На 29 януари 1986 година, около осем часа вечерта, жителите на малкото миньорско градче Далнегорск в Русия наблюдават странно червено кълбо във въздуха. То е с видими размери наполовина от лунния диск и се движи паралелно със земната повърхност над планините, без никаква звукова индикация. Скоростта на движение е определена на 55 км/ч, а височината на полета – 700-800 метра над земната повърхност.
Внезапно обектът прави няколко бързи спускания и издигания, сякаш се опитва да се стабилизира, след което пада към Земята и се разбива в хълма до градчето.
Според повечето свидетели не се чува звук от катастрофата, но се усеща силна топлинна вълна на разстояние от стотици метри. След това от мястото се вижда светлина, като от пожар.
След три дни на мястото идва екип от комитета за изследване на анормални въздушни явления, воден от Валери Двужилни. Те се качват до района на инцидента, за да разследват случилото се. Там откриват място, което е било подложено на високо температурно въздействие. Скалите и почвата били покрити с тънък слой пепел и видимо обгорени. Овъглените дървета нямали обичайните белези, като от горски пожар. В пепелта били открити метални капки - черни стъкловидни частици с тегло до 30 мл., както и необичайни люспести частици, наподобяващи мрежа.
Thinkstock/Getty Images
Учените взели проби от мястото на инцидента и ги дали за анализ на две различни места. Металните капки се оказали изключително здрави и съдържали почти цялата Менделеева таблица в състава си.
Спектралният анализ показал, че при нагряване в материала се губят следите на определени елементи, но след възвръщане на нормалната температура те отново били налични.
В крайна сметка никой не успява да даде разумно обяснение за свойствата на материала.
