В края на летния сезон повечето хора се завръщат на работните места след дълъг отпуск. Често пъти обаче се оказва, че не сме успели да „изключим” напълно и да „излезем от офиса” напълно. Причината – професионалното прегаряне или т.нар. бърнаут, съобщават от ВМА.
Можем ли да се предпазим и през какви фази преминават емоциите ни през това време? – отговорите дава полковник доц. Данчо Дилков, началник на Клиниката по психиатрия и военна психология на Военномедицинска академия (ВМА).
"Бърнаутът може да се получи по всяко време на годината и времето след отпуската не е изключение. Прегарянето идва след хроничното претоварване с ангажименти, независимо дали става въпрос за работни процеси или лични задачи. Всеки човек има капацитет, който не може да надхвърли. Това са обемът на неговите възможности и способности, в които той трябва се придържа и да се възстановява с регулярна почивка, за да може след това да продължи ефективно и продуктивно със задачите си.
Забързаното ни ежедневие поставя тези ресурси на голямо изпитание", обяснява той.
"Стремежът към кариерно развитие, финансова независимост, семейно положение сами по себе си са толкова много цели и приоритети за един човек, че голяма част от хората не могат да се справят. А ако се справят добре в едната област, то в другите се усещат липсите. Или с други думи – ако сме отдадени прекомерно на работата и ѝ отделяме все повече време и енергия, емоции, желания, дори и мечти, със сигурност пренебрегваме семейството, приятелите, собствената си почивка.Вървейки по този път, накрая се стига до състояние на неспособност да се свърши каквото и да е. Задачата да се жонглира достатъчно ефективно с всяка една от областите в живота ни остава непосилна за повечето хора", коментира доц. Дилков.
Той насочва вниманието към момента, в който трябва да бъде потърсена помощ – не само от психолог или психиатър, но и от приятели и близки, преживели подобно нещо, за да се чуе чуждата история, кой какво е преживял и как се е справил.
Не бива да се оставя хроничната претовареност да действа с месеци и години, защото неминуемо води до сериозни проблеми след себе си, категоричен е специалистът.
А през какви фази преминават емоциите?
Парадоксално, но в началото на професионалното прегаряне стоят ентусиазмът и енергичността. Човек иска да направи повече от това, което е било досега и ако това е подкрепено от работодателя, ситуацията става още по-сериозна. Започва се гонене на графици,, цели и надбягване с времето. Сегашната пазарна икономика изисква именно подобен тип работа, изтъква доц. Дилков и акцентира, че в този период човек се справя добре, дори дава заявка, че може да „поеме” и повече. За съжаление, периодът не продължава дълго.
След това идва фазата на стъписване, умора и чувството, че емоциите вече са изчерпани. Появява се тревогата за това дали ще може да се справя и занапред с поставените задачи.
Следва безсънието, потиснатото настроение, чувството за отчуждение от другите. Човек отива на работа със свито сърце, защото знае, че го очаква обем от работа, с който той вече не е способен да се справи, отчита специалистът.
Повишена раздразнителност, поява на цинично отношение към работата, към мястото, към организацията, дори жаргонен език между страдащия и колегите му изместват фазата на безсънието. Засегнатият човек не проявява положително отношение към работата си. Семейството му е останало на много заден план, а хобито и спортът са забравени. Идва ред и на последния стадий на бърнаута, който е свързан с пълна неспособност за справяне с каквото и да е, казва доц. Дилков.
В тази фаза единственото нещо, което прави човек, е да се оплаква – постоянно и от всичко. Негодуванието е насочено към всяка една задача, с която се захване. Продуктивността и ефективността са утопия, независимо колко малобройни са поставените ангажименти. И точно в този момент започват и скандалите в семейството, като причините за тях обичайно не са от съществено значение.
Как да се справим?
Ако организацията, или средата изискват повишена трудоспобност, повишена ефективност, високи резултати, на практика измъкване от бърнаута – няма. Рано или късно се стига до там, категоричен е доц. Данчо Дилков.
Според него, пазарният тип отношения са свързани с много изисквания към всеки отделен индивид, независимо на каква позиция се намира. Дали човек е ръководител, или е изпълнител – от него се иска максимален обем постижения за минимално време и блестящи резултати.
Кои са най-рисковите групи?
Бърнаут-синдромът е характерен за сектори като образование, здравеопазване, търговия, услуги, сигурност, т.е. където са отношенията „лице в лице”. В този ред на мисли, най-уязвими са лекари, учители, социални работници, възпитатели, терапевти, журналисти, служители в сигурността и т.н. Често се наблюдава при хора на мениджърски позиции, спортисти, търговци, ученици и студенти.
За колко време се развива бърнаутът?
За да се развие професионалното прегаряне са нужни две, три или четири години, но не е изключено процесът да протече и за няколко месеца. А за да не се стига до там, специалистите съветват да има формулирани (дори и само устно) правила на всички равнища в цялата организация за регулярна почивка, отдих, промяна на фокуса от работа към любимо занимание с любими хора и не на последно място – да не заместваме офиса със смартфона в ръцете си, след като приключим с работните задачи.
Времето за работа и времето за почивка трябва да бъдат регламентирани
Оказва се, че дългочаканата лятна отпуска почти никога не е достатъчна, за да се преодолее натрупаната с месеци умора.
Психиката на човек работи по една линия на поведение или натоварване и не може да бъде прекъсната внезапно, а след това внезапно пак да стартира. Ето защо продължаваме, дори и по време на почивката, да обмисляме проблемите и недовършените задачи. Това е и отговорът на въпроса „Защо след отпуска отново сме изтощени?“, обобщава доц. Дилков.
По думите му, голяма част от хората поемат отново към работния ритъм с изключително нежелание, защото знаят, че следва лавина от задачи, с които няма да се справят.
Можем ли да се предпазим?
Това е универсалната рецепта против бърнаут – винаги да намираме време за всичко, което обичаме и да го правим с желание. Това може да бъде четене на любима книга или гледане на филм. Най-добре е хобито да бъде сред природата и по възможност да не е самотно занимание, за да няма предпоставки за самоизолация, съветва още психиатърът.
Някои хора смятат, че с физическа преумора могат да преборят психическата. Това обаче е невъзможно. „Блъскането“ във фитнеса може да ускори процеса на прегаряне. Защото след първоначалния период на ентусиазъм и еуфория, настъпва умората и към двете – и към работата, и към сочения за отдушник фитнес. После идва ред на безсънието и започват неусетно да се редят една след друга и останалите фази на процеса.
Можем ли да се предпазим и през какви фази преминават емоциите ни през това време? – отговорите дава полковник доц. Данчо Дилков, началник на Клиниката по психиатрия и военна психология на Военномедицинска академия (ВМА).
"Бърнаутът може да се получи по всяко време на годината и времето след отпуската не е изключение. Прегарянето идва след хроничното претоварване с ангажименти, независимо дали става въпрос за работни процеси или лични задачи. Всеки човек има капацитет, който не може да надхвърли. Това са обемът на неговите възможности и способности, в които той трябва се придържа и да се възстановява с регулярна почивка, за да може след това да продължи ефективно и продуктивно със задачите си.
Забързаното ни ежедневие поставя тези ресурси на голямо изпитание", обяснява той.
"Стремежът към кариерно развитие, финансова независимост, семейно положение сами по себе си са толкова много цели и приоритети за един човек, че голяма част от хората не могат да се справят. А ако се справят добре в едната област, то в другите се усещат липсите. Или с други думи – ако сме отдадени прекомерно на работата и ѝ отделяме все повече време и енергия, емоции, желания, дори и мечти, със сигурност пренебрегваме семейството, приятелите, собствената си почивка.Вървейки по този път, накрая се стига до състояние на неспособност да се свърши каквото и да е. Задачата да се жонглира достатъчно ефективно с всяка една от областите в живота ни остава непосилна за повечето хора", коментира доц. Дилков.
Той насочва вниманието към момента, в който трябва да бъде потърсена помощ – не само от психолог или психиатър, но и от приятели и близки, преживели подобно нещо, за да се чуе чуждата история, кой какво е преживял и как се е справил.
Не бива да се оставя хроничната претовареност да действа с месеци и години, защото неминуемо води до сериозни проблеми след себе си, категоричен е специалистът.
А през какви фази преминават емоциите?
Парадоксално, но в началото на професионалното прегаряне стоят ентусиазмът и енергичността. Човек иска да направи повече от това, което е било досега и ако това е подкрепено от работодателя, ситуацията става още по-сериозна. Започва се гонене на графици,, цели и надбягване с времето. Сегашната пазарна икономика изисква именно подобен тип работа, изтъква доц. Дилков и акцентира, че в този период човек се справя добре, дори дава заявка, че може да „поеме” и повече. За съжаление, периодът не продължава дълго.
След това идва фазата на стъписване, умора и чувството, че емоциите вече са изчерпани. Появява се тревогата за това дали ще може да се справя и занапред с поставените задачи.
Следва безсънието, потиснатото настроение, чувството за отчуждение от другите. Човек отива на работа със свито сърце, защото знае, че го очаква обем от работа, с който той вече не е способен да се справи, отчита специалистът.
Повишена раздразнителност, поява на цинично отношение към работата, към мястото, към организацията, дори жаргонен език между страдащия и колегите му изместват фазата на безсънието. Засегнатият човек не проявява положително отношение към работата си. Семейството му е останало на много заден план, а хобито и спортът са забравени. Идва ред и на последния стадий на бърнаута, който е свързан с пълна неспособност за справяне с каквото и да е, казва доц. Дилков.
В тази фаза единственото нещо, което прави човек, е да се оплаква – постоянно и от всичко. Негодуванието е насочено към всяка една задача, с която се захване. Продуктивността и ефективността са утопия, независимо колко малобройни са поставените ангажименти. И точно в този момент започват и скандалите в семейството, като причините за тях обичайно не са от съществено значение.
Как да се справим?
Ако организацията, или средата изискват повишена трудоспобност, повишена ефективност, високи резултати, на практика измъкване от бърнаута – няма. Рано или късно се стига до там, категоричен е доц. Данчо Дилков.
Според него, пазарният тип отношения са свързани с много изисквания към всеки отделен индивид, независимо на каква позиция се намира. Дали човек е ръководител, или е изпълнител – от него се иска максимален обем постижения за минимално време и блестящи резултати.
Кои са най-рисковите групи?
Бърнаут-синдромът е характерен за сектори като образование, здравеопазване, търговия, услуги, сигурност, т.е. където са отношенията „лице в лице”. В този ред на мисли, най-уязвими са лекари, учители, социални работници, възпитатели, терапевти, журналисти, служители в сигурността и т.н. Често се наблюдава при хора на мениджърски позиции, спортисти, търговци, ученици и студенти.
За колко време се развива бърнаутът?
За да се развие професионалното прегаряне са нужни две, три или четири години, но не е изключено процесът да протече и за няколко месеца. А за да не се стига до там, специалистите съветват да има формулирани (дори и само устно) правила на всички равнища в цялата организация за регулярна почивка, отдих, промяна на фокуса от работа към любимо занимание с любими хора и не на последно място – да не заместваме офиса със смартфона в ръцете си, след като приключим с работните задачи.
Времето за работа и времето за почивка трябва да бъдат регламентирани
Оказва се, че дългочаканата лятна отпуска почти никога не е достатъчна, за да се преодолее натрупаната с месеци умора.
Психиката на човек работи по една линия на поведение или натоварване и не може да бъде прекъсната внезапно, а след това внезапно пак да стартира. Ето защо продължаваме, дори и по време на почивката, да обмисляме проблемите и недовършените задачи. Това е и отговорът на въпроса „Защо след отпуска отново сме изтощени?“, обобщава доц. Дилков.
По думите му, голяма част от хората поемат отново към работния ритъм с изключително нежелание, защото знаят, че следва лавина от задачи, с които няма да се справят.
Можем ли да се предпазим?
Това е универсалната рецепта против бърнаут – винаги да намираме време за всичко, което обичаме и да го правим с желание. Това може да бъде четене на любима книга или гледане на филм. Най-добре е хобито да бъде сред природата и по възможност да не е самотно занимание, за да няма предпоставки за самоизолация, съветва още психиатърът.
Някои хора смятат, че с физическа преумора могат да преборят психическата. Това обаче е невъзможно. „Блъскането“ във фитнеса може да ускори процеса на прегаряне. Защото след първоначалния период на ентусиазъм и еуфория, настъпва умората и към двете – и към работата, и към сочения за отдушник фитнес. После идва ред на безсънието и започват неусетно да се редят една след друга и останалите фази на процеса.
