/ iStock/Getty Images
В класацията взимат участие 64 държави
Според Годишника на световната конкурентоспособност за 2021 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария) през последните дванадесет години българската икономика, подпомагана от ЕС, продължава да расте, но със сравнително ниски темпове и все още е далеч от пълния си потенциал, съобщиха от Центъра за изследване на демокрацията.

През 2021 г. България се нарежда на 53-то място от 64 страни, с което бележи спад с 5 позиции в сравнение с 2020 г. и 15 позиции в сравнение с 2009 г. По този начин българската икономика остава сред най-неконкурентноспособните в Европа.

Така българската икономика остава сред най-неконкурентоспособните в Европа, но по-притеснителен е фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. А възможността за осъществяване на реформи и бърз икономически напредък се ограничава допълнително.

Според доклада основните предизвикателства и слабости пред конкурентоспособността са:
  • политическата нестабилност и бавният темп на ваксинация срещу COVID-19
  • ограниченият достъп до електронно управление
  • бавният енергиен преход и високите енергийни разходи на бизнеса
  • изоставащото качество на университетското образование
  • ниските разходи за научно-изследователска и развойна дейност.
Траен остава и проблемът с корупцията, прогнозира се спад на заетостта и доходите.

Според проучването България има голям потенциал за подобрение на инфраструктурата в технологичния сектор и жизненоважните научноизследователски области. Годишникът също така отбелязва, че кибер-сигурността и защитата на данните не са приоритет в България, което компрометира цифровата архитектура.

Страната ни се нарежда сред 10-те държави с най-ниско възнаграждение на мениджмънт персонала, специалистите в сферата на услугите и дългосрочен растеж на работната сила. Ниската ставка на корпоративния данък в страната привлича чуждестранните инвеститори и подобрява средата за глобален аутсорсинг.

Въпреки това България страда от несигурност на пазара, неефективно финансово управление, намалено качество на образованието, изтичане на мозъци, емиграция и демотивирана работна сила, се отчита в проучването.

Правителствената ефективност се смята за ниска в ключови области като съдебна власт, законодателство, политика на централната банка, договори в публичния сектор и предоставяне на стимули за насърчаване на предприемачеството и икономическия растеж.

 
БТА