Казвам се Пламен Димитров, на 25 години съм и съм от София. От няколко години работя като барман. Всичко, което сте чували за барманите, е истина. Обичаме да се забавляваме (особено аз), обичам да си пийвам... Да, зад бара се изпива изключително много алкохол.
Не съм обикновен наливач на питиета, аз съм по-скоро психолог. Професията ми изисква (и с годините се научих) да изслушвам хората, да виждам какво още им трябва, преди да им е потрябвало, какво ги интересува, коя девойка си харесват... Тези и други детайли са част от нашата работа.
В нощните заведения определено има доста девойки с палави очички. Това за едната вечер не е моето. За мен сексът не е водещ фактор. Не че не съм опитвал, но аз лично търся моята половинка. Онази изгаряща, изпепеляваща любов - това е нещото, което ми трябва.
Винаги съм знаел какво искам, но се оказа по-трудно, отколкото съм си мислел, да го намериш. Представям си я като жена с големи очи, една красива усмивка. Искам като я погледна, да ме омагьосва. Просто всичко друго да губи смисъл. Знаете как е - виждаш един човек и това е твоят човек. Просто се усеща.
Въпреки че съм на 25 години, ми се наложи да порасна по-рано. На 15 години се изнесох от вкъщи и отидох при баба ми и дядо ми, защото ми бяха писнали семейните скандали. Майка ми започна да пие, затова и не държа да съм близък с нея. Аз нямам майка. Не и в живота. Не и до мен, не и физически. В този труден момент хората, които ми подадоха ръка и бяха до мен, бяха баба ми и дядо ми, които аз обичам безусловно.
Аз може би това търся и във връзките си - нещото, което ми е липсвало, когато съм бил малък. Ще дойде. Аз съм търпелив.
Искам да вляза в Къщата на Big Brother, за да покажа на всички, че освен болшинството от простаци, които има в днешно време, има и малко по-истински, малко по-земни, малко по-човечни хора. Такъв съм аз и искам да го покажа. Искам да покажа себе си.
