САЩ тестват универсална изкуствена кръв, която може да промени спешната медицина, съобщи списанието за популярна наука и технологии Popular Mechanics.
За разлика от другите телесни течности, кръвта се счита за „орган, но в течна форма“, обяснява Алън Доктър, лекар в Университета на Мериленд и съосновател на компанията, която разработва синтетичния заместител. Подобно на трансплантацията на органи, използването на кръв е деликатен въпрос.
От XVII век насам учените се опитват да разработят алтернатива на червената течност. Методите им са били изненадващи: използване на животинска кръв, заместители от мляко, бира, сладки и солени разтвори, дори урина. Всички те са се оказали неуспешни. През XX век надеждите се насочват към пречистените хемоглобинови протеини.
Мембрана, която се адаптира към вътрешното pH
Свободно циркулиращият хемоглобин създава токсични окислители, което води до „химически пожар“ в кръвта, обяснява лекарят. „По същия начин, по който не искате електричеството да взаимодейства с нищо между генератора и уреда, същото важи и за кислорода“.
Подходът, разработен с неговия екип, отчита опасностите от богатия на желязо протеин, като капсулира токсичните агенти в мембрана. За да се гарантира, че клетките абсорбират добре кислорода от белите дробове, преди да го депозират в мускулите, мембраната открива нивата на pH:
Тя улавя кислорода в белите дробове, където условията са алкални – и го освобождава в тъканите в кисела среда. Този механизъм имитира удивително точно поведението на естествените червени кръвни клетки.
Лиофилизираният разтвор е под формата на твърдо вещество, докато не влезе в контакт с вода. „Това е нещо, което всеки войник може да носи в панталоните си“, обяснява докторът. Продуктът е замислен като преходно лечение преди прехвърляне в болница за подходяща трансфузия.
Първите тестове върху гризачи са обещаващи: зайци, които са загубили 40% от кръвния си обем, са получили този заместител, наречен Erythromer, с резултат, равностоен на кръвопреливането. Тази ефективност приближава идеята за изкуствена кръв към клиничната реалност. Следващата стъпка за изследователите ще бъде провеждането на тестове върху хора, които окончателно ще потвърдят неговата ефективност.
Според Хироми Сакай, доктор по химия и професор в Медицинския университет в Нара, Япония, това решение е двойно предимство: тъй като не съдържа патогени или мембранни антигени, няма риск от предизвикване на имунни реакции. „Това ни дава чисто хемоглобинно решение, без усложнения, свързани с кръвната група, и без замърсяване“, обяснява той.
Американските учени трябва да минат и теста на медицинските регулации. Надзорът е засилен след токсични инциденти, възникнали по време на първите опити с хемоглобина.
Ако опитите на учените са успешни, тази изкуствена кръв може да революционизира спешната медицина. „Когато това заработи, всички бойци от американската армия буквално ще носят лечението си в раниците си“, заключава оптимистично Алън Доктър от Университета на Мериленд.
