Само за една година над 745 000 души са починали вследствие на преумора и преработване. Това показва статистика на Световната здравна организация.
От 2000 до 2016 година рискът от сърдечен удар при хората, които работят над 55 часа седмично се е увеличил с 35%, а смъртните случаи вследствие на сърдечни проблеми - с около 17%, показват данните на СЗО. Причината - високи нива на стрес, съобщава NOVA.
„Той натоварва сърцето. Ясно е, че стресовата ситуация всъщност е рисков фактор и стресът е свързан с по-голяма заболеваемост, а за съжаление и със смъртност”, казва д-р Валери Гелев, който е началник на Клиника по кардиология в болница „Токуда”.
Край на отпуската: Как да се върнем на работа без стрес
Близо 75% от починалите са мъже на средна възраст - най-уязвимата група.
„Сам по себе си мъжкият пол е рисков фактор, защото е добре известно, че артеросклерозата се развива по-бързо при мъжете. Основните рискови фактори са високо кръвно налягане, диабет, нарушение в обмяната на холестерола и липидите, както и тютюнопушенето”, посочва още Гелев.
Нидерландският здравен министър припадна от преумора при обсъждане на COVID-19 (ВИДЕО)
В случай на тежък работен график, не трябва да пренебрегваме и психическото здраве. „Преумората може да доведе до хронична умора, а тя може да доведе до изтощение.
Изтощението може да доведе пък до прегаряне, дори до тежки фатални физически заболявания”, категоричен е психотерапевтът д-р Димитър Тенчев.
Той съветва да внимаваме за следните симптоми и състояния: „Когато изпитваме непрекъснат стрес и прилив на адреналин, които водят до тази преумора. Когато се будим с топка в слънчевия сплит, когато се чувстваме непрекъснато потиснати, демотивирани и животът ни се превръща в монотонен филм”.
Френски учители протестираха след самоубийство на колежка заради преумора (ВИДЕО)
Специалистите са категорични - контролът на стресовата среда е ключов за здравето ни. „Добре е да се намери начин този стрес да бъде по някакъв начин регулиран като натоварване и да се намери начин за разтоварване от него”, казва д-р Валери Гелев.
„Работата ни трябва да бъде балансирана с личния ни живот и с времето, което е изцяло и само за нас”, посочва д-р Димитър Тенчев.
От 2000 до 2016 година рискът от сърдечен удар при хората, които работят над 55 часа седмично се е увеличил с 35%, а смъртните случаи вследствие на сърдечни проблеми - с около 17%, показват данните на СЗО. Причината - високи нива на стрес, съобщава NOVA.
„Той натоварва сърцето. Ясно е, че стресовата ситуация всъщност е рисков фактор и стресът е свързан с по-голяма заболеваемост, а за съжаление и със смъртност”, казва д-р Валери Гелев, който е началник на Клиника по кардиология в болница „Токуда”.
Край на отпуската: Как да се върнем на работа без стрес
Близо 75% от починалите са мъже на средна възраст - най-уязвимата група.
„Сам по себе си мъжкият пол е рисков фактор, защото е добре известно, че артеросклерозата се развива по-бързо при мъжете. Основните рискови фактори са високо кръвно налягане, диабет, нарушение в обмяната на холестерола и липидите, както и тютюнопушенето”, посочва още Гелев.
Нидерландският здравен министър припадна от преумора при обсъждане на COVID-19 (ВИДЕО)
В случай на тежък работен график, не трябва да пренебрегваме и психическото здраве. „Преумората може да доведе до хронична умора, а тя може да доведе до изтощение.
Изтощението може да доведе пък до прегаряне, дори до тежки фатални физически заболявания”, категоричен е психотерапевтът д-р Димитър Тенчев.
Той съветва да внимаваме за следните симптоми и състояния: „Когато изпитваме непрекъснат стрес и прилив на адреналин, които водят до тази преумора. Когато се будим с топка в слънчевия сплит, когато се чувстваме непрекъснато потиснати, демотивирани и животът ни се превръща в монотонен филм”.
Френски учители протестираха след самоубийство на колежка заради преумора (ВИДЕО)
Специалистите са категорични - контролът на стресовата среда е ключов за здравето ни. „Добре е да се намери начин този стрес да бъде по някакъв начин регулиран като натоварване и да се намери начин за разтоварване от него”, казва д-р Валери Гелев.
„Работата ни трябва да бъде балансирана с личния ни живот и с времето, което е изцяло и само за нас”, посочва д-р Димитър Тенчев.
