Журналистът Петко Бочаров почина на 97-годишна възраст, съобщиха на БТА от семейството му.
Петко Бочаров за пътя на болката и още нещо...
Петко Бочаров е роден на 19 февруари 1919 г. в София. Баща му е софийският адвокат Димитър Бочаров, дядо му е участвал в легендарните битки на Шипка.
Петко Бочаров искал да продължи семейната традиция след баща си, мечтаел да стане университетски преподавател по право, редовно ходел да слуша защитните речи на известния професор по наказателно право Николай Долапчиев. През 1938 г. завършва Американския колеж, а през 1945 г. - право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
От 1 октомври 1943 г. до 29 април 1945 г. работи като стажант адвокат в Софийската адвокатска колегия, след което от 20 август 1945 г. до 8 март 1949 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия.
Съдбата на Петко Бочаров е странна и превратна и при една нелепа случайност, за да защити брат си, попада под ударите на закона и една година лежи в затвора в отделението за убийци, на които дава юридически консултации.
След като излиза от затвора, три години е лишен от адвокатски права и се издържа като арматурист - от чирак стига до майстор 7-и разряд. От 11 април до 17 август 1950 г. е арматурист към Българския земеделски народен съюз (БЗНС), от 18 март до 5 юли 1951 г. - във фабрика "Клемент Готвалд", от 5 юли до 10 ноември 1951 г. отново арматурист към БЗНС, от 28 ноември 1951 г. до 14 юни 1952 г. - в "Софстрой".
Петко Бочаров е един от доайените в Българската телеграфна агенция (БТА). През 1952 г. той научава, че се търсят преводачи в БТА, явява се на конкурс и на 9 юли 1952 г. постъпва на работа в агенцията като редактор-преводач от английски език в редакция "Международна информация" (МИНФ). В нея работи до пенсионирането си на 1 октомври 1983 г. В БТА той е редактор-преводач в редакция "Международна информация" до 17 май 1960 г., когато става завеждащ сектор "Америка и ООН" към МИНФ. На 1 октомври 1966 г. е преназначен на завеждащ отдел в МИНФ. След това в редакция "Международна информация" заема различни длъжности. Водил е и телевизионното студиото в БТА "Последни новини, пръв коментар".
В различни периоди сътрудничи и на Българската национална телевизия (БНТ), като на 20 януари 1962 г. прави първия авторски коментар - от 4 минути в "По света и у нас". Темата е "Конференцията на външните министри на от Южна Америка в Пунта де ла Есте", а отзивите за коментара му са блестящи.
След напускането си от БТА, Петко Бочаров става журналист на свободна практика и през 2016 г. е най-възрастният действащ журналист в България. Определя себе си като човек, преживял три Българии.
От 1981 г. той е редовен участник в предаването "Всяка неделя" на Кеворк Кеворкян, където работи до 1993 г.
След 1990 г. пише и на вътрешнополитически теми. Има редовни рубрики по БНТ - в програмата "ТВ око", в радио "Свободна Европа", "Дойче веле", във в. "Новинар".
Именно в рубриката "ТВ око" на 23 февруари 1992 г. изрича култовите думите "Да, ама не". Фразата му служи за заглавие, но в обърнат вариант, на книгата му, излязла от печат по повод на неговата 90-годишнина през 2009 г. - "Петко Бочаров на 90? Не, ама да! Юбилеен сборник коментари 1988-2009" (2009).
Петко Бочаров е автор и на автобиографичните книги "Картини от три Българии" (2010) и "Лица и съдби от три Българии" (2010), на "Страсти и контрасти в три Българии" (2011), "Нашата Via Dolorosa" (2012), "Петко Бочаров на 95 през три Българии" (2014).
През 1991 г. Съюзът на демократичните сили го предлага за депутат от район "Средец" в София, но той отказва, защото смята, че депутатстването не е за него, че е журналист и иска да бъде свободен, да знае, че за това, което казва, само той носи отговорност.
На 20 май 2014 г. Петко Бочаров бе удостоен с наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики, на Министерството на културата.
Поклонението пред Петко Бочаров ще се състои на 7 март, понеделник, от 14:00 ч. в столичния храм "Св. Седмочисленици".
Източник: БТА
