Редът или хаосът в живота са своеобразно огледало на случващото се във вас, с вашите мисли, желания, цели и емоции. Ето защо, ако искате положителни промени, трябва да извършите генерално почистване както в апартамента, така и в собствената си глава, съветва женското списание "Мари Клер".
Марина Муравьова, опитен психолог, коуч и блогър, ще ви помогне да разберете за какви вътрешни проблеми сигнализира пространството, изсипвайки се върху вас в хаотичен поток от информация, неща и събития.
Може да изглежда, че къщата е просто пространство за отдих, така че ако в нея има бъркотия, тогава не е страшно, други области от живота изглеждат като примери за успех и растеж. Но и там има бъркотия - работата отдавна не радва, общувате с хора, които не са ви интересни, няма достатъчно пари, липсва перспектива. Всичко това говори за навика на човек да се обгражда с хаос и безредие. Толкова е свикнал, "нормален" е, понякога дори му харесва. Разбира се, този избор - да живее в хаос, той е направил не просто така, по силата на определени причини.
Страх от промяна
Ако изключим клиничния и психиатричния компонент, тогава първото нещо, за което говори такъв начин на живот е страхът от новост у човека. Освобождаването на място в този случай е вид опит за спиране на времето, за създаване на илюзия за сигурност. Погребвайки в маса ненужни неща, нагласи и отношения, човек по този начин се лишава от възможността да се изправи срещу нещо ново, свободно движещо се, живо. Той се придържа към миналото, в ежедневието, „обвързва“ се със стари неща (дори и излишен боклук), просто защото енергията им вече му е позната. И да допуснеш нещо ново в собствения си живот е, първо страшно и второ, трудно. Първо, трябва да почистите развалините от натрупаните „боклуци“, а това означава усилия върху себе си, цената на собствените ви емоции, време и усилия. Трудно в общи линии. И отново, бягането в кръг започва в зоната на позната рутина и промените се изместват към следващия месец или година.
Въпросът е, че за реални промени в живота е необходимо „разхвърляне“. Не напразно всички курсове за рестартиране започват с препоръката „да освободите място за нещо ново“. В бъркотията няма място за „новото“, но има разбираемо „старо“, което може да е неудобно, но разбираемо и предсказуемо. И не се угаждайте с мисълта, че това е желаната стабилност. Много по-ефективно е да признаете пред себе си, че безпорядъка е вашата ответна реакция, онази защитна обвивка, която криете зад страха от промяна. Опитайте се да не лъжете себе си и след честността ще дойде ясното разбиране на вашите нужди и ще можете да си позволите желаните промени.
Начертайте границата
Хаотично разпръснати неща - това също е история за личните граници. По този начин човек се опитва да напомни на себе си и на другите, че съществува и е нещо от себе си „Поне аз създадох този хаос“ - подобно обяснение за себе си в тази ситуация би било съвсем логично.
Безредицата в дома и в живота също е форма на протест: срещу строги родителски правила или ограничения на партньора. „Това е моето пространство и ще бъде както реших, а не както родителите ми поискаха.“ Ако човек отдавна е прекрачил линията на пълнолетието и не живее с родителите си, желанието за отпадъци може да е следствие от „заклещването“ в юношеството, когато протестът не е бил изразен и все още изисква излизане. Задвижван отвътре, такъв бунт може да се изрази в небрежност в ежедневието, безредие в апартамента и в резултат да доведе до конфликти с партньора.
Какъвто и да е коренът на проблема, във всеки случай навикът да се живее в бъркотия винаги подчертава наличието на определени психологически деформации. Справянето и работата с последните е необходимо, ако искате да направите живота си по-приятен и хармоничен.
Марина Муравьова, опитен психолог, коуч и блогър, ще ви помогне да разберете за какви вътрешни проблеми сигнализира пространството, изсипвайки се върху вас в хаотичен поток от информация, неща и събития.
Може да изглежда, че къщата е просто пространство за отдих, така че ако в нея има бъркотия, тогава не е страшно, други области от живота изглеждат като примери за успех и растеж. Но и там има бъркотия - работата отдавна не радва, общувате с хора, които не са ви интересни, няма достатъчно пари, липсва перспектива. Всичко това говори за навика на човек да се обгражда с хаос и безредие. Толкова е свикнал, "нормален" е, понякога дори му харесва. Разбира се, този избор - да живее в хаос, той е направил не просто така, по силата на определени причини.
Страх от промяна
Ако изключим клиничния и психиатричния компонент, тогава първото нещо, за което говори такъв начин на живот е страхът от новост у човека. Освобождаването на място в този случай е вид опит за спиране на времето, за създаване на илюзия за сигурност. Погребвайки в маса ненужни неща, нагласи и отношения, човек по този начин се лишава от възможността да се изправи срещу нещо ново, свободно движещо се, живо. Той се придържа към миналото, в ежедневието, „обвързва“ се със стари неща (дори и излишен боклук), просто защото енергията им вече му е позната. И да допуснеш нещо ново в собствения си живот е, първо страшно и второ, трудно. Първо, трябва да почистите развалините от натрупаните „боклуци“, а това означава усилия върху себе си, цената на собствените ви емоции, време и усилия. Трудно в общи линии. И отново, бягането в кръг започва в зоната на позната рутина и промените се изместват към следващия месец или година.
Въпросът е, че за реални промени в живота е необходимо „разхвърляне“. Не напразно всички курсове за рестартиране започват с препоръката „да освободите място за нещо ново“. В бъркотията няма място за „новото“, но има разбираемо „старо“, което може да е неудобно, но разбираемо и предсказуемо. И не се угаждайте с мисълта, че това е желаната стабилност. Много по-ефективно е да признаете пред себе си, че безпорядъка е вашата ответна реакция, онази защитна обвивка, която криете зад страха от промяна. Опитайте се да не лъжете себе си и след честността ще дойде ясното разбиране на вашите нужди и ще можете да си позволите желаните промени.
Начертайте границата
Хаотично разпръснати неща - това също е история за личните граници. По този начин човек се опитва да напомни на себе си и на другите, че съществува и е нещо от себе си „Поне аз създадох този хаос“ - подобно обяснение за себе си в тази ситуация би било съвсем логично.
Безредицата в дома и в живота също е форма на протест: срещу строги родителски правила или ограничения на партньора. „Това е моето пространство и ще бъде както реших, а не както родителите ми поискаха.“ Ако човек отдавна е прекрачил линията на пълнолетието и не живее с родителите си, желанието за отпадъци може да е следствие от „заклещването“ в юношеството, когато протестът не е бил изразен и все още изисква излизане. Задвижван отвътре, такъв бунт може да се изрази в небрежност в ежедневието, безредие в апартамента и в резултат да доведе до конфликти с партньора.
Какъвто и да е коренът на проблема, във всеки случай навикът да се живее в бъркотия винаги подчертава наличието на определени психологически деформации. Справянето и работата с последните е необходимо, ако искате да направите живота си по-приятен и хармоничен.
