Във Върховния касационен съд (ВКС) е образувано тълкувателно дело по въпроса дали след 21 юли 2025 г. изпълняващият функциите (и. ф.) на главен прокурор на България, определен преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е активно легитимиран да подава искане за възобновяване на наказателно дело. Това съобщиха от върховния съд.
Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от председателя на ВКС, в което се обосновава наличието на противоречива съдебна практика.
Борислав Сарафов остава начело на прокуратурата – ВСС не разгледа искането за смяната му
Текстът на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ се отнася до главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, независимо дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.“
И. ф. главен прокурор на България в момента е Борислав Сарафов.
Според едната теза, поддържана по спорния въпрос, след 21 юли 2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор не може да осъществява това правомощие съобразно законодателната промяна на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ. Приема се, че правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват по силата на тази разпоредба след изтичане на шестмесечния срок от влизането ѝ в сила, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от същия изпълняващ функциите главен прокурор след 21 юли 2025 г., не съставлява валидно сезиране. В подкрепа на този извод са изложени съображения, че има т. нар. несъщинско обратно действие върху заварени правоотношения, запазвайки юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила, но преуреждайки неговите правни последици, чрез установяване на максимален шестмесечен срок, за който едно и също лице може да изпълнява функциите на председател на Върховния касационен съд, на председател на Върховния административен съд или на главен прокурор.
Според второто становище искането за възобновяване, направено от изпълняващия функциите на главен прокурор след 21 юли 2025 г., е процесуално допустимо. Аргументите за това са, че изпълняващият функциите главен прокурор е определен с влязло в сила решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Актът за определяне на и. ф. главен прокурор е част от правния мир и се изпълнява. Уредената процедура, по която следва да бъде определени и.ф. главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС, сочи на процесуалния характер на нормата и обосновава нейното действие само занапред, доколкото в преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, с който тя е въведена, не е предвидено обратното й действие.
Предвид липсата на такава изрична разпоредба, заварени отношения не могат да бъдат преуреждани, а изискването, че едно и също лице не може да изпълнява съответните функции за срок по-дълъг от шест месеца, е неприложимо. Това становище е подкрепено и с довод, че поначало е недопустимо да се преустанови за неопределено време дейността на конституционно легитимирани органи, какъвто е и главният прокурор, поради прекратяване или изтичане на мандата на избрания такъв и неизбиране на нов по предвидения за това ред.
Междувременно вчера Конституционният съд на се произнесе с решение по конституционно дело с което е отхвърлил искането на състав на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ.
Предвид постановеното решение на Конституционния съд на Република България и липсата на единство в практиката на съдилищата по посочения правен въпрос е налице необходимост от упражняване на тълкувателните правомощия на ВКС за отстраняване на противоречията, се посочва в съобщението на ВКС.
Припомняме, че в началото на октомври м.г. два състава на Върховния касационен съд отказаха да образуват производства по депозирани искания от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов за възобновяване на наказателни дела. Според становище на ВКС Сарафов не може да бъде изпълняващ функциите главен прокурор.
