Защо България не трябва да бъде приемана в ЕС от 1 януари 2007 година? По тази тема потърсихме мнението на Моника Фрасони, заместник-председател на “Зелените”, които са единствената парламентарна фракция, която в рамките на парламентарния дебат след доклада на Оли Рен, открито се изказа “против” българското членство в Обединена Европа.
С Моника Фрасонив в Страсбург разговаря Светослав Иванов.
Светослав Иванов: Госпожо Фрасони, вашата група нарече “лицемерно” обсъждането на доклада на комисаря Рен в Европейския парламент, който потвърди датата 1 януари 2007 за край на петото разширяване на ЕС. Какво лицемерно има според вас в добрата оценка за България и Румъния?
Моника Фрасони: Вярваме, че целият дебат около България е лицемерен, защото сме убедени, че в Европейския парламент и в Европейската комисия преобладава мнението, че България и Румъния не са готови да се присъединят към Европейския съюз.
Според нас прибързаното влизане на България и Румъния не е здравословно както за Европейския съюз, така и за вас самите. Доказателството – миналата година, ако си спомняте, бяхме изпаднали в изключително странната ситуация, при която България беше много изостанала, а Румъния – значително напреднала. Тогава всички казваха:
„Ами добре, Румъния практически е готова, тя е по-напреднала от България.” Тази година пък сме на различна позиция. В смисъл, че България е напреднала, благодарение на натиска, който идва отвън. А за Румъния се заговори, че е останала назад.
Цялата тази информация идва отвън. Това е демонстрация, че позитивният натиск, който може да бъде използван по отношение на вътрешните реформи в интерес на страната ви, е от огромно значение. А опита показва, че в момента, в който бъде спрян въпросния натиск, желанието за реформи също спира. Точно това се случи и при предишното разширяване. Това, което целим в момента е България и Румъния да се присъединят към Европейския съюз по възможно най–позитивния начин. Но позитивен и за двете страни. Както за България и Румъния, така и за Европейския съюз.
От политическа гледна точка за Европейския съюз има двоен стандарт. Това определям като рисковано. Имам предвид най–вече Турция. Внимателно следим дебата за Турция и сме на мнение, че докладът за тази страна беше възприет от Европарламента много по–добре, отколкото беше всъщност.
Светослав Иванов: Ако вие бяхте на мястото на Европейската комисия, какви биха били вашите заключения за готовността на България. Какво бихте препоръчали на Европейския съвет?
Моника Фрасони: Щяхме да кажем, че трябва да изчакаме до 2008 година. Няма нужда да бързаме. И ние, както и другите в Европейски парламент трябва да поемем отговорността си. И да не казваме просто “оставете ги да се присъединят”.
Т.е, според вас България и Румъния все още не са готови да приемат правата и задълженията на страни-членки на ЕС, както каза председателят Барозу?
Двете страни трябва да станат пълноправни членове на Европейския съюз. Скоро. Но вярвам, че ако ги приемем на първи януари 2007 година, няма да им направим услуга. Ето защо според нас ще бъде по-мъдро, ако изчакаме още една година. Казвам това, но вече е взето друго решение. Ето защо и аз поздравявам новите членове на Европейския съюз.
Светослав Иванов: Кажете ми точно – с какво България плаши “Зелените” в ЕП?
Моника Фрасони: Не, не става въпрос за плашене. Става въпрос за вземане под внимание на факта, че не сте готови за съюза. Не сте готови да усвоявате пари от европейските фондове. Това ще ви направи по – слаби членове. И на това Европейския съюз трябва да обърне внимание. Не можете по никакъв начин да дадете своя принос на този и без това тресящ се съюз. Ако не сте достатъчно силни, достатъчно здрави, за да сте вътре.
Вината обаче не е ваша. Времето не ви беше достатъчно, за да извършите тези дълбоки реформи. И това, че влизате сега е зле и за реформите в страната ви. Едно от големите задължения на Европейския съюз е да допринася за стабилността на демократичните институции. И за финансовата помощ на различни инициативи. В този смисъл обаче България и Румъния са подозирани, че извършват злоупотреби.
Всеки подозира, че България и Румъния няма да успеят да усвоят финансовите средства от Европейския съюз заради вътрешното си устройство, че няма да приложат правилно тези пари и да поемат всички отговорности, произтичащи от членството в Евросъюза. Тогава трябва да ви бъдат приложени предпазни клаузи. Европейците ще имат едно наум за вас. И сега вече сте вътре.
Но ако има толкова много изключения, европейците ще си казват „Няма да пускам българите в страната ми, защото не знам какво може да се очаква от тях.” Е, питам аз, каква е ползата от всичко това? Вярвам, че трябваше да има подобна дискусия, а тя беше елегантно скрита. От гледната точка на новите страни – членки това е... няма да използвам думата обидно, но проблемно, най – малкото. Надявам се, че в крайна сметка всичко ще бъде наред, и че реформите в страната ви ще продължат. Сигурна съм, че ще ви следим много стриктно. Но опитът показва, че от момента, в който една страна е вътре, тя спира да се реформира.
Светослав Иванов: Някои хора искрено биха се учудили на вашата категорична позиция, изтъквайки като основен аргумент, че България плати сериозна цена за членството си – най-малко затвори четири атомни реактора...
Моника Фрасони: Това е много добре за българите. Не само за „Зелените”. Тези реактори са много стари, те замърсяват околната среда. Причината за затварянето им не бива да търсите само в „Зелените”, защото всичко беше направено в името на гражданите. Не съм сигурна, че това е платената цена. Има други цени, които бяха платени. Затварянето на реактори не беше между тях.
