Не е необходимо човек да прави 10 000 стъпки дневно, за да извлече значителни ползи за здравето от ходенето. Това показва ново изследване на учени от Университета в Сидни, публикувано в списание „British Journal of Sports Medicine“ и цитирано от „Сайънс Алърт“.
Изследователите са анализирали данни за близо 65 000 души от базата UK Biobank, проследявани средно в продължение на осем години. Целта е била да се установи как броят и интензивността на ежедневните стъпки са свързани с риска от преждевременна смърт.
Резултатите показват, че както броят на стъпките, така и темпото на ходене имат значение. Хората, които правят под 5000 стъпки дневно, но ходят с по-бързо темпо – около 80 стъпки в минута, могат да постигнат сходно намаляване на риска в сравнение с хората, които правят между 5000 и 7500 стъпки, но се движат по-бавно.
Само 1000 допълнителни стъпки на ден могат да намалят риска от депресия
Най-нисък риск от смърт е установен при хората, които правят между 7500 и 10 000 стъпки дневно, независимо от темпото им на ходене.
Според учените още една полезна цел е достигането на темпо от около 90-100 стъпки в минута за период до 30 минути. Това може да бъде подходящ ориентир за хората от различните групи според броя на стъпките.
Широко разпространената цел от 10 000 стъпки дневно също не произлиза първоначално от научно установена норма. Според съавтора на изследването д-р Никълъс Кьомел от Университета „Монаш“ тя води началото си от японска маркетингова кампания за крачкомери през 60-те години на миналия век.
Учените подчертават, че резултатите могат да бъдат особено полезни за хора, които заради физически ограничения, натоварен график или други обстоятелства не могат да достигат висок брой стъпки всеки ден. Според тях и по-малкото количество движение може да има значими ползи, особено когато ходенето е с по-висока интензивност.
Изследването обаче има ограничения. То е наблюдателно и не може да докаже пряка причинно-следствена връзка между ходенето и по-ниския риск от смърт. Освен това физическата активност е измервана само за част от осемгодишния период на проследяване.
Въпреки това мащабът на проучването дава основание на изследователите да смятат, че бъдещите препоръки за физическа активност трябва да отчитат не само броя на стъпките, но и интензивността на ходенето.
