1908 г. в Сибир е регистрирана огромна експлозия. И до днес според теорията взривът е следствие от падането на т.нар. Тунгуски метеорит.
Тунгуският метеорит е предполагаемо тяло, паднало в района на река Подкаменная Тунгуска на територията на днешния Красноярски край, Русия. Предполага се, че най-вероятно е метеорно тяло или тяло с кометен произход.
Три дни преди събитието - от 27 юни, в Европа, европейската част на Русия и Западен Сибир се наблюдават необичайни атмосферни явления: сребристи облаци, слънчево хало, ярко, светло небе по време на здрач. Северната част на небето е с червеникав оттенък, докато източната със зеленикав.
Сутринта на 30 юни над Централен Сибир прелита огнено тяло със сферична до цилиндрична форма. Около 7.15 ч. местно време то се взривява във въздуха. Според официалната версия Земята се сблъсква с огромна буца от мръсен сняг и лед - отломка от кометата Енке.
Експлозивната мощ се оценява на 10-40 мегатона тротилов еквивалент. Взривът става на височина 7-10 км над Земята над незаселената тайга (района на река Подкаменна Тунгуска в Сибир) и е чут на разстояние от 800 км от епицентъра. Взривната вълна е регистрирана от обсерватории на много места по света и в резултат на всичко това дърветата са повалени на площ от 2000 кв.км, стъклата са избити в радиус от 200 км от епицентъра и в течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивно светене на небето. Малко след това започва магнитна буря, продължила пет часа.
Любопитен факт е, че поради слабия интерес към такива събития по онова време, първата експедиция изпратена в района е едва през 1927 г. След нея следват и много други, но всъщност така и не са намерени нито метеоритни отломки, нито ударен кратер.
Съществуването на официална хипотеза за Тунгуския метеорит обаче не слага край на потока неофициални версии, които се появяват. Метеоритната хипотеза се е появява след публикация във в. „Сибирски живот” от 12 юли 1908 г. Известният тогава специалист по метеоритите Виталий Бронштен обяснява в интервю за сп. „Ломоносов”, че статията в „Сибирски живот” е първата дезинформация за Тунгуския метеорит.
Версията, че през 1908 г. в Сибир се е взривил извънземен космически кораб, е измислена от писателя фантаст Александър Казанцев. Основанието - мощният въздушен взрив. Той според писателя е бил ядрен и много приличал на тези над Хирошима и Нагасаки. Любопитен факт е, че хипотезата на Казанцев през 1958 г. се потвърждава от резултатите от експедицията на Академията на науките на СССР. Поне частично - учените стигат до извода, че взривът наистина е бил във въздуха, но всичко останало е фантастика.
Според друга хипотеза, чийто автор е Станислав Смирнов, старши научен сътрудник от Научноизследователския институт за точноизмервателни инструменти, нищо не е падало от небето. Тунгуският метеорит е явление, чийто източник се намира под земята. Смирнов прави извод, че от недрата трябва да излиза поток електромагнитно излъчване, чиято постоянна компонента се определя от огромното статично налягане, а променливата - от тектонски динамични процеси. Този поток излиза на повърхността на планетата и пронизва цялата атмосфера чак до йоносферата.
Според Смирнов потокът електромагнитно излъчване от недрата е породило плазмоид в атмосферата - конкретно огнен цилиндър. От изчисленията следва, че диаметърът му е бил 200 м, а височината - около километър. Точно това са наблюдавали очевидците.
За явлението съществуват още десетки теории, сред които, разбира се, попада и ... НЛО.
1925 г. завършено е прокарването на телефонен кабел между Европа и Южна Америка по дъното на Атлантическия океан.
1934 г. в Нацистка Германия по нареждане на Хитлер се провежда политическа чистка сред членовете на Щурмабтайлунг. Акцията му е известна като „Нощта на дългите ножове” (или Пуч на Рьом). Повод за разправата е нелоялността на щурмоваците, начело с Ернст Рьом и подозрение в опит за преврат.
Щурмоваците изиграват водеща роля в падането на Ваймарската република. Именно те се явяват основни сили на Бирения пуч през 1923 г. В началото на 1933 г. броя им нараства от 600 000 до 3 милиона души. Въоръжението им включва освен пистолети, и пушки и автомати. Лидер на СА е Ернст Рьом. При завземането на властта от Хитлер, в неговите речи все по-често изказва мнение за края на революцията, което щурмоваците не одобряват и започват открито да критикуват новите ръководители на Германия, за новия курс на управление, като решенията им се стрували недостатъчно революционни.
Под тяхно влияние в НСДАП се изгражда ляво крило начело с Грегор Щрасер. Превратът се очертава като неизбежен: можело да бъде извършен както от щурмоваците, така и от членовете на райхсвера (армията). Немските офицери се боели от повторение на болшевишкия сценарий, по който старата армия е разпускана, а на нейно място се формирали „революционни” въоръжени отряди, за каквито претендирали и щурмоваците.
Хитлер се опитва да сплоти консервативните сили, и да сведе влиянието на щурмоваците до школи за военно-патриотично възпитание.
Още на 28 февруари лидерът на СА заявява, че само щурмовите отряди са истинската армия на национал-социализма, а регулярните въоръжени сили - райхсвер, трябва да се превърнат в тренировъчна организация. Министерството на отбраната да премине пълна реорганизация. На 4 юни Хитлер се среща с Ернст Рьом, и в течение на петчасов разговор се опитва да го разубеди да се откаже от втора революция и да приеме условията на съглашението, избягвайки конфликт. Дни по-късно - 17 юни, вицеканцлерът Франц фон Папен произнася реч в Марбургския университет, в която предупреждава събралите се за възможна „втора революция”.
Така на 30 юни през нощта, съпроводен от личната си охрана от СС, с подкрепата на бронирани машини от райхсвера, Хитлер отива в хотел в Бад Висзее, където нощува Рьом и лично го арестува. Охраняващите хотела щурмоваци се предават без съпротива. На място е застрелян Грегор Щрасер. По същото време, лидерите на щурмоваците са привикани в НСДАП в Мюнхен, където били арестувани от силите на СС. Хитлер обявява свалянето от поста на Рьом и заместването му с Виктор Лутце. Арести са проведени по същото време и в Берлин.
В реч пред Райхстага на 13 юли Хитлер докладва за акцията. Според доклада му са разстреляни 61 метежника, сред тях 19 водачи на щурмоваците, още 13 човека загиват при „съпротива при арест”, и трима се самоубиват - общо 77 високопоставени нацисти. В документите на Нюрнбергския трибунал през 1946 г. е обявено, че в „Нощта на дългите ножове” са убити 1076 души, болшинството от които били членове на НСДАП.
1971 г. екипажът на съветския космически кораб „Союз 11” загива при завръщането си на Земята. Корабът извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция - „Салют 1”.
Полетът се осъществява от 6 до 29 юни 1971 г. с продължителност 23 дни 18 часа 21 минути и 43 секунди и 368 обиколки на Земята. На космодрума преди самия старт основният екипаж на космическия кораб е заменен с дублиращия в състав: командир - подполковник Георгий Доброволски, бордови инженер - Владислав Волков и инженер-изпитател Виктор Пацаев.
На 7 юни 1971 г. корабът се скачва с орбиталната станция Салют 1, където екипажът работи 22 дни. Космонавтите наблюдават земната повърхност. Пацаев изследва спектъра на някои звезди с астрофизическия уред „Орион”. На петия ден извършват контролни медикобиологични изследвания за влиянието на безтегловността върху организмите им. Предишният ден Доброволски показва на телевизионните зрители специален натоварващ костюм за поддържане на мускулите в нормално състояние. По време на целия космически полет със „Салют” здравословното състояние на тримата космонавти е добро.
На 29 юни 1971 г. те пренасят материалите от изследванията и своите дневници в кораба „Союз-11”. Отделят го от станцията и продължават с него полета по орбита. В полунощ на 30 юни е включена спирачната двигателната система на „Союз”. Тя работи определеното време и е изключена. От тоя момент връзката с тримата космонавти е прекъсната.
„Союз-11” се приземява плавно в определения район. Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установяват, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.
1977 г. разпусната е агресивната военна организация СЕАТО. Организация на договора от Югоизточна Азия (СЕАТО) е военно-политическа групировка, създадена по инициатива на САЩ. Договорът за нейното създаване е подписан през септември 1954 г., влязъл в сила през февруари 1955 г.
Началото на СЕАТО e положено с подписването от САЩ, Британия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Филипините на 8 септември 1954 г. на договора в Манила. Документът, популярен и като Манилски договор, влиза в сила на 19 февруари 1955 г.
В съответствие с договора, участниците в СЕАТО се задължават в случай на въоръжена „агресия” в „района, обхванат от договора” против някого от тях „да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури” и да се консултират в случай на възникване на „заплаха от агресия”.
Висш орган на СЕАТО е Съвет на министрите. Постоянен орган е Съвет на упълномощените с глава генерален секретар. На съвета на министрите е подчинен Комитетът на военните съветници (Комитет за военно планиране). Щаб-квартирата е в Бангкок (Тайланд).
СЕАТО поддържа военната интервенция на САЩ във Виетнамската война, но в средата на 60-те години в организацията възникват признаци на криза, свързана с изострянето на противоречията между нейните участници, а по-късно и със започналия процес на отслабване международното напрежение. Франция от 1965 г. престава да участва в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заявява прекратяване от 30 юни 1974 г. на финансовото участие в организацията. През ноември 1973 г. Пакистан напуска СЕАТО.
В обстановката на общо укрепване на позициите на прокомунистическите сили в Югоизточна Азия, породена от победата Демократична република Виетнам (Северен Виетнам) във Виетнамската война (април 1975 г.), Съветът на министрите на СЕАТО приема решение (септември 1975 г.) за подготовка за разпускане на тази организация. Формално СЕАТО престава да съществува на 30 юни 1977 г.
2005 г. Испания легализира еднополовите бракове. Няколко години след това и Испанският конституционен съд потвърди законността на еднополовите бракове в страната, отхвърляйки жалба, в която се твърдеше, че според испанската конституция брак е само съюзът между мъж и жена.
Испанският парламент прие този закон през 2005 г., когато мнозинство имаше Испанската социалистическа работническа партия. Още тогава той разгневи влиятелната Римокатолическа църква, но според социологическите проучвания повечето испанци го подкрепяха.
В България:
1971 г. при катастрофа с кола в прохода „Витиня” загиват легендарните български футболисти от отбора „Левски” Георги Аспарухов и Никола Котков. Инцидентът става на 52-рия километър от София, в 11.30 ч. На път за Враца колата им се забива в камион с ремарке, който пътува към столицата.
На 30 юни към 9.30 ч. Гунди пристига на стадион „Левски” в кв. „Подуяне”, където започва тренировката на отбора. Капитанът обаче няма да играе, защото е наказан. В предишния мач, който е с ЦСКА, той е сритан от Пламен Янков. Паднал на земята, Гунди му посяга с крак и съдията гони и двамата. Дълго преди това е дошла покана от Враца двамата с Котков да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния „Ботев”. Гунди не може да откаже и двамата с Котков решават да уважат молбата на врачани.
Усмихнати - Аспарухов с тъмносиня спортна блуза, а Котков в елегантен костюм с вратовръзка. се качват в бежовото „Алфа Ромео”. На бензиностанцията при Витиня непознат мъж ги моли да го качат и Аспарухов се съгласява и тръгват.
По надолнището след последния завой на около 150 м от страничния път изкача товарен ЗИЛ с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Всичко протича мълниеносно. Аспарухов натиска докрай спирачката и алфата оставя цели 30 м следи от гумите, но разстоянието не стига. редната част на купето се забива в резервоара на тежката машина. П колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне - нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите с други коли хора. Колата и пътниците в нея изгарят.
Георги Аспарухов-Гунди е наричан „Легендата на „Левски”. Роден в София през 1943 г. Дебютира в „Левски” през 1960 г. С „Левски” печели три шампионски титли: през 1965, 1968 и 1970 г. и четири купи на страната: през 1962, 1967, 1970 и 1971 г. През сезон 1964/65 вкарва 27 гола за „Левски”, с които става голмайстор на страната за сезона.
Никола Котков е една от легендите на „Локомотив София”. Роден през 1938 г. в София. Двукратен шампион на страната през 1964 г. с „Локомотив” и през 1970 г. с „Левски”. Носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с „Левски”. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола, но остава втори след Петър Жеков от „Берое”, който вкарва 31 гола.
Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с футболистите.
На 30 юни екипът на DarikNews.bg пак хапва бонбонки и щедро се черпи с тортички. Любопитен факт е, че редакторът ни Рени Андреева посреща празника си „по пътищата прашни на България”, където в приятна компания открива красотите на „нашата мила родина”. За друга шумна компания обаче, празникът си е празник още от сутринта. И… докато я чакаме да се върне, тренираме как се гасят свещите и търсим имат ли дъно чашите. Честит рожден ден!
