На международното летище в Рим - Фиумичино, гости и туристи посреща внушителната статуя на Леонардо да Винчи. На нея е изписано името на големия български скулптор Асен Пейков. Малко обаче са българите, които знаят неговото име.
Асен Пейков е роден на 28 юни 1908 година в София, но израства в малкото подбалканско градче Севлиево. Въпреки трудното детство и младежки години, той завършва Художествената академия при проф. Андрей Никол със златен медал. Година по-късно в ателието си на бул. "Цар Освободител" 33 открива и първата си самостоятелна изложба, но въпреки успеха ѝ решава да напусне София, този път не просто далеч от бащиния дом, а далеч от родината.
На 3 октомври 1938 г. пристига в Италия и се записва да учи в Академията за изящни изкуства в Рим. Той веднага усеща, че мястото му е именно там - във Вечния град, града на художниците, скулпторите, поетите и артистите.
Асен Пейков успява да наеме ателие на легендарната улица "Маргута", където открай време ателиета са имали прочути творци като Пикасо, Салвадор Дали и Федерико Фелини.
За няколко години Пейков става търсен и високо ценен майстор на скулпторния портрет. Работи с най-различни материали - мрамор, дърво, бронз, стомана, порцелан и глина.
В средата на 50-те започва златната ера в творчеството на Асен. Печели редица конкурси за държавни поръчки, в това число статуята на Леонардо да Винчи, която посреща гостите на Рим, поставена е пред едно от най-оживените европейски летища - Фиумичино.
В родината на най-великите скулптори и художници, на едно от най-оживените места до ден днешен стои скулптора изработена от българин. Асен Пейков е и единственият скулптор, пред който позира папа Пий ХІІ. Високо ценен във Ватикана, Пейков получава още една поръчка. През 1968 г. изработва бронзов релеф на Св. Франциск Азиски за ватиканската библиотека.
През март 1969 година Пейков идва в България за първи път след 31 години. По това време е обявен конкурс за паметник на хан Аспарух. Той дава заявка за участие и връщайки се в Италия започва усилена работа върху проекта. В него влага цялата си енергия, творческа фантазия и любов към родината. Изработва макет на невероятно раздвижена композиция от 36 конници, които водени от хан Аспарух „прелитат" над водите на Дунав.
Журито, макар и впечатлено от "Конницата", присъжда първа награда на любимеца на комунистическия елит Величко Минеков, втора и трета получават други двама участници. За Асен Пейков - поощрение заради "неясната политическа ориентация" и защото е "невъзвращенец".
Когато Пейков получава писмо от председателя на журито с предложение за откупване на макета, той писмено му отказва и дори не взима паричната премия, която му се полага. Сърцето на Асен не може да понесе обидата. Получава инфаркт, по-късно втори, който се оказва фателен.
Асен Пейков умира на 25 септември 1973 г. в ателието си в Рим. Там, където пътят му към славата и световното признание започва и свършва. Погребан е в римското гробище „Верано".
По случай честванията за 100-годишнината от рождението му на негово име е кръстен един от най-красивите площади в центъра на Рим, с изглед към Колизеума. С този жест са признати заслугите на артиста емигрант за Вечния град.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Избухливото момченце, което се превърна в ексцентричен гений
