Учени от университета в Синсинати в САЩ разкриха една от причините за изчезването на развитата цивилизация на маите. Оказа се, че резервоарите на древния град Тикал са били замърсени с високи нива на токсични вещества, което може да е повлияло негативно на здравето на населението по време на период на суша и да е принудило хората да напуснат населеното място. Изследователите представиха своите открития в статия, публикувана в списанието Scientific Reports.
Известно е, че маите са напуснали Тикал в средата на IX в. сл. н.е, но точната причина за това остава неизвестна. Една от главните роли може би е имала сушата, продължила няколко десетилетия, от 820 до 870 г. сл.н.е. Това е затруднило достъпа до сладководни източници като езера и подземни води, в резултат на което градското население е трябвало да разчита на резервоарната система около Тикал. Но според новото проучване, тези резервоари не са били безопасни.
Изследователите са анализирали проби от утайки в четирите основни резервоара на Тикал. В два резервоара са били установени високи концентрации на живак, свързани с периода от 600 до 900 година от нашата ера, като в някои проби съдържанието на токсични метали било няколко пъти по-високо от безопасното ниво за прясна вода. Източникът на живак може да бъдат бои, които маите широко са използвали за декорация, архитектурни орнаменти, както и за ритуални цели.
Маите са пили вода, която съдържа не само живак, но и високи концентрации на фосфати, които попадали в резервоарите заедно с хранителните отпадъци и фекалиите. Органичното замърсяване е довело до растеж на цианобактерии (синьо-зелени водорасли) Planktothrix и Microcystis, които отделят потенциално смъртоносни токсини. Тези токсини имат пагубно действие върху човешкото тяло дори при ниски концентрации и са устойчиви на кипене.
Представителите на управляващия елит на Тикал са имали достъп до замърсените резервоари. Това може би се е отразило неблагоприятно върху способността им да контролират града. Известно е, че хроничното живачно отравяне е свързано с метаболитен синдром (въпреки че механизмът все още не е ясен), а Тъмното слънце, един от владетелите на града, страдал от тежко затлъстяване.
Тъй като силата на маите зависи от способността да се осигури достъп до чиста вода, авторитетът на лидерите на Тикал може би е пострадал сериозно, пишат авторите на проучването. Същият сценарий най-вероятно се е разиграл и в други центрове на цивилизацията на маите.
Известно е, че маите са напуснали Тикал в средата на IX в. сл. н.е, но точната причина за това остава неизвестна. Една от главните роли може би е имала сушата, продължила няколко десетилетия, от 820 до 870 г. сл.н.е. Това е затруднило достъпа до сладководни източници като езера и подземни води, в резултат на което градското население е трябвало да разчита на резервоарната система около Тикал. Но според новото проучване, тези резервоари не са били безопасни.
Изследователите са анализирали проби от утайки в четирите основни резервоара на Тикал. В два резервоара са били установени високи концентрации на живак, свързани с периода от 600 до 900 година от нашата ера, като в някои проби съдържанието на токсични метали било няколко пъти по-високо от безопасното ниво за прясна вода. Източникът на живак може да бъдат бои, които маите широко са използвали за декорация, архитектурни орнаменти, както и за ритуални цели.
Маите са пили вода, която съдържа не само живак, но и високи концентрации на фосфати, които попадали в резервоарите заедно с хранителните отпадъци и фекалиите. Органичното замърсяване е довело до растеж на цианобактерии (синьо-зелени водорасли) Planktothrix и Microcystis, които отделят потенциално смъртоносни токсини. Тези токсини имат пагубно действие върху човешкото тяло дори при ниски концентрации и са устойчиви на кипене.
Представителите на управляващия елит на Тикал са имали достъп до замърсените резервоари. Това може би се е отразило неблагоприятно върху способността им да контролират града. Известно е, че хроничното живачно отравяне е свързано с метаболитен синдром (въпреки че механизмът все още не е ясен), а Тъмното слънце, един от владетелите на града, страдал от тежко затлъстяване.
Тъй като силата на маите зависи от способността да се осигури достъп до чиста вода, авторитетът на лидерите на Тикал може би е пострадал сериозно, пишат авторите на проучването. Същият сценарий най-вероятно се е разиграл и в други центрове на цивилизацията на маите.
