След като сме се сблъскали с нещо ново, мозъкът ни е в състояние да се възползва от периода на краткотрайно учене, за да усвои повече знания за него. Новото изследване, публикувано в „Psychological Science” би трябвало да помогне на учените да разберат по-добре този вид подсъзнателно или латентно учене.
Голяма част от начина, по който възприемаме различните неща в света, е свързана с тяхното категоризиране, но начините, по които усвояваме тези категории, често не са явни. Например научаваме, че "котка" и "куче" са различни категории, най-вече като се сблъскваме с котки и кучета, а не като седнем и научим специфичните неща за тях.
В ново проучване изследователите искали да разберат повече за това как подобно случайно излагане допринася за усвояването на различни категории.
"Често наблюдаваме нови неща в реалния свят, без да имаме за цел да ги научим", казва психологът Владимир Слуцки от Държавния университет в Охайо.
Екипът провежда пет различни експеримента с участието на общо 438 възрастни доброволци. Изследователите използвали специално създадена компютърна игра, за да изложат участниците на непознати фантастични същества, които в някои случаи били разделени на две категории, подобни на котките и кучетата.
По време на началната фаза участниците били инструктирани да реагират възможно най-бързо на същество, което скача или към червен панел от лявата страна на екрана, или към син панел от дясната страна. Незнайно защо, страната, на която скачат съществата, винаги съвпадала с тяхната категория, като имала няколко различни вида структури на категориите.
Въпреки че никой не разбрал "тайните" категории в тази начална фаза, от резултатите станало ясно, че хората, които са били изложени на съществата в началната фаза, са успели да усвоят категориите по-бързо.
По-нататък в експериментите имало период на явно учене, в който на участниците били разкрити измислените категории "флурпс" и "джалет". Обучението включвало и обяснение как да се различават съществата от двете категории (например различни по цвета на опашките и ръцете).
Доброволците, които предварително са били изложени на снимки на "флурпс" и "джалет", са били много по-бързи в схващането на разликите между категориите същества, въпреки че не са им давани никакви инструкции за учене по време на първоначалната фаза.
"Участниците, които са получили ранно излагане на същества от категории А и Б, са могли да се запознаят с различното разпределение на техните характеристики, като например, че съществата със сини опашки обикновено имат кафяви ръце, а съществата с оранжеви опашки - зелени ръце", казва психологът Лейла Унгер от Държавния университет в Охайо.
"След това, когато дойде явното обучение, беше по-лесно да се постави етикет на тези разпределения и да се формират категории."
В петия експеримент изображенията от началната фаза били придружени от един от два звука, зададени на случаен принцип, и участниците трябва да реагират на звука, а не на картината - с други думи, те изобщо не трябвало да обръщат внимание на съществото.
Доброволците, които по време на началната фаза със звуци зърнали "флурпс" и "джалет", все пак се справили по-добре във фазата на учене, което предполага, че голяма част от възприетото се извършва на подсъзнателно ниво. Простото излагане е било достатъчно, за да започне ученето.
"Излагането на съществата остави у участниците някои латентни познания, но те не бяха готови да направят разлика между двете категории. Те все още не бяха научили, но бяха готови да учат", обяснява Унгер.
Проучванията на този вид латентно учене са рядкост и бъдещите изследвания биха могли да разширят настоящия анализ на възрастни, за да разгледат процеса и при бебета и деца.
"Много е трудно да се диагностицира кога се случва латентното учене", казва Слуцки.
"Но това изследване успя да разграничи латентното учене от това, което хората научават по време на явно преподаване."
Голяма част от начина, по който възприемаме различните неща в света, е свързана с тяхното категоризиране, но начините, по които усвояваме тези категории, често не са явни. Например научаваме, че "котка" и "куче" са различни категории, най-вече като се сблъскваме с котки и кучета, а не като седнем и научим специфичните неща за тях.
В ново проучване изследователите искали да разберат повече за това как подобно случайно излагане допринася за усвояването на различни категории.
"Често наблюдаваме нови неща в реалния свят, без да имаме за цел да ги научим", казва психологът Владимир Слуцки от Държавния университет в Охайо.
Екипът провежда пет различни експеримента с участието на общо 438 възрастни доброволци. Изследователите използвали специално създадена компютърна игра, за да изложат участниците на непознати фантастични същества, които в някои случаи били разделени на две категории, подобни на котките и кучетата.
По време на началната фаза участниците били инструктирани да реагират възможно най-бързо на същество, което скача или към червен панел от лявата страна на екрана, или към син панел от дясната страна. Незнайно защо, страната, на която скачат съществата, винаги съвпадала с тяхната категория, като имала няколко различни вида структури на категориите.
Въпреки че никой не разбрал "тайните" категории в тази начална фаза, от резултатите станало ясно, че хората, които са били изложени на съществата в началната фаза, са успели да усвоят категориите по-бързо.
По-нататък в експериментите имало период на явно учене, в който на участниците били разкрити измислените категории "флурпс" и "джалет". Обучението включвало и обяснение как да се различават съществата от двете категории (например различни по цвета на опашките и ръцете).
Доброволците, които предварително са били изложени на снимки на "флурпс" и "джалет", са били много по-бързи в схващането на разликите между категориите същества, въпреки че не са им давани никакви инструкции за учене по време на първоначалната фаза.
"Участниците, които са получили ранно излагане на същества от категории А и Б, са могли да се запознаят с различното разпределение на техните характеристики, като например, че съществата със сини опашки обикновено имат кафяви ръце, а съществата с оранжеви опашки - зелени ръце", казва психологът Лейла Унгер от Държавния университет в Охайо.
"След това, когато дойде явното обучение, беше по-лесно да се постави етикет на тези разпределения и да се формират категории."
В петия експеримент изображенията от началната фаза били придружени от един от два звука, зададени на случаен принцип, и участниците трябва да реагират на звука, а не на картината - с други думи, те изобщо не трябвало да обръщат внимание на съществото.
Доброволците, които по време на началната фаза със звуци зърнали "флурпс" и "джалет", все пак се справили по-добре във фазата на учене, което предполага, че голяма част от възприетото се извършва на подсъзнателно ниво. Простото излагане е било достатъчно, за да започне ученето.
"Излагането на съществата остави у участниците някои латентни познания, но те не бяха готови да направят разлика между двете категории. Те все още не бяха научили, но бяха готови да учат", обяснява Унгер.
Проучванията на този вид латентно учене са рядкост и бъдещите изследвания биха могли да разширят настоящия анализ на възрастни, за да разгледат процеса и при бебета и деца.
"Много е трудно да се диагностицира кога се случва латентното учене", казва Слуцки.
"Но това изследване успя да разграничи латентното учене от това, което хората научават по време на явно преподаване."
