добре и в главата и тялото, изпълнен с енергия. С колелото спечелих още един коз - независимост в града! Няма ядове и дишане на отровни изпарения докато чакаш в задръстване. Въпреки че няма условия да се кара безопасно колело в града, се предвижвах няколко пъти по-бързо отколкото с кола. Зарибих се много бързо и увеличих дистанциите като започнах да карам всеки ден след работа до Вакарел (Софийско, България) и обратно - 50 км. През почивните дни карах из природата. Когато караш колело забелязваш това, което не е достъпно да видиш когато караш кола. Видях много боклук, който с всяка година ставаше все повече и повече. Не издържах, кипнах! Тук разбрах, че трябва да направя нещо по въпроса с тези боклуци, които виждам всеки ден, а не да чакам някой да се погрижи за тях. Забелязвайки, че обществото е незаинтересувано от проблема с отпадъците и тази тема не му е интересно, се роди идеята да направя нещо като „Пиар на проблема с отпадъците" като обиколя Черно море с колело и опаковам боклука в приключенска опаковка. На всеки му е интересна авантюрата ми, невъзможното постижение плод на силна воля, сила и дисциплина. Това е моята концепция да се докосна до всяко едно съзнание. Защо Черно море? Защото съм роден в Крим, израснал съм и съм живял дълго време по бреговете на Черно море. С очите си наблюдавах как то се превръща в бунище. Не мога да го оставя така, искам поколения след мен да се наслаждават на красотата му, а не на вонята му.

Първоначално тръгнах с идеята за разделно изхвърляне на отпадъците, като смятах това за решаване на проблема, но в последствие установих, че обществото около Черноморския басейн все още не е готово за това. То не е решило проблема с отпадъците в основата си и да се говори за развитието му все още е много рано. Като глобално, за здравето на Черно Море знаем, че почти не е останала риба в него и животът под 200 метра отдавна го няма. Морето е като бомба със закъснител. А защо и какви са причините за това? Само констатации на екологични организации, но те са всъщност причинени от нас! Причинени от всяко едно поколение, което не вижда по-далеч от себе си!

Само две организации проявиха жив интерес да се срещнат с мен и да обсъдим проблемите. Това са младата Еко организация от Каварна (България) и от Феодосия (Крим)!

Приключенска обиколка из Черно море
netinfo

Дълго време избирах посоката на обиколката си, но реших, че по часовниковата стрелка ще бъде по-правилна, положителна. Добре, че избрах тази посока. През цялото време гледах крайбрежието и по всяко време можех да спра и да огледам мястото.

В Румъния срещнах контраст, от най-мръсно до най-чисто място. Хареса ми как са решили проблема с отпадъците в общините по бреговете на Дунав, по много прост начин. В селата кошчетата за боклук бяха през 20 метра, а между селата през 100 метра. Това видимо решава проблема. Човек по природа не е лош и е програмиран да не извършва лоши неща. Забелязах, че ако има условия, той се старае да изхвърли боклука на правилното място. Малък е процентът на тези, които се нуждаят от превъзпитание и наставления, но за жалост има във всяка една от държавите и такива.

В Украйна и Русия проблемът е същия, но са го разрешили пон високо психологически начин, като слагат по един контейнер за отпадъци на всяка една крайпътна спирка за коли, придружени с табели, на които пише „Благодарим за чистотата край пътя!". Тук ефекта е очевиден. Крайбрежието е чисто само там, където са го взели на концесия и се грижат за чистотата му. Там, обаче, където няма хора, навсякъде е мръсно. Пълно е с празни пластмасови бутилки предимно от минерална вода и предимно от 0,5 литра. На места почти във всички държави съм срещал плътност на пластмасови бутилки до 5000 броя на километър. Толкова много боклук съм видял за цялото ми пътешествие, че ако се струпа на едно място може да изникне нова планина. А аз съм обиколил само Черно Море! Какво да се говори за проблема като цяло? Има ли смисъл?

Мислех, че Черно море се замърсява от ниската култура на хората, почиващи по бреговете му и от корабите. Но предвижвайки се от Сочи до Батуми установих, че основното замърсяване на Черно море става от реките, вливащи се в него. След дъжд придошлата река смива цялата мърсотия от бреговете си, изкарвайки целия този боклук 4-5 километра в морето, а от там нататък, където го отнесе вятърът. Вниманието трябва да се насочи към проблемите с отпадъците по реките и районите около тях, а не само, забивайки носа си в констатации.

В Абхазия бреговете бяха едни от най-мръсните. Тук живота е спрял преди 20 години и военното положение отблъсква невероятно количество туристи, които са единствения доход по тези места. Гагра, един от най-елитните курорти по Социалистическо време, сега е напълно празен. Най-елитните плажовете са пълни с боклуци, които морето изкарва при бурите. Бедността докарва хората в Абхазия до отчаяние. Четири момчета за малко да ми откраднат колелото заедно с документите и парите, които имах. За дълго време щях да остана в Абхазия.

Подобно е положението и в Грузия. Но не си личи толкова на фона на приветливостта и дружелюбието на хората. Малко бях подлъган от това. Има какво да се желае въпреки огромните старания на президента Саакашвили, който полага невероятни усилия не само за това.

В Турция е мръсно, но само на местата, където няма много хора. Там, където няма кошчета за боклук има много боклук. Странно, но видях цели сметища, направени на брега на морето. Не вярвам, че това е единственото останало празно място за да се изхвърли боклукът там. Турция май трябва да се замисли по този проблем.

В България морето е чисто заради плътността на хотелска Ривиера. Но за сметка на това край пътищата е едно от най-мръсните места. Отново предимно от минерална вода и предимно от 0,5 литра. Тук видях подобни сметища из природата като в Турция.

Обикаляйки с колело имах достъп до всяко едно кътче, където хората са хвърлили боклук, мислейки, че никой няма да забележи. Смятам, че е наложително общинските управници да слязат за малко от колите си, да се разходят и да видят проблемите, които няма как да се видят иначе. Видях няколко души в Турция, събиращи отпадък по пътя, но те събираха само алуминиеви кутийки, за да ги предадат за вторични суровини. Същото видях и в Русия, където събират стъклени шишета. Там ги наричат „чистачи". Пластмасата не интересува никого, в нито една от държавите, а тя е основен проблем с най-голяма вреда. Вероятно след няколко стотин години, археолозите и историците ще наричат нашата епоха: епохата на „Пластмасовите шишета". Мисля , че би било правилно всеки да се замисли и да избира по-голяма разфасовка на напитка или храна която ще ползва няколко пъти, а не само веднъж, да си носи торбата за многократна употреба всеки път, за да не иска нова найлонова торбичка от магазина. Да вземем пример от Германия, където въведоха платения амбалаж за алуминиевите кутии и всякакви пластмасови бутилки и боклукът изчезна от улицата. Ако все още може да се намери нещо, подобно по улиците, то е само, защото все още има единици продукти, за които няма амбалаж за мнoгoкратна употреба. Всичко останало се връща обратно и ако все пак има сноби, които си позволяват да не връщат амбалажа, има достатъчно клошари („чистачи"), които се изхранват с това да го събират и предават в първия супермаркет.

Приключенска обиколка из Черно море
netinfo

Като заключение искам да направя класация за най-мръсните държави, но правилно би било да ги разделя на две категории: крайбрежието на Черно море и крайпътните зони.

От най-мръсно до най-чисто крайбрежие: Абхазия, Грузия, Турция, Украйна, Русия, Румъния и България.

От най-мръсни до най-чисти крайпътни зони: България, Турция, Абхазия, Грузия, Румъния, Русия, Украйна.

По пътя съм срещнал много хора, които са обикаляли света с велосипед, с дестинации около 40 000 км, хора, които са видели във велосипеда транспортно средство, което им дава тонус и независимост. Обясняват, че светоусещането е в 10 пъти повече отколкото да пътуваш с автомобил. Да пътуваш с автомобил за тях е все едно да стоиш на удобния фотьойл пред телевизора. Усещането е същото. По-голямата част от тях са минали по Българското крайбрежие, една от дистанциите, която е забранена за колела. Парадоксално е, но се оказва, че е по-лесно да се забрани вместо да се създадат условия, и с това да се убие желанието на хората да използват телата си. Същата самоцел става и в градовете, където управниците, които само като малки са се качвали на колела, ще решават, както и където им удобно, да направят велоалеи и паркинги за колела вместо да си сътрудничат с велоорганизациите за това. И като резултат, тези съоръжения стават напълно не използваеми. Народните пари отиват на вятъра, замазвайки очите на избирателите. Колелото не е само играчка за забавление за по-напреднали деца, но и транспортно средство. Моята обиколка го доказа! С колелото всеки се предвижва в града в пъти по-бързо от всяка една кола и перспективата да стават все повече колела е очевидна. Само за последната година времето, прекарано на хората в задръствания, се е удвоило. Това е факт! Ще става още по-зле и то не в дългосрочен план! Какво ще предпочетат хората? Да киснат минимум 3 часа на ден в задръствания или да си живеят пълноценно живота? По-голяма част от тези хора не се качват на колело заради страха от движението в града, които няма велоалеи, въпреки огромното им желание да сменят транспортното си средство с по-екологично и даващо свобода.

Мисията ми не е свършила като обиколих Черно море с колело. Гордея се, че съм първият, който го е направил. На всичко отгоре досега не съм карал колело на дълги разстояния и това ми е първата сериозна обиколка. Не съм спортист, аз съм обикновен човек като вас. Всичко е в нагласата и не е никак трудно. Всеки от вас може да го направи без да има нужда от специална подготовка за това. Повечето от вас, които карат колело, средно на ден изминават по 30 км. Какво тогава пречи да обиколите Черно море с колело по 30 км на ден? Единствено свободно време!

Предлагам насока за разрешаване на проблема с чистотата в общия ни дом:

Производителите и дизайнерите, които налагат продуктите си на пазара, да обърнат внимание на съдбата им след употреба, без да си измиват ръцете с екотаксите, които плащат;

Общините да се погрижат за слагането на табели и кофи за боклук по местата, където има нужда от тях, а не където им е удобно да има;

Да има на всяка крайпътна спирка контейнер за боклук;

Боклукът да си остава в колата до момента, в който не срещнем контейнер, където би могъл да бъде изхвърлен;

Фирмите, събиращи боклука, да не допускат препълването на контейнерите;

Сметищата да бъдат на места, които няма да пречат на екосистемата;

Всеки път при пазаруване да се носи торба за многократна употреба;

Да се взимат предимно големи разфасовки;

Да се направи така, че пластмасовата опаковка да е значително по-скъпа от амбалажната;

Да се намери начин за рециклиране на отпадъци. Боклукът също да има цена, за да се провокират „чистачи", който несъзнателно ще почистват.

Мога да ви уверя, че не само ниската културата на хората, живеещи сред нас, е причината за мърсотията! По природа човек не е лош и е програмиран да не прави лоши неща. Малко са тези, които изхвърлят боклук напук, останалите се стараят да намерят кошче за да изхвърлят там. Като няма кошче, боклукът отива в природата!

Трудно ще ми бъде самичък да решавам тези проблеми с промените. Ако всеки прави само част от това, което правя аз, светът около нас ще е съвсем друг! Мога да ви уверя, че всичко е заключено между ушите и ако намерите правилен ключ, за да го отключите, светът ще е в краката ви. Ние, хората, притежаваме телата си, които трябва да използваме, за да се чувстваме добре. Движим се по течението, по пътя на самоунищожението. Мързелът е в основата на всичко! Не сме инвалиди! Станете и направете малкия си принос за благото на обществото без да очаквате признателност за това. Благодарността ще се върне обратно към вас под друга форма и ще се почувствате значими и истински живи!