1095 г. във френския град Клермон започва Събор на католическата църква, на който е огласена Свещената война - кръстоносните походи. Папа Урбан II е този, който на практика дава живот на кръстоносната идея.
Причина за започването на първия кръстоносен поход са жестокостите, извършвани от арабите над християнските поклонници в Светите земи. През март 1095 г. Алексий Комнин изпраща пратеници на събора в Пиаченца, за да поиска от папа Урбан помощ срещу селджуките. Искането на императора среща положителен отговор от Урбан. Той се надява, помагайки на източните църкви във време на нужда, да заличи Великата схизма от 1054 г. и отново да обедини Църквата под ръководството на папата като „главен епископ и прелат на целия свят”.
Същевременно християнските владения в Сирия, Ливан, Израел и Египет вече били завладени от мюсюлманските армии. Страхът от възможното продължаване на тези мюсюлмански успехи, както и загрижеността за населението на тези територии, засилило мотивацията на папата да се отзове положително на молбата на Алексий II Комнин за започване на свещена война в защита на християнството, която щяла да бъде насочена и към завладяването на Светите земи.
На събора в Клермон през ноември с.г. Урбан държи вдъхновена проповед пред голям брой френски благородници и духовници. Той призовава публиката да отнеме Йерусалим от ръцете на мюсюлманите. Той казва, че Франция е пренаселена, а земите на Ханаан преливат от мляко и мед. Той говори и за проблемите с насилието на благородниците и решението им с обръщането на мечовете в служба на Бога: „нека разбойниците станат рицари”. Той говори за награди, както на земята, така и на небето, където се предлага опрощаване на греховете за всеки, който би загинал в начинанието. Тълпата е доведена до френетичен ентусиазъм сред викове „Deus le volt!” („Господ го иска!”).
През останалата част от годината и през 1096 г. Урбан нарежда на епископи и легати да проповядват похода навсякъде из Франция, Германия и Италия.
Проповедта му подтиква първо неорганизирана маса от обикновени хора, поведени от проповедника Пиер Пустинника. Тази група оформя т.нар. Народен кръстоносен поход, подобен на по-късния Детски кръстоносен поход. Неорганизирани и безперспективни, те се отправят на изток, грабейки и избивайки евреите по пътя си из Европа.
При пристигането им във Византия през 1096 г. ромейският василевс бърза да ги пропусне в Азия. Непредпазливо навлезли на турска територия и там биват окончателно разбити в битка при Херсек. Оцелелите, начело с Пиер Пустинника, изчакват пред стените на Константинопол много по-добре организирания Поход на принцовете, пристигнал там през 1097 г. Той се състои от добре въоръжени групи на феодалното войнство на бароните, събрани най-вече от Франция, Фландрия и норманското кралство Сицилия.
Походът на бароните се води от аристократите с княжеско достойнство Годфрид Лотарингски, Раймонд Тулузки, Боемунд Тарентски и Танкред де Отевил. По време на престоя си пред Константинопол тези пълководци се заклеват да върнат на Византийската империя териториите на изток, загубени при настъплението на турците.
От Византия се отправят към Сирия и Палестина, прекосявайки селджукската територия на Мала Азия и постигайки серия изненадващи победи. Завладян е град Антиохия - след седеммесечна обсада, но не е отстъпен на Византийската Империя, а Боемунд създава за себе си Антиохийското княжество. През юни 1099 г. пристигат пред стените на Йерусалим, който превземат с щурм на 15 юли 1099 г.
С тази победа приключва успешно Първия Кръстоносен поход. Много кръстоносци се заселват в новозавзетите тритории. Създава се Йерусалимско кралство, както и християнските графства Едеса и Триполи.
1307 г. Вилхелм Тел прострелва със стрела ябълка, поставена върху главата на сина му. Според легендите героят от швейцарския епос прострелял с арбалет ябълката, а после убил и австрийския управител на градчето Алтдорф Хермат Геслер. Това послужило като знак за въстанието, довело до независимостта на Швейцария от австрийското владичество на Хабсбургите.
Любопитен факт е, че всичко, което се знае за Вилхелм Тел всъщност е само легенда. Една от най-известните версии е, че скоро след отварянето на прохода Готард, когато властващите във Виена от 1273 г. Хабсбурги търсят начин за контрол над кантона Ури, а следователно и над трансалпийската търговия, е назначен негов нов управител Херман Геслер. По онова време непокорните планинци от Ури вече се били обединили със съседите си от кантоните Швиц и Нидвалден, подписвайки споразумение в местността Рютли и обещавайки си да се съпротивляват заедно на австрийското потисничество.
Геслер издигнал кол на площада в Алтдорф, столица на кантона Ури, и закачил на него шапката си, като заповядал всички, които минават покрай кола, да му се покланят в знак на уважение. С това преляла чашата на търпението.
Вилхелм Тел, селянин от близкото село Бюргелн, обаче не бил чул за заповедта. Той минал покрай кола с нахлупена шапка, без да се поклони. Геслер го заловил и му наложил изпитание. Заповядал му да стреля с арбалета си по ябълка, поставена на главата на сина му. Ако улучел ябълката, щял да бъде пуснат, но ако не успеел или откажел, той и синът му щели да бъдат убити.
Ръцете на момчето били завързани за кола. Тел затъкнал една стрела в колана си и една заредил в арбалета, прицелил се, стрелял и улучил ябълката. Геслер, впечатлен и разгневен, попитал за какво е втората стрела. Тел го погледнал в очите и отговорил, че ако първата стрела случайно улучела сина му, втората щяла да порази Геслер.
За тази дързост Тел бил арестуван и осъден на доживотен затвор в тъмниците на замъка в Кюснахт, намиращ се на североизток от Люцерн. За тази цел трябвало да се преплува голямо езеро с лодка. По време на продължителното пътуване се развихрила силна буря над езерото и австрийските гребци, които не го познавали, започнали да молят Геслер да освободи Тел, за да ги насочва към безопасен залив. Геслер отстъпил и Тел умело повел, маневрирайки с лодката близо до брега, после скочил върху една плоска скала и едновременно с това бутнал лодката обратно в бурните води.
Твърдо решен да довърши започнатото и да използва втората стрела, той бързо поел по брега към Кюснахт. Геслер и спътниците му успели все пак да пристигнат там и тръгнали по тъмната алея Холегасе към замъка. Тел изскочил от тъмнината, изстрелял стрелата в главата на тиранина и изчезнал отново в гората, за да се върне в Ури.
1870 г. между градовете Тур и Париж е установена пощенска връзка с използване на гълъби. Идеята влиза в употреба по време на Обсадата на Париж, траеща от 19 септември 1870 до 28 януари 1871 г.
По време на Френско-пруските сражения през 1870-71 г. на щат са били 350 военни гълъба. Птиците всекидневно са извеждани от Париж чрез балони. Известно е, че само 73 от тях по време на обсадата на Париж са пренесли 150 000 официални и около 1 000 000 частни съобщения - снимки и микрописма. Част от тях са били кодирани, за да не могат да бъдат разчитани, ако гълъба попадне под вражески огън и бива убит или пък хванат.
Чрез водонепропускливи капсули, прикрепени към крачето или крилото на птиците били донасяни ценните съобщения от летящите куриери. Имало е и установена такса, 50 сантима и всеки гражданин на Френската република е имал правото да кореспондира с Париж с помощта на птиците, които служели в Управлението на пощите и телеграфа.
Любопитен факт е, че за борбата с тези птици немците започват да обучават ястреби.
1916 г. завършва битката при Сома. Сражението в Северна Франция е едно от най-мащабните и скъпоструващи битки по време на Първата световна война. Целта на тази битка е да отвлече немски сили от фронта край Вердюн във Франция. Силите на Съюзниците (Англия и Франция) правят опит да извършат пробив в германските позиции при река Сома.
Битката е предшествана от 7-дневни артилерийски бомбардировки, в които англичаните изстрелват 1,5 милиона снаряда, а 10 мини са закопани, от които 3 съдържат по около 20 тона експлозив.
От боевете обаче никой не излиза като победител. Съюзниците завладяват едва 8-километрова ивица, а това е доста по-малко от очакваното. Същевременно Германия загубва много високо квалифицирани военни кадри.
1928 г. в Ню Йорк се състои премиерата на първият озвучен анимационен филм на Уолт Дисни с героите Мики Маус и Мини Маус.
Мики Маус първоначално е създаден като заместник на Освалд Щастливия заек, по-ранна звезда, създадена от студиото на Дисни за Юнивърсъл. Ранният външен вид на Мики всъщност до голяма степен прилича на този на Освалд. Когато Дисни поисква по-висок бюджет за своите филмчета за Освалд, той е уволнен, а от Юнивърсъл наемат други художници да рисуват заека. От този момент нататък Дисни винаги се старае да обезпечава правата на героите, които неговата компания създава.
За да може да оцелее компанията на Уолт и Рой Дисни, тя се нуждае от нови лица, които да се превърнат в звездите на техните кратки филмчета. Тъкмо тогава идеята за Мики идва в съзнанието на Уолт, който преди това е правил неми филмчета с мишки. Първоначално смята да кръсти героя си Мортимър Маус, но жена му го убеждава, че името звучи прекалено претенциозно, което кара Уолт Дисни да нарече героя си Мики.
Първата поява на Мики и Мини, неговата приятелка във вестник е още през 1923 г., а първата им поява в анимационен филм всъщност е в „Plane Crazy” на 15 май 1928 г.
Сюжетът на филмчето е сравнително прост - Мики се опитва да стане пилот, по подобие на Чарлз Линдберг. След като създава свой собствен самолет, той моли Мини да дойде с него на първия му полет, през който той на няколко пъти неуспешно се опитва да я целуне, накрая прибягвайки до сила, при което Мини скача с парашут от самолета. Разсеян от нея, Мики губи контрол над летателното средство, което се явява началото на дълъг неконтролиран полет, който е съпътстван от множество забавни ситуаци и завършва с катастрофално приземяване. Вярва се, че кравата без характерните за героите на Дисни човешки черти, която за момент се явява пътник в самолета, е първообраз на кравата Кларабел.
„Plane Crazy” обаче не успява да впечатли критиците след първата си поява, а Дисни се проваля в опита си да намери дистрибутор. Въпреки разочарованието Дисни не се отказва от героя. Така се появява и първият озвучен анимационен филм „Уили от парахода”, който всъщност е пародия на филм на Бъстър Китън.
Само две години след филмовия дебют на Мики Маус, на 13 януари 1930 г. излизат и първите комикси в американските всекидневници. Повечето от тях са нарисувани от Флойд Готфредсън, като той взаимства герои от анимациите (например Гуфи), но въвежда и нови като Черният фантом, полицейският шеф О’Хара и Гама.
1978 г. в Гвиана 909 членове на сектата „Храм на народа” извършват масово самоубийство. Лидерът на сектата Джим Джоунс, нарежда на своите последователи да изпият коктейл от цианид, сок и седатив. Първо поръчва да пият децата, а на бебетата дава отровата директно в устата, впръсквайки я със спринцовка. Самият лидер бил открит с прострелна рана в главата.
Към религията Джоунс проявявал интерес още от дете. Той основал своя църква, след като видял в една баптистка църква колко вярващи се събират, привлечени от ново учение, популярно като „Лечение с вяра”. През 1960 г. кметът на град Индинаполис - демократът Чарли Босвел, го назначила за директор на комисията за човешки права. По същото време Джоунс представя и своите виждания за ядреното унищожение.
В началото на 60-те години заедно със семейството си тръгва на път към Бразавил, за да намери място за храм. Връща се в Индиана след четиригодишно пътуване. Тогава публикува предсказанието си, че света ще бъде унищожен от ядрен взрив на 15 юли 1967 г. Според неговата визия, оцелелите от тази катастрофа ще създадат социалистически рай на земята, а за себе си казва, че е въплъщение на Иисус, Ганди, Ленин и Буда.
През 1975 г. премества своя храм в Сан Франциско. В него започва да развива ритуала, наречен „бяла нощ”, който трябвало да доведе до самоубийство в знак на протест срещу фашизма и расизма. По това време политиците започват доста да ценят Джоунс, силно влияние към него изпитват и някои журналисти. Но не и всички. Един от тях - Маршал Килдуф, предава показания пред съда на бивши членове на „Храм на народите”, в които се твърди, че са психически, емоционално и сексуално насилвани. Това предизвиква Джоунс да предприеме незабавно прехвърляне на своя храм в Гвиана. Там дори създава свой град, известна като Джонстаун.
Той забранява на своите последователи да напускат селището. Тогава започва и учението, наречено „Преминаване”, според което общата смърт на членовете на „Храма на народа” е само начин да се премине на друга планета, на която ще живеят в благоденствие.
Тим Стоен, един от последователите на неговото движение успява да избяга и през есента на 1977 г. създава групата „Загрижени роднини”, започвайки да работи срещу Джоунс. Той иска да привлече вниманието на американските власти за нарушаването на човешките права в Джонстаун. Най-накрая, след хиляди мъки Стоен успява да заинтересува конгресменът Леа Райън от Сан Франциско и той отива да посети този град.
След само един ден престой в джунглата един от членовете на сектата се опитва да го убие с нож. Тогава конгресменът се опитва да напусне града заедно с още членове на сектата, които пожелали да се върнат в САЩ. В началото Джоунс не се съпротивлявал, но когато Райъновата делегация се опитала да влезе в самолета, пристигнали въоръжените членове на сектата и убили конгресмена, ранявайки единадесет членове на сектата.
Няколко часа по-късно започват масовите убийства, при които умират близо 300 деца. На аудиозапис, на който са записани последните 45 минути се чува как Джоунс убеждава своите привърженици да се самоубият. В края на речта си той извиква: „Ние не само извършваме самоубийство, но ние осъществяваме революционен акт, протест срещу нехумания свят”.
Любопитен факт е, теорията, че всъщност Джоунс е бил свързан с ЦРУ, а клането в Гвиана е експеримент, за да се установи възможността за контрол над ума.
В България:
1879 г. открита е Първа Софийска девическа гимназия. Гимназията е открита с указ на министъра на просвещението Марин Дринов. Първата сграда, в която се е помещавала към края на 19 в., е къщата на Осман Нури паша.
През декември нарасналите отговорности на гимназията налагат преместването й в нова сграда. Това е къщата на Пинкас Таджер на улиците „Алабин” и „Леге”. През началото на 1888 г. гимназията се премества на ул. „Алабин”, а по-късно в сградата на телефонната централа.
През 1894 г. се отварят два нови клона, като през 1902-1903 г. се обособяват две самостоятелни гимназии - Софийско девическо педагогическо училище и Втора софийска девическа гимназия.
На 24 април 1924 г. се полага основният камък на сегашната сграда на ул. „Цар Иван Шишман”, като през 1932 г. приютява всички, свързали съдбата си с Първа девическа гимназия. Нейни възпитанички са Елисавета Багряна, Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева.
От 1950 г. гимназията се преобразува в Седмо единно девическо училище, а четири години по-късно се обединява с мъжкото образование и става Седмо средно смесено общообразователно училище „Г. Димитров”. През 1991 г. училището се преименува в 7 СОУ „Свети Седмочисленици”.
1989 г. българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски”. Митингът е организиран от т.нар. неформални организации, предвождани от КТ „Подкрепа” и „Екогласност”.
1996 г. президентът на България Желю Желев провежда последователни консултации с парламентарните сили по въвеждане на валутен борд. Бордът е въведен от правителството на Обединените демократични сили, след тежката икономическа криза през 1996-1997 г.
