Тази сутрин се показа слънце в София, а вие сте изпратили предупреждения на областите Бургас, Велико Търново, Пазарджик, Добрич, Пловдив, Разград и Русе да очакват нов потоп.
Това, че има днес слънце, е добре. Ние се радваме, че има слънце. И второ, за потоп... не сме изказали точно такава позиция и, слава богу, нали, да няма абнормни ситуации в страната. Но това, което направихме, е, че след като получихме предварителна информация от Националния институт по метеорология и хидрология към нас, че се очакват в определени райони по-сериозни валежи, ние направихме необходимото чрез нашите басейнови дирекции да предупредим общините, кметовете на общините и областните управители по мое разпореждане да предприемат всички възможни и необходими мерки, с оглед на превенция в изключителна координация с Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и лично с вицепремиера г-жа Етем, вчера и с министъра на икономиката и енергетиката г-н Румен Овчаров, с оглед на това, че при тях... те експлоатират много от язовирите, които са към НЕК, и искахме конкретна информация в динамика, естествено, ние базисна информация имахме, с оглед на промени.
А какво очаквате да направят кметовете?
Кметовете да предприемат възможните мерки и действия, всички структури, които, ако се налага, евентуално да се помага на хората. Всичко това, което е предвидено за една такава ситуация, нека предварително да има мобилизация и готовност.
Какво - да се чистят канали примерно след вчерашния дъжд?
Е, за каналите... едва ли вчерашният ден с няколко часа или няколко дни биха били достатъчни, но има редица мероприятия и дейности, които биха могли да се организират, и според мен е добре да има такава готовност. И фактът, че по този начин реагираме, говори едно - че като че ли след всичко това, което за съжаление ни сполетя, имаме вече повишено внимание и като че ли по-добра координация и готовност да посрещаме едни такива ситуации. Дай боже да няма такива ситуации. Това е, което бих пожелал.
След вчерашните големи дъждове има ли тежко наводнение в момента в страната?
Не. И вчера целия ден и моят екип, и на Гражданска защита сме следели ситуацията в страната и до тази сутрин няма преливане на язовири, няма повишение на нивата на реките, така че да имаме ситуации, които да ни притесняват към настоящия момент.
Сега да продължим с евровъпросите в областта на екологията към България. В края на миналата седмица бяхте по покана на председателя на Комисията по околна среда, обществено здраве и хранителна безопасност към Европейския парламент Карл-Хайнц Флоренц в Брюксел, където, според публикациите, които излязоха в българската преса, сте бил подложен на кръстосан разпит и като че ли основното, заради което изглежда, че сте бил поканен там, е блокирането на миннодобивните проекти на канадската "Дънди Прешъс Металс" в България. Защо ви поканиха в Европейския парламент?
Да, първо, наистина имах покана от председателя на парламентарната комисия по околна среда, от г-н Флоренц, още от месец юли. Такава среща беше проведена и с министъра на земеделието и горите. Даже при тях форматът беше малко по-различен от нашата среща, която се състоя на 14 септември. Министърът на земеделието и горите беше заедно с колегата си от Румъния и така те представиха свършеното, направеното от всяка една от страните, проблемните пунктове и отговаряха на въпроси. По същия начин аз в качеството си на министър на околната среда и водите бях пред парламентарната комисия по околна среда в Европейския парламент. Естествено, стана въпрос и за посочения казус с "Дънди Прешъс" и "Челопеч". Аз отговорих на въпроса с оглед на реалната ситуация в нашата страна и най-вече от гледна точка на ОВОС и на обществените нагласи при обсъждането на ОВОС, и позицията на общините и на населението в конкретните райони.
Вие сте обяснил, че не вие спирате този проект, че го спират общинските съвети. И даже аз останах с впечатление от вашето обяснение, че вие имате желание да се реши този казус и "Дънди" да започне да работи, но имате насреща общественото мнение.
Да, наистина, инвестиционният процес в страната трябва да бъде нормален. Инвестиционният интерес от страна на чужди фирми в страната е изключително висок. Факт е, че ръстът на инвестициите е сериозен. Аз също съм за това тази инвестиция да се реализира, да се случи. Но, първо, ние трябва да се съобразяваме действително с нагласите на хората, да направим необходимото. Да се направи, първо, необходимата разяснителна работа и, второ, да се предприемат всички възможни мерки с оглед на превенция, първо, по отношение на околната среда и на екологията, а впоследсвие, след реалната дейност, действително последиците да бъдат минимизирани.
Какви решения има, те и в Крумовград имат същата компания. В Крумовград, Челопеч и Попинци общинските съвети имат решение, че не са съгласни.
В Крумовград и Попинци обществеността и общинските съвети са категорично против тази инвестиция към настоящия етап. Даже в Попинци ситуацията е изключително изострена и е под контрол с много усилия, с много усилия, подчертавам. Докато в Челопеч има известно, така, разделение на нагласите, има една част, която... тя е по-малка, в интерес на истината, която е за това да се случи, тази инвестиция да се реализира. Има една голяма част, която... от населението, която също е със сериозни негативни нагласи. Но от гледна точка на нашите, националните интереси, аз вече съм изразил тази позиция - бих казал, че нашите национални интереси трябва да бъдат защитени.
От прегледа, който направихме, е видно, че, първо, всички други останали страни, където се добива злато, концесионните такси и възнаграждения са сериозни. Но това предложение, което в първия момент като че ли изненада много хора, за участие на държавата, е видно, че случва, и то се случва в съседна нам държава. Говоря за Румъния, където наскоро една също канадска компания, "Гейбриъл Рисорсис", получава, нали, добив, разрешение за добив на злато, само че това се случва в западната част на Централна Румъния, само че 20 процента има участие на държавата чрез тяхна минна компания "Минвест". Идеята е при нас също да бъдат намерени оптималните пропорции и баланс на интересите, така че това да се случи. Аз считам, че това е възможно да бъде направено, затова, защото при двукратното анексиране на концесионния договор и най-вече на 27 февруари 2004 г. са направени доста сериозни промени. Защо да не се направи още един прочит? В момента междувпрочем всичко това се анализира - и концесионният договор, и се правят икономически анализи. Аз съм оптимист, че ще можем да направим следващите конструктивни крачки, така че да има, така, добър изход от тази ситуация.
Всъщност, ако може да има някаква критика към България, това е в промяна на правилата в движение. Вие наистина заварвате този договор, който го определят редица коментатори и експерти като не особено изгоден за България, макар че зависи и какво е изгодно. Защото някога златото е било по-евтино, отколкото е сега, и тогава миннодобивните, тези компании, които работят на тези находища, твърдят, че са инвестирали, без да могат да печелят. Сега се обръщат нещата и като се обръщат, България казва - а сега, давай повече.
С оглед на това, че действително са изключително неизгодни условията, има какво да се подобри в този концесионен договор и в концесионния договор има клаузи, които предполагат такава възможност и опция. Вие знаете междувпрочем, че аз съм представил случая пред президента на републиката, пред министър-председателя, пред председателя на Народното събрание. След заседанието на съвета на коалицията на 9 август случаят е на вниманието на правителството. В момента се правят анализи, преглежда се, мога да кажа, концесионният договор във всичките... най-вече с оглед на измененията, които са направени на 27-ми... подписани по-точно, са направени и финализирани на 27 февруари 2004 г. и аз очаквам, нали, всички ние да се произнесем по този казус.
А има ли спор за технологията? Понеже Българската минно-геоложка камара публикува на цяла страница в "Стандарт" тази седмица становище, в което обяснява, че 90 процента от златото в света се добива чрез цианиди, както се готвят да го правят и при Челопеч, и при Крумовград.
Има, има места, където действително се добива с цианидната технология, но това предполага по отношение на локацията на хвостохранилища, на мерките, които трябва да се вземат, за да бъде предприето и абсолютно всичко, което трябва да бъде предприето. Например основните възражения в Крумовград са, че хвостохранилището е наистина в гранични, така, гранична ситуация, ситуирана до вододайната зона, а имайки предвид, че тя е и сеизмично активна там, притесненията са сериозни. По принцип тази технология има места, където се употребява и е в експлоатация. От наша гледна точка всичко би трябвало да бъде прецизирано, бих казал и в макрорамка. Естествено, след като си дадат отговор на всички тези повдигнати въпроси, още веднъж ние изключително прецизно ще направим преглед на всички аспекти на технологичния процес, на самото производство и в екологичен аспект, т.е. за опазване на околната среда.
А вярно ли е, че блокираните концесии на подземни богатства в България са над 400?
Има доста процедури, които не се придвижват, и след като бяха повдигнати редица въпроси, процедурите, за да се добие правилна представа от всички слушатели, най-вече експерти и субекти, които работят в тази сфера, се разглеждат в три министерства. Това е в Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката и енергетиката. Самата процедура по финализиране на концесиите и предложенията идват от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката и енергетиката като предложение за отдаване на концесия пред Министерския съвет. Те се одобряват от Министерския съвет и след това самият концесионен договор, нали, се доразглежда и утвърждава от тези посочени министерства. С оглед на това, че действително има изключително голям интерес към подземните богатства, и като че ли в нашата страна на този етап от прегледа, който се прави, след заповед на министър-председателя се сформира, с оглед на повдигнатите въпроси, се сформира работна група под ръководството на вицепремиера Ивайло Калфин, тримата министри, които посочих, на съответните министерства. Ние участваме заедно с нашите заместник-министри, с директорите на съответните дирекции и в момента, първо, се направи един преглед на отдадените към този момент концесии и разрешения.
Колко са те?
Във всеки случай, специално за строителните материали, страната е действително покрита с множество концесии. Например във Франция тогава, когато се отдаде концесия за определен вид строителни материали в диаметър от 50 км, втора не се разрешава.
То това е в интерес на концесионерите също, за да може да се гарантира някакъв пазар.
Да, с оглед на пазарен елемент, с оглед на действително рационално ползване, добиване на природните ресурси, затова, защото ние трябва да мислим и за идните поколения и всичко това, което се добива, трябва да се добива при един изключително ефективен контрол. Това е следващото направление, в което ние работим. Междувпрочем на Деня на миньора, където аз бях и приветствах миньорите, съвсем коректно изказах позиция, че от наша страна има изключителна готовност за диалог. Аз потвърждавам тази готовност за диалог. Например ние имахме множество срещи с ръководството на минната камара. Във вторник следобед отново с г-н Цоцорков и с представители от минната камара ще имаме среща, на която ще обсъждаме конкретни въпроси, с браншовите организации, с бизнеса, в активен диалог с всички промени, които предстоят да бъдат направени в Закона за подземните богатства.
Аз съм оптимист, че ще намерим най-правилната рамка и регламенти, така че занапред всичко това да бъде орегулирано. Бих искал да кажа - да, има 400 процедури, които в момента залежават, но те са от 4-5 години, те са от 2000 г., 2001 г. започнати процедури. Трябва да има ясни регламенти и най-важното - контрол. Още на етап търсене и проучване на подземните богатства, след което най-вече в етапа на експлоатация на съответните концесионни площи трябва да има изключително строг, бих казал, стриктен контрол.
А Европейският съюз има ли опасност да спре България, да наложи съпътстващи някакви мерки в областта на екологията, специално заради липсата на тези регламенти?
Не. Междувпрочем ние... аз считам, че е коректно да изкажа какво се случи на срещата, която имахме с парламентарната комисия по околна среда в Европейския парламент. Представянето от наша страна... представянето като свършена работа, като мерки, действия, които бяха предприети след двата мониторингови доклада на Европейската комисия в сферата на околната среда, е повече от видно, че ние сме преодолели всички бележки, и минимални, които имахме в сферата на околната среда. Така че този въпрос беше за мене по-скоро един от периферните въпроси, макар и с голяма актуалност и значение, такава каквато са се опитали да предадат на този казус с "Дънди прешъс" и с "Челопеч". По-важното е, че се отчете, че страната има изключителен прогрес в сферата на околната среда. И в срещи, които продължиха, аз участвах в смесения парламентарен комитет, където отговорих на въпроси на небезизвестната евродепутатка от Холандия Елс де Грюн по отношение на защита на природата и трябва да ви кажа, че след отговорите, които тя получи, т.е. реално свършеното от наша страна и от мен като министър, нямаше допълнителни въпроси. Т.е. видно е, че в страната ние действително се придържаме към екологичното законодателство и то се прилага.
Случаите Иракли и Кресненският проход бяха изключително индикативни и мерките и действията, които се предприемат от наша страна с оглед на инвестиционни намерения в бъдещи защитени зони, създаването на междуведомствената работна група, се отчете изключително позитивно. ... Имах срещи в Главна дирекция "Околна среда" и Главна дирекция "Регионална политика", съответно с г-н Питър Карл в "Околна среда", който каза, че е изключително оптимистичен и по-скоро не очаква бележки, и ние също не очакваме каквито и да е бележки да има в доклада...
В областта екология.
Да, в мониторинговия доклад само след няколко дни.
Сега, значи проблемът е в баланса. От една страна и Европа настоява България да допуска инвестиции, свързани с, например, подземни богатства, въобще природните й богатства. От друга страна са ви задавали и въпроса за вятърните мелници край Калиакра, например, което е една също сериозна инвестиция, но там пък европейците се сърдят, че спираме прелета на птици по пътя Виа Понтика, основен миграционен маршрут на птиците от Европа. Там пък какво ще правим? Няма ли да строим мелници, за да летят птиците?
За вятърни генератори за добив на ел. енергия става въпрос. Вижте, в случая бих могъл да кажа конкретно, че действията, които биха искали нашите партньори от ЕС да бъдат предприети, са предприети доста отпреди това, след наши срещи и мои срещи с представители на неправителствени организации от дружеството... Българското дружество за защита на птиците основно и други неправителствени организации. Така че там се прави действително един преглед на всичко това, което до момента е разрешено. Има основание да се подходи много по-сериозно и да се прецизира всичко това, което е издадено като разрешение, и преценките, които са правени в посочената област...
Т.е. генератори ще се слагат, обаче ще се преместват, за да могат да си летят птиците.
Не бих казал, че точно по този начин... В конкретния случай, където е Виа Понтика, трябва да бъде прецизирано всяко едно решение.
А какъв процент от територията на България трябва да бъде защитена в рамките на европейската мрежа "Натура 2000"?
Това е действително много актуален въпрос и в момента ние разглеждаме и обсъждаме. В различните страни този процент е различен. Страните, които са водещи в това отношение, са с процент и малко над 20 процента. Има страни, които са под 20 процента.
А ние колко сме в момента, до какъв процент са обявени защитените зони...
В нашата страна също ще бъде около 20 процента. В момента е доста рано да може да кажем точно колко процента ще бъдат защитени зони в нашата страна.
А вярно ли е, че има връзка с... този процент има връзка с парите, които се получават по различни програми, от различни фондове на Европейския съюз? И ако до края на годината не се оправим със защитаването...
Не. По-скоро водещите са, г-н Вълчев, съображенията с оглед аргументи, на базата на които ние трябва да определим съответните защитени зони, и по този начин ние да се включим в "Екомрежа 2000" на Европейския съюз. Считам, че ще подходим абсолютно обективно, отговорно. Хубавото в случая е, че ние имаме прекрасна природа и изключително богато биоразнообразие, това ще бъде един наш съществен принос в... като се... нали, то не е далече вече, живот и здраве, на 1 януари 2007 г. това ще бъде един наш принос, който се оценява от нашите партньори от Европейския съюз.
И дотогава ще са ясни ли всички защитени територии, до 1 януари?
Дотогава ще са ясни, затова защото ние ще предложим списък на подходящи места за разглеждане към ноември месец в Министерския съвет, и след като се одобри от Министерския съвет, ще се публикуват в Държавен вестник. Те ще бъдат представени на нашите партньори в Европейската комисия. Обаче ние решаваме и ги уведомяваме, те няма нещо да одобряват. Естествено.
Така. Другата тема е боклук. Кога се изчерпват в момента местата, където... площадките, където се съхраняват балите? Понеже нали се очакваше... 15 септември, най-различни дати се слагаха и все се поизмества малко датата.
Не, датата не се измества. Преди около 20-тина дена имах изявление с оглед на това, че ние, първо, ще работим да подготвим възможности, така че балираните битови отпадъци на София, най-вече в района на "Дружба", да бъдат изнесени от тази площадка с оглед на...
И къде ще ги занесем е проблемът сега. Тази седмица хитът беше Перник.
Ще бъдат изнесени в регионални депа в няколко общини, няма да бъдат в една община, така както предварително заявих.
И сега няма да ги кажете, защото те веднага ще направят живи вериги.
Мисля, че е по-добре да не ги посочваме. Почти е подготвено абсолютно всичко. Естествено, много е важна позицията и на общинските съвети, и на кмета, и на цялата общественост, затова защото ще се реши един много сериозен проблем, но това е само част от решението на проблема. Ние искаме да помогнем както на София, най-вече на живеещите в района "Дружба". Следващата стъпка е действително да се намери подходяща площадка за временно съхранение на битовите отпадъци. И това е също частична мярка. Крайното дефинитивно решение на проблема е изграждането на завод за третиране на отпадъците на София. Ние трябва да работим и по трите пункта - и по първия, и по втория, и по третия.
Лично президентът Георги Първанов каза, че е намерил място за боклука, тогава вие участвахте точно в тази седмица и всички бяха изключително щастливи. Това беше в късната пролет, но тази площадка не се използва.
Само че на 12 юли ние имахме среща при президента...
Да, значи в началото на лятото.
Да, при президента на републиката, при г-н Георги Първанов, и се обсъдиха възможности, които на този етап се очертаваха. Аз приветствам тази среща с оглед на това, че за първи път се събрахме във формат, в който действително въпросът можеше да бъде поставен изцяло на масата. Второ, всички ние тогава се обединихме действително да работим, а не само, нали, да се изразяват едни или други позиции по медиите, впоследствие да не се работи последователно и конструктивно. Тогава се посочи, ако трябва да бъдем коректни и екзактни в изказа си и в позицията, която и тогава беше разгледана, една от възможностите - това да бъде площадката на мина Бобов дол.
Пропадна ли тази възможност след масовия протест?
Не, протестите са единият аспект, който не е за подценяване, естествено, нагласите на хората. Другият аспект са хидрогеологичните проучвания, които се правят. Но, виждате, че ние продължаваме да работим по казуса, и след докладните, които представих, и конкретната ситуация пред целия Министерски съвет и пред министър-председателя, по негово разпореждане в момента приключват проучванията на няколко площадки, които бяха посочени от Министерството на отбраната и от Министерството на земеделието и горите, като някои от тези площадки на този етап се очертава, че действително ще отговарят на всички критерии да бъдат използвани за временно съхранение.
Естествено, за мен като министър на околната среда и водите е много важно да се спазват, а ние ще съблюдаваме това да се случва, да бъдат спазени всички технически критерии за временно съхранение. И ние работим по третия пункт за подготовка и изграждане на завод за третиране на битовите отпадъци на София. Аз бях министърът, който основно и най-много подкрепи инициативата "Джаспърс", но тук трябва да поясним на хората и да кажем, че става въпрос за техническа помощ, т.е. за подготовка на проекта за завод, след което ние трябва да видим възможности, по които може да бъде реализиран завод за третиране на отпадъците на София.
Колко завода трябват на България?
Вижте, тук, ако кажем в момента, че са определена бройка, аз по-скоро се въздържам. Не, че нямаме анализи, тук вече ще са водещи и икономическите съображения...
Ами Бойко Борисов казва седем, седем завода.
Също мога да посоча определени заводи, но тук трябва... определена бройка заводи, но тук трябва да се направят много точни анализи, изчисления на икономическите параметри. Видно е, че вече отпадъците не са само отпадъци, които трябва да бъдат депонирани, нещо, което е вече почти на много заден план в нашите европейски ... за страните от Европейския съюз, в нашите партньори. Видя се, че след меморандума, който подписахме на 12 май, отпадъците са и суровина за рециклиране, за оползотворяване. Например разделното събиране, което стартира, и аз приветствам всички страни тук - и бизнеса, и конструктивната позиция на Столична община, и моя екип, който положи много усилия, е видно, че с контейнерите, които се разположиха в София, 40 процента от отпадъците ще отидат по-малко в депата. Те ще отидат в този случай за рециклиране и за оползотворяване. Хартията може да бъде рециклирана почти на 100 процента. Пластмасите, стъклото, всичко това няма да постъпва в депата, а ще отива... То си има своите икономически параметри.
А докъде са нещата като народът разделя боклука, стигаме до любимия въпрос, който обсъждахме юли. Като народът разделя боклука, кога ще тръгнат кофи, т.е. коли, които ще могат разделно да го закарват, и хората ще могат да виждат, че отива на различни места всичкият този боклук. Преди два месеца Бойко Борисов каза, че само стъклото се обработва отделно. Сега вече има ли всяко нещо, което се събира отделно, да се обработва отделно?
Не, моля ви се, няма никаква логика всичко това да не е комплексно разгледано. При обсъжданията и дискусиите, които имахме в една доста сериозна, разгорещена ситуация, обстановка, знаете, преди подписването на меморандума, ние имахме активен диалог с бизнеса и меморандумът, който подписахме, също предвижда изцяло цял технологичен процес. Като се стартира от разделното сметосъбиране, то да бъде разделно извозено. В момента ние сме предвидили до средата на следващата година да бъдат инсталирани 4 сепариращи инсталации, т.е. те ще се досепарират и ще се подават към съответните обработващи инсталации.
Т.е. от средата на следващата година разделно събраният боклук ще има...
По-важното е, че действително бизнесът проявява инициативност, и аз приветствам всичко това, което се случва, е, че до средата на следващата година ние сме предвидили, и то по предложение на бизнеса, подчертавам, да бъдат обхванати три милиона жители в разделно сметосъбиране, а до 31.12.2007 г. - 4 милиона и половина жители. Нашите ангажименти в преговорния процес и в прилагащата програма е това да се случва с 3 милиона жители, а до 31 декември 2008 г. - 6 милиона жители. Всички тези цифри и параметри бяха изключително добре възприети при презантацията и последващи въпроси, които бяха ми задавани в Европейския парламент от страна на комисията по околна среда.
Така че продължава нашата активна работа за разделното сметосъбиране. В интерес на истината, малко сме закъснели с информационната стратегия и кампаниите, които трябва да се водят, но на 12 септември, сега, имахме заседание на съвета за опаковки и се набелязаха конкретни мерки, паралелно с приемане на правилника за работа и дейността на този съвет, конкретни стъпки и действия за реализация на тази информационна стратегия чрез кампании. Аз ще имам срещи през седмицата и с министъра на образованието, с вицепремиера, с г-н Даниел Вълчев и с него ще обсъдим конкретно в училищната програма да има отделни часове, в които да се разясняват пред учениците, пред децата това... разделното сметосъбиране, ефекта и ползите, така както се прави във всички европейски страни. Така че съм по-скоро оптимист, че ще съумеем да постигнем тези амбициозни цели, които си поставихме заедно с бизнеса, и най-вече с тяхно предложение.
