Международно известни лекари и учени, както и доста свидетели, се събраха в Мартиг, край Марсилия, на първия колоквиум, организиран досега в света, за преживяванията в момента, когато "душата се отделя от тялото". Те имат амбицията да обобщят познанията в тази област по възможно най-научен начин.
Лекари започнаха да изучават многобройните свидетелства за преживяното от пациенти, изпаднали в дълбока кома, от около трийсет години. Те обаче си остават нещо като научно НЛО. Хилядите проучени от специалисти разкази позволяват да се очертаят константите на преживяната смърт.
Анестезиологът д-р Жан-Жак Шарбоние, който участва в колоквиума, лично е събрал много подобни разкази. Хора в състояние на мозъчна смърт са виждали какво става в чакалнята или около тях с най-малките подробности. Не става дума за халюциниране, а за нещо съвсем реално, подчертава той. Това са хора, които са се докоснали до смъртта, било при злополука, било по време на операция и които донасят от своята кома необикновен разказ. Те витаят някъде над тялото си, чуват какво лекарите говорят за тях, всмукани са били в тъмен тунел в дъното на който е имало силна, но не ослепителна светлина. Така резюмира разказите Соня Баркала, организаторка на колоквиума в Мартиг. Докато тяхната енцефалограма е равна, те се разхождат мисловно, понякога четат данните за другите и често срещат в края на тунела “същества от светлина” или починали свои близки, които им казват, че за тях още не е настъпил моментът, продължава тя.
Малко странно е, разказва д-р Шарбоние, но аз няколко пъти имах нещо като телепатична връзка с коматозни пациенти, някаква фиксидея, която ме обземаше. Например, при един случай с болен от рак в последна фаза, поставен на командно дишане. Сякаш той ми говореше. Чух го да казва: “Трябва да погледнете в портфейла ми”, продължава лекарят. В крайна сметка той открил ръкописно писмо, в което пациентът настоявал да бъде “изключен” от апарата, ако един ден изпадне в подобно положение.
Хората понякога излизат променени от такава временна смърт, стават по-големи алтруисти и се разграничават от материалните ценности. Опитът в огромното мнозинство от случаите (над 90% от свидетелствата) се приема положително. В напреднала кома, човек се чувства много добре, казват хора, “върнали се” оттам.
Не трябва да се изоставят такива пациенти и да се казва – както правят някои от колегите ми – че “това са растения”, подчертава д-р Шарбоние. Близките им трябва да продължат да ги посещават, да им говорят, убеден е той, като цитира случаят с млад мъж, претърпял катастрофа, чието състояние изглеждало безнадеждно. Противно на всички очаквания той се подобри, започна да се движи и излезе от комата. След като дойде на себе си, заяви на своята майка: “Добре направи. Чух всичко, което ми казваше”, разказва лекарят.
Повече от 1500 са участниците в колоквиума в Мартиг – от цяла Франция, а също от Белгия, Швейцария и Квебек, Канада, предава АФП.
