Учени от Харвардския университет (САЩ) откриха доказателства, че преди 3,25 милиарда години в земната кора са протичали същите тектонични процеси, както днес. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Пръсидингс оф дъ Нешънъл академи оф сайънсис” (Proceedings of the National Academy of Sciences). Накратко научната работа е описана в съобщение на уебсайта Phys.org.
Геолозите са изследвали палеомагнитни записи в скални проби от кратона Пилбара, стабилен фрагмент от древната земна кора, разположен в района на Пилбара в Западна Австралия. С помощта на магнитометри и квантов диамантен микроскоп бяха определени възрастта и методът на намагнитване на пробите, което позволи да се реконструира скоростта и посоката на движение на земната кора, както и характеристиките на древното магнитно поле.
Доказано е, че части от повърхността се движат със скорост от 6,1 сантиметра на година и най-малко 0,55 градуса на милион години, което е над двойно повече от скоростта, измерена в предишни проучвания. Древните тектонични процеси вероятно са били основният начин за освобождаване на вътрешната топлинна енергия на планетата. Високата скорост на древните плочи е несъвместима с някои алтернативни модели на изместване на земната кора, като истинското полярно блуждаене, когато географските полюси на планетата се изместват спрямо оста на въртене, и като „тектониката на застоялия капак“, когато земната кора се състои от на единна литосферна плоча, която се измества с ниска скорост под действието на мантийната конвекция.
Изследователите откриха и древни свидетелства на смяна или инверсия на геомагнитните полюси, когато Северният и Южният магнитни полюси си сменят местата. Известно е, че това се е случвало 183 пъти през последните 83 милиона години и вероятно няколкостотин пъти през последните 160 милиона години. Инверсията се е случила и преди 3,2 милиарда години, което предполага, че магнитното поле е било достатъчно силно, за да предотврати разрушаването на земната атмосфера от слънчевия вятър.
Според учените резултатите от изследването потвърждават, че литосферата на ранната Земя е била геодинамично „зряла“ и върху нея са протичали процеси, правещи появата и развитието на живот по-вероятни. Днес външната обвивка на Земята се състои от около 15 плаващи плочи, чието движение допринася за геохимичните цикли и стабилизирането на повърхностните температури. Трудно е да се определи точно кога е започнала тектониката на плочите, тъй като най-старите скали на Земята са на възраст между 2,5 и 4 милиарда години, а делът им е около пет процента. Най-древните фрагменти от кората са потопени в мантията и не изплуват на повърхността.
Геолозите са изследвали палеомагнитни записи в скални проби от кратона Пилбара, стабилен фрагмент от древната земна кора, разположен в района на Пилбара в Западна Австралия. С помощта на магнитометри и квантов диамантен микроскоп бяха определени възрастта и методът на намагнитване на пробите, което позволи да се реконструира скоростта и посоката на движение на земната кора, както и характеристиките на древното магнитно поле.
Доказано е, че части от повърхността се движат със скорост от 6,1 сантиметра на година и най-малко 0,55 градуса на милион години, което е над двойно повече от скоростта, измерена в предишни проучвания. Древните тектонични процеси вероятно са били основният начин за освобождаване на вътрешната топлинна енергия на планетата. Високата скорост на древните плочи е несъвместима с някои алтернативни модели на изместване на земната кора, като истинското полярно блуждаене, когато географските полюси на планетата се изместват спрямо оста на въртене, и като „тектониката на застоялия капак“, когато земната кора се състои от на единна литосферна плоча, която се измества с ниска скорост под действието на мантийната конвекция.
Изследователите откриха и древни свидетелства на смяна или инверсия на геомагнитните полюси, когато Северният и Южният магнитни полюси си сменят местата. Известно е, че това се е случвало 183 пъти през последните 83 милиона години и вероятно няколкостотин пъти през последните 160 милиона години. Инверсията се е случила и преди 3,2 милиарда години, което предполага, че магнитното поле е било достатъчно силно, за да предотврати разрушаването на земната атмосфера от слънчевия вятър.
Според учените резултатите от изследването потвърждават, че литосферата на ранната Земя е била геодинамично „зряла“ и върху нея са протичали процеси, правещи появата и развитието на живот по-вероятни. Днес външната обвивка на Земята се състои от около 15 плаващи плочи, чието движение допринася за геохимичните цикли и стабилизирането на повърхностните температури. Трудно е да се определи точно кога е започнала тектониката на плочите, тъй като най-старите скали на Земята са на възраст между 2,5 и 4 милиарда години, а делът им е около пет процента. Най-древните фрагменти от кората са потопени в мантията и не изплуват на повърхността.
