COVID-19 успя да извади на показ не само страховете ни, но и най-доброто от всеки от нас. Край Дунав една лекарка от Афганистан работи наравно с българските си колеги. Избрала да дойде у нас заради розите и вече 15 години работи в болницата в Лом. Въпреки че не е излизала 2 месеца от инфекциозното отделение, тя се съгласи да разговаря с екип на NOVA.

Д-р Шакилла Попал е на първа линия в ломската болница в борбата с COVID-19. Тя е при своите пациенти денонощно вече два месеца. В момента обаче е сама, защото колегата й се е разболял от болестта.

„От 19 март съм непрекъснато тук, като само веднъж от разстояние съм успяла да видя своето семейство, тоест съпруга ми и детето ми, което е на 14 години“, казва Шакилла Попал – Димитрова, която е инфекционист в МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“ – Лом.

„Те знаят с какво се занимавам и ме подкрепят. Знаят, че в момента е въпрос на морална отговорност. Аз, откогато съм избрала инфекциозните болести знам, че някой ден може да дойде и такъв ден, какъвто е в момента“, разказва още тя.

Но въпреки всичко има дъщеря, която я очаква с нетърпение, както и съпруга й, който е ортопед в софийска болница.

„Като обяснявам, особено на дъщеря ми, защото тя е малка на 14 години и като й казвам, колко много я обичам и тя ми казва: „Аз знам, че ти ме обичаш и в момента си в затруднено положение и аз те обичам“. Казва ми, че се гордее с мен, а моят съпруг ми каза, че и той напълно ме подкрепя и че ме познава най-добре от всички и друго няма да направя освен това, което е в момента“, казва Шакилла Попал.

Чува се и с близките си в Афганистан, за да ги успокои, че е добре. 

„Всъщност баща ми живее в Афганистан, защото той е голям патриот, имам и брат и сестра, които живеят в Афганистан. Те всички ме подкрепят. И само ми казват: „Пази се, пази се, пази се“ и аз се пазя“, разказва Попал.
NOVA