В обществото битува пренебрежително отношение към децата с дислексия, които често се смятат за по-глупави, а те всъщност имат дарби, граничещи с гениалност. Това коментира в интервю за Дарик Силвия Димитрова, преподавател по български език и литература, която се е сблъскала с проблемите на тези деца в пряката си работа.
Около 10 процента от хората страдат от дислексия, която създава проблеми при четенето и писането. Затова и преподавателката се е заела със социално предприемачество, като е подготвила проект за работа с такива деца. Психолози и логопеди ще бъдат привлечени в проекта „Оплетен свят", който с помощта на плетенето като терапия ще развива речевите умения на децата с дислексия като ги приобщи и към театъра.
„Погрешно е да се счита, че децата с дислексия са по-глупави. Те са като Грозното пате, на този етап изглеждат по-тромави, несръчни, изостават от другите деца. В следващия момент обаче се оказва, че те имат някакви дарби и заложби, с които превъзхождат значително съучениците си, понякога граничат с гениалност. Тази социална група наистина е значима и на нея трябва да се обръща внимание, за да могат тези деца да живеят щастливо, свободно и пълноценно.
Често преподавателите се хлъзгат по по-лесната страна, на детето се слага етикет „изоставащ ученик", сбутват го на по-задните чинове, за да не пречи и не разсейва другите. А има ресурсни учители, които се занимават с проблемите на тези деца. Има такива организации, но те не са ангажирани като институции.
Моят проект се нареча "Оплетен свят". Той събира деца с преподавател, групите ще са с до четири човека, които плетат на една кука различни ръкавични кукли. Това занятие не е трудно, тъй като дори момчетата могат да плетат синджирчета, които след това се навиват на геврек, залепват се, стават слънчица, облаци дървета. След това децата вече измислят реплики за своите герои.
Държах на плетенето, защото това е една хубава традиция, то е и мощна терапия", разказа Силвия Димитрова.
