Писателят Георги Мишев получи Националната литературна награда "Йордан Йовков" за тази година. През 2015-а се навършват 135 години от рождението на големия ни Йовков. Трябва да преодолеем егоизма си и да обичаме Бога и ближните си, каза Мишев в Добрич.
Според Георги Мишев е необходимо творбите на Йовков да се изучават от прогимназията до академията, защото в тях има всичко нужно за доброто възпитание на българската нация в нейните устои.
„Доста сме се отдалечили от Йовковото творчество, защото май престанахме да говорим с Бога, а минахме на дребни разправии помежду си, което няма да ни доведе доникъде. Прекъснем ли връзката с духовното, с истински човешкото, ще се върнем при ония, които не могат да говорят", добави той. Писателят пожела също да премахнем границите между хората, защото не е толкова страшно това, че се местят държавните граници, а по-страшни са нашият егоизъм и границите, които поставяме между братя и сестри.
На церемонията по връчването на Йовковата награда слово изнесе проф. Михаил Неделчев. Той направи апология на големия ни писател, с уговорката, че изследванията и представата за него се градят на героите и творбите му и твърде малко върху самата му личност. Неделчев припомни думите на Симеон Султанов, че „Йовков е рядък хуманист, един от най-даровитите българи с богата вътрешна биография". Литературният историк определи същността на Йовковото творчество като „вглъбяване" и открои неговата вдаденост в работата.
Йовков е първият ни професионален писател, заяви Неделчев, и отдаден на работата си, той не се е включил в никакви социални или творчески съюзи, не е заел пост в театъра или на друго поприще, никога не изразява политически пристрастия публично. Не е пишел в свободното си време, а за него всичкото време е било, за да пише.
Наградата на Георги Мишев бе връчена от кмета на Добрич Йордан Йорданов. Отличие за принос в изследването и популяризирането на Йовковото наследство получи д-р Кремена Митева от добричкия музей. На тържеството Мариус Донкин прочете Йовкови разкази. Сред гостите на празника бяха родственици на писателя - Румяна и Никола Лазарови и неговият внук Боян Попов.
