Стотици се наредиха на опашка пред Народния театър "Иван Вазов", за да влязат във фоайето му и да се простят с един от най-обичаните ни актьори Велко Кънев. Негови роднини, близки приятели, политици се събраха на поклонението, което продължи няколко часа. Велко Кънев почина на 11 декември на 63-годишна възраст след дълга и упорита борба с болестта рак на гласните струни. За повечето от колегите му той остава един от малкото творци, изпълващи със съдържание определението "народен артист".
След като се сбогува с него, Павел Поппандов си спомни, че режисьорът на знаменития филм "Оркестър без име" с тяхно участие, си е отишъл от този свят почти на същата дата, на която и Велко Кънев. Именно заради паметта на Людмил Кирков и сценариста Станислав Стратиев Велко не искал да участва в продължението на култовата лента. Днес Павел Поппандов допусна, че и той може да се оттегли от проекта "Оркестър с име". Ето какво още каза актьорът: "Правили сме много концерти на НЛО и сме разигравали по време на тях най-различни скечове. Един от скечовете го играеха Велко и Мамалев. Веднъж така се случи, че Велко не можа да дойде, защото имаше представление в театъра. Направихме опит с Мамалев аз да изиграя това, което играеше Велко. И тогава разбрах, независимо от това колко време сме били заедно и колко добре сме се познавали, че той е недостижим. Не мога дори да го имитирам. Независимо от това, че тази сценка съм я гледал десетки, даже може би над 100 пъти. Уникален актьор. И като човек беше уникален разбира се, защото не можеш да бъдеш добър актьор, ако не си добър човек. Ето това беше Велко. Беше. Не мога да повярвам, че казвам беше. Нали казват, че нямало незаменими хора?!? Е, него кой може да го замени?".
И още един колега на Велко Кънев се върна в спомените си за него, Чочо Попйорданов: "На един концерт в зала 1 на НДК на клуб НЛО той ми вика: Чочо, днес ти ще пееш на два гласа. Аз питам: Велко, защо? Ами защото на мен ми е паднал гласа, казва той. Аз обяснявам, че не мога да пея на два гласа, а той ми отговори само: Ще се научиш! Той беше мълчалив човек, никога не съм го чувал да повиши тон на някого, дори когато е имал право да го направи. Умееше да се усмихва ужасно красиво, много искрено и сърдечно. Не знам какво да му кажа за последно. Някой ден всички ще се видим, така или иначе".
Освен заради професията Иван Ласкин и Велко Кънев са били близки и заради общото си хоби - риболова. Ето какво споделя Ласкин: "Аз имам щастието да споделям извън театралната среда мигове с Велко. Най-вече в нашето хоби, което е изключително. След семейството и работата си той обичаше най-много риболова. Имаме страхотни моменти, много смешни, приятни. Той не обичаше другите да ловят повече от него, а аз го правих и с това непрекъснато го дразних. Той се смееше много и все ми викаше, вика, той и сега ми вика от някъде, че съм фукльо. Което е самата истина. Няма да има повече риболов без...всъщност той е с нас и сега сигурно е някъде около вода, той много обичаше това нещо".
Антон Радичев пък си спомни: "Бях много близък с майката и бащата на Велко. И като сме ходили в Елхово, в неговия роден град, винаги са ни посрещали страхотно. От градината са ни късали домати, правила ни е майка му салатки, изобщо сме прекарвали великолепно в Елхово. Ще ми липсва страшно много като приятел, като човек и като колега".
Актьорът Славчо Пеев казва: "Ако има едно определение за Велко, това е, че той е народен артист, истински. Ако има народен артист това е Велко".
