20 юли: Йосиф Сталин създава Тайна полиция

1031 г. Анри I става крал на Франция. Той остава на престола до 1060 г. Любопитен факт е, че Анри е коронясан още на 14 май 1027 г., преди смъртта на баща си, но се възкачва на престола чак от 1031 г.

Царуването на Анри, подобно на предшествениците му, е господствано от териториални борби, включително и въстание на по-младия му брат Робер. В началото на управлението си, той помага на своя племенник Гийом Нормандски (бъдещия крал на Англия Уилям Завоевателя) срещу неговите васали, за да си спечели съюзник в негово лице. През 1047 г. Анри I осигурява властта на Гийом в Нормандия след победа срещу неговите васали в битката при Каен.

Няколко години по-късно Гийом, който е братовчед на английския крал Едуард Изповедника, се жени за дъщерята на графа на Фландрия. Могъществото на нормандския херцог нараства и Анри започва да се бои от него. През 1054 и 1058 г. Анри се опитва да завладее Нормандия, но е победен от Гийом. Въпреки това на тридесетгодишнината от царуването му властта на Анри достига своя връх.

Крал Анри I умира на 4 август 1060 г. във Витри и е погребан в базиликата в Сен Дени. Наследен е на трона от сина си Филип I, който е на 7 години. Първите шест години от царуването на Филип са под регентството на неговата майка Анна Киевска.

1878 г. с указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия. Тя е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на „Временните правила за Българската земска войска” от 7 май 1878 г. и със заповед № 1 на руския императорски комисар.

Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 22 юли 1878 г. със заповед №3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.

1891 г. на връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия. Това е политическата партия на работниците, изповядва идеите на социализма.

В периода 1889-1890 в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и Велико Търново се създават първите социалистически дружинки. По същото време в София развива просветна дейност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружинки стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По инициатива на Димитър Благоев и Никола Габровски през април 1891 г. край Търново се провежда сбирка на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за образуване на социалистическа партия завършва без успех.

На 20 юли с.г. на старопланинския връх Бузлуджа се свиква нова сбирка. На нея се обсъждат проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При изработване на проектопрограмата са използвани програмите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си поставя партията, е подготовка на наемните работници в България за участие в бъдещия „социалистически преврат”.

Минималните искания включват пълна политическа свобода, самоуправление на общините, всеобщо и пряко избирателно право. В икономическата част на проекта се съдържа искането за изработване на закон за защита на работниците, а също и закон за наемане на слуги. Според проекта за устав организационният строеж на партията се състои от социалистически групи - местни, окръжни и общи.

На сбирката от името на севлиевската група Сава Мутафов представя контрапроект, изработен от студентската група в Женева. В него се предвижда да продължи просветната работа на дружинките, без да се образува социалистическа партия. Също така се изключват минималните искания - политически и икономически. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласуват за учредяване на социалдемократическа партия с обща програма и устав.

С това се поставят основите на самостоятелна политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно ръководство на партията, наречено Общ съвет, чиито функции и роля се конкретизират през 1903 г. на III-ти конгрес на БСДП. За първо негово седалище е определен Велико Търново. Бузлуджанската сбирка взема решение и за близката практическа дейност на БСДП - издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространение на социалистическите идеи. Поради липса на материални средства и време за организиране на печатен орган на партията делегатите вземат решение да използват за своята пропаганда сп. „Ден”, издавано от Янко Сакъзов.

1921 г. публикуван е първият български Закон за авторското право. Всъщност първата норма, отнасяща се до защита на авторското право, е чл.373 от Наказателния закон от 1896 г. който постановява наказателна отговорност за контрафакция и плагиат. Тези две престъпления според закона са престъпления от общ характер. Предвидените наказания са три години затвор за плагиат и „запиране от един ден до три месеца или глоба - за контрафакция”.

Първият български Закон за авторското право е приет през 1921 г. Той е изключително подробен. Това е един от случаите, когато български закон е приет изцяло под външен натиск. В Ньойския мирен договор се предвижда задължението за България да се присъедини към Бернската конвенция за закрила на културни и художествени произведения, като преди това бъде приет закон за авторското право.

В структурно отношение законът се състои от обща част и пет специални раздела - за литературни, музикални, сценични, художествени и фотографски произведения. Законът не определя по общ начин обектите на авторско право, а изчерпателно изброява произведенията по категории. Законът предвижда възможност за прехвърляне на авторското в неговата цялост за неопределен период от време, както и възможност за предварителното му прехвърляне върху произведения, които ще бъдат създадени от автора в срок от пет години след сключване на договора.

В този закон са направени две изменения - през 1936 и през 1939 г. Според първото изменение държавните, изборните и държавно-автономните учреждения придобиват авторски права върху произведения, резултат от дейността на служби или длъжностни лица в тези учреждения. Учрежденията могат свободно да се разпореждат със създадените произведения. Дължат само трудово възнаграждение. С изменението през 1939 г. е предвидено, че авторското право не може да бъде отстъпвано завинаги, както и че след изтичане на 30 години от смъртта на автора неговите права преминават върху творческите съюзи за срок от 20 години.

1924 г. в Париж е основана Международната организация по шахмат - ФИДЕ. Международната структура е изградена от националните шахматни организации, отговаряща за организацията на шахматни първенства на световно и континентално ниво.

Още през април 1914 г. в Санкт-Петербург е поета инициативата за създаване на международна шахматна федерация. Идеята не предизвиква нужния интерес и през юли с.г., по време на Световния турнир по шахмат Менхайм, е отправено ново предложение, което също остава без резултат, поради избухването на Първата световна война.

Следващата стъпка към създаването на федерация е установяването на т.нар. Лондонски правила (по предложение на световният шампион Хосе Раул Капабланка през 1922 г.). Според тях печели този, който победи в шест игри, а всяка среща продължава не повече от пет часа, като за часа часа и половина всеки играч има право на не повече от 40 хода; освен това в продължение на година шампионът е длъжен да защитава титлата си, приемайки отправени към него предизвикателства с награден фонд минимум 10 000 долара.

Единственият мач, проведен по тези правила, е срещата Капабланка - Александър Алехин през 1927 г.

Световната шахматна федерация (ФИДЕ) е основана през 1924 г. в Париж, когато е проведен и първият шахматен турнир в рамките на Осмите олимпийски игри. В първите години от създаването си Федерацията се ползва с малка власт в света на шахмата и страда от липса на финансиране.

В периода 1925-1926 г. започва организирането на първата Световна шахматна олимпиада. ФИДЕ прави някои промени в Лондонските правила - отхвърля задължителната минимална вноска от 10 000 долара, тъй като е сметната за непосилна. Поради прекалено късното разпращане на поканите, на т.нар. Малка олимпиада през 1926 г. участват представители на само четири държави - Унгария (победител), Югославия, Румъния и Германия. През следващата година започва организацията по провеждането на Турнира на нациите, останал известен под името Световна олимпиада по шахмат.

През 1989 г. ФИДЕ е призната за международна организация, а през 1999 г. и от Международния олимпийски комитет (МОК). ФИДЕ е сред най-големите спортни организации в света, със своите 170 члена и над 40 официални първенства за юноши, жени, мъже и шахматисти старша възраст. Национални олимпийски комитети в 115 страни са асоциирали и признали напълно шахмата; 105 държави го признават като спорт и броят им непрестанно нараства.

1941 г. съветският ръководител Сталин създава Народен комисариат на вътрешните работи, обединявайки Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност.

„Тайната полиция” на Сталин и приемниците му МВД, НКГБ и МГБ отговарят за вътрешната сигурност на държавата, за външното разузнаване и са инструмент за провеждане на масовите политически репресии в СССР. НКВД е и служба за външно разузнаване и контраразузнаване, която събира секретни сведения от западните държави и преследва болшевишките врагове, избягали в чужбина.

Впоследствие НКВД се разраства, поемайки не само традиционната сигурност и шпионажа, но също вътрешните и граничните войски, както и администрацията на различни институции, включително известния с печална слава Гулаг - безбройните затворнически лагери, пръснати из целия Съветски съюз.

Сталин назначава Лаврентий Берия за шеф на НКВД. От декември 1938 до февруари 1941 г. Берия e комисар на вътрешните работи и ръководител на Главното управление за държавна сигурност (ГУГБ). Това продължава до 14 април 1943 г. Тогава Сталин отново прави реорганизация и създава НКГБ - отново под ръководството на Всеволод Меркулов и НКВД - под ръководството на Берия. През този период Сталин създава и т.нар. Комитет за информация (КИ), за провеждане на външно разузнаване и тайни операции.

1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг. Атаката е извършена по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” - немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип, което всъщност спасява и живота му.

За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.

Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.

След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12.42 ч. напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер. Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.

Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето”.

Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”.

Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт”. Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.

Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи и с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора.

1969 г. пилотираният космически кораб „Аполо 11” успешно каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на чужд свят. Корабът излита на 16 юли 1969 г. от космическия център Кейп Кенеди Флорида.

Пилотираният космическия кораб „Аполо 11” е третият апарат от серията „Аполо”, изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само „Аполо 8” и „Аполо 10” с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него. Целта на мисията на „Аполо 11” е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.

Подготовката за подобен полет започва още на 5 април 1967 г. Тогава 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност.

Сред 17-те е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на „Аполо 8” и на основния - на „Аполо 11”. На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11” и неговия командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.

Ракетата излита на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, около 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм Близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролният център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. В 20.17:42 ч. (по Гринуич) на 20 юли Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва: „Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна”.

На 21 юли в 2.56:20 ч. Амстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци при които се прелитат над 2 м. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята.

Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество” и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. О

лдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 минути, след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 минути. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.

От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. В 17.54 ч. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 минути и 20 секунди първата експедиция, посетила Луната, я напуска.

Скачването с „Колумбия” на окололунна орбита става 3 часа и 30 минути по-късно. На борда на Командния модул екипажът прехвърля всички материали взети и заснети от Луната, след което Лунният модул е разкачен. „Колумбия” потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 минути и тридесет обиколки направени около Луната.

1976 г. американският космически кораб „Викинг-1” успешно каца на Марс след 11-месечно пътешествие. Именно програмата „Викинг” на НАСА включва най-задълбочените изследвания на Марс. Орбиталните апарати изследват планетата от орбита и изпращат хиляди снимки.

Проектът предвижда изпращането на две изследователски сонди до Марс. Всяка от тях се състои от две части - „майка” и „дъщеря”. Сондата-майка има задачата да влезе в обрита около планетата, след което дъщерното й съоръжение я напуска и каца на Марс.

Сондата „Викинг 1” стартира от Земята на 20 август 1975 г. На 19 юли 1976 г. „майката” влиза в орбита около Марс. Дъщерната сонда пък каца успешно на повърхността на планената един ден по-късно. Земният център поддръжа връзка и ползва данни от „майката” до 7 август 1980 г. „Дъщерята” си контактува с американците до 11 ноември 1982 г., когато тази мисия приключва.

Космическите апарати „Викинг” са първи, които предават от повърхността на Марс цветни фотографии с високо качество. На тях се вижда пустинна местност с червеникава почва, осеяна с камъни. Небето е розово заради светлината, отразена от червените прашни частици в атмосферата.