Защо точно „пет пари” не даваме?
Защо точно „пет пари” не даваме? / ThinkStock/Getty Images
Защо точно „пет пари” не даваме?
82355
Защо точно „пет пари” не даваме?
  • Защо точно „пет пари” не даваме?

Защо точно „пет пари" не даваме? На български казваме, че нещо „пет пари не струва" или „пет пари не давам за това". На английски език се казва „not worth a penny". На руски език е „не стоит ни гроша". Защо в чуждите езици е единица, а в българския са пет? Откъде тази девалвация?

Още нещо. Някога пет пари са правели един грош и оттам идва този израз. Парата била дребна монета, като пет пари в кесия. В кесията са стояли само грошовете, затова е нетипично, даже e нахално да се разположиш като пет пари в кесия. Парите са стояли в бурия, която се е закачвала на пояса и при ходене се е полюшвала. Ако е била много пълна с парици е удряла по бедрото приносителя, затова казвали „бие го парата". Възможно е да има и други обяснения, както има и много други изрази за пари и грошове.

Търсим корена на израза „пет пари в кесия" или пък „за пет пари акъл", „пет пари не струва" в Османската империя, където парата е била най-дребната парична единица. Оттам и ние, итурците, и сърбите имаме тази дума-пара. След 1857 година обаче монетите пара престават да са сребърни и стават медни. А подразделението на новата турска лира е куруш, тоест грош. И все пак пет пари, пък било то и медни, са повече от една пара. Защо не се казва „пара не струва", а „пет пари"? Защото появата на израза съвпада с появата на новите български монети, наречени стотинки.

През 1888 година се появяват първите български никелови монети. Те са с номинал 5, 10 и 20 стотинки. Няма 1 стотинка ,защото нищо не може да се купи с нея. Най-дребната монета е 2,5 стотинки. Съгласно закона за демонетизацията от 1887 година турските пари получават еквивалент от стотинки, както следва-две османски пари са 1 стотинка. Следователно пет пари са монетата от 2,5 стотинки. Не става въпрос за истинския брой от пет пари, а за една единствена монета, при това българска. Това е прочутото петаче, за което сте чували от литературата. Петачето е монетата от 2,5 стотинки, която е еквивалент а на пет стари пари. Само дето те вече не съществуват. Проблемът е, че с петачето или петте пари нищо не е можело да се купи. Чаша боза или едно яйце са стрували 4 стотинки. Две петачета правели пет стотинки. И понеже били толкова нищожни като ценност, излязъл лафът за петте пари, за акъл, за стойност, за какво ли не.

Пет пари в кесия всъщност не означава, че имаме пет монети, а че в кесията се е разположила най-малоценната монета, а не и е мястото там, особено пък сама. Сега българският еквивалент на „not worth the penny" или „не стоит ни гроша", „пет пари" или „пробит петак" вече придобиват абсолютно същия смисъл, както в другите езици. Най-малката монета, нея се има предвид. Всъщност корена на доста актуални български изрази не бива да се търси твърде дълбоко в историята, а в бума на градския фолклор и писменото слово. А това, уви, е сравнително късно и след Освобождението.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук

Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате