Творбите на великите автори принадлежат на цялото културно човечество, но ние трябва винаги да помним, че житейският път на един велик художник - Борис Георгиев,
започва именно тук, в България.
И въпреки че творби на уникалния портретист има по целия свят, той е забравен за дълго в родината си. През 1999 г. с решение на градския съвет във Варна, Художествената галерия в града приема името на Борис Георгиев. Днес месингова статуя на художника, дело на Кирил Янев, посреща посетителите на входа.
Художникът Борис Харалампиев Георгиев е роден на 1 ноември 1888 г. във Варна.
Учи живопис в Художественото училище към Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от Николай Рьорих, а по-късно учи в Мюнхен в Академията по изящни изкуства.
Още през първата си ваканция напуска баварския град и заради оскъдните си средства изминава пеш пътя до Неапол.
Борис Георгиев пресича цяла Европа от Норвегия до Испания, след което се усамотява за няколко години в планината Трентино, в алпийската местност Вал-Сугано.
Огорчен е от крайния материализъм и разрушаването на свещените ценности. За това избира живота на скитник. Храни се с каквото може да намери, но не оставя нищо да го спира. Докато обикаля работи за по няколко дни като дърводелец, монтьор, настройва и пиана, а като му платят си продължава по пътя. Самата атмосфера на големите градове го потиска.
От 1914 до 1920 г. работи във Флоренция. Там умира сестра му Катерина, придружавала го в пътуванията му. От тогава сестра му често присъства в творчествето му, рисува я като силует или сянка.
През 1920 г. Георгиев се заселва в Рим. Тук прави първите си самостоятелни изложби и придобива известност като много добър портретист. През 1922 г. се връща за кратко в родината. Оттогава датира срещата му с Учителя Дънов. Той рисува негов портрет.
Участва в международни изложби във Венеция през периода 1928-1942 г.
През 1928 и 1929 г. художникът живее в Берлин, където се среща с Айнщайн и рисува негов портрет. Айнщайн съдейства на българина да организира самостоятелна изложба в галерия "Шулте" в Берлин.
През 1931 г. Борис Георгиев заминава за Индия, където получава покана от Рабиндранат Тагор да стане преподавател по изкуствата в университета в Шантаникетан, недалеч от Калкута. Пътешествията му из екзотичната страна го срещат с Махатма Ганди, Джавахарлал Неру. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител - Николай Рьорих като създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия. Докато е в Индия Борис среща и жената, която спечелва сърцето му - принцеса Амрит Каур, една от най-великите и влиятелни жени на XX век.
През 1937 г. в Рим организира голяма изложба в зала "Чирколо Рома", високо оценена от критиката, а през 1951 г. Георгиев заминава за Бразилия, където остава четири години. След завръщането си в Италия художникът организира няколко изложби, като последната от тях е в старинния "Палацо Барберини".
Художникът е рисувал портрети и на известни българи - негови съвременници. Сред тях са Мара Белчева, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и др.
Подписва платната си "Boris Georgiev di Varna". На надгробната му плоча в Рим, където умира на 9 април 1962 г., също е поставен този надпис.
Творби на уникалния портретист притежават Националната художествена галерия и частни сбирки по целия свят. Варненската галерия, носеща неговото име, пази дванайсет негови платна, дарени от дъщеря му Вирджиния Джакомети.Той е носител на Ордена на италианската корона.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Генерал Владимир Вазов - победителят от Дойран
Великите българи: Асен Йорданов, който конструира „Боинг"
Вижте кой е българинът, който извая Леонардо да Винчи
