Сега вече севернокорейският лидер Ким Чен Ир показа на света, че страната му има ядрено оръжие и е в състояние да бъде заплаха за останалите. За разлика от предположенията на повечето наблюдатели, на изолираната и трудна за разбиране страна заплахата с бомбата не бе само игра на покер с цел бедната държава да извлече повече печалба при шестранните преговори за ядрената й програма. Ким искаше да създаде оръжие за масово поразяване, за да не го застигне съдбата на Саддам Хюсеин, който не разполагаше с такова. За кого обаче севернокорейската бомба представлява заплаха?
"Севернокорейският ядрен опит е от значение преди всичко за Япония", смята Кай Мьолер, експерт по сигурността за Азия във фондация "Наука и политика". Това е така, защото, доколкото е известно, КНДР разполага с около 200 ракети със среден радиус на действие от типа "Нодон 1", които имат обсег от 1000 до 1400 километра и биха могли да достигнат островната държава. С тези ракети Северна Корея би могла да порази американски военни бази в Япония.
Трябва да се признае, че вероятността тези ракети да улучат целта си се смята за малка. Мнозина експерти изхождат от факта, че Северна Корея се нуждае от известно време, за да създаде ядрена бойна глава, която да бъде носена от ракета. За последен път на 5 юли Пхенян направи изпитание на общо седем ракети, от които едната бе с голям радиус на действие от типа "Таеподон 2", които малко след изстрелването паднаха в морето.
Многостепенните ракети "Таеподон 2" са с обсег от 3500 до 4300 километра. Те биха могли да достигнат и части от американския щат Аляска. Експертите изхождат от факта, че обсегът на тези ракети би могъл да бъде разширен. Това зависи от масата на ядрения заряд, както и от технологията на двигателя. Смята се, че КНДР има достатъчно плутон за създаването на девет сменяеми ядрени бойни глави. Други източници твърдят, че страната разполага с достатъчно материал, за да направи от шест до дванадесет.
Освен това Северна Корея разполага с около 600 ракети с малък обсег - от 300 до 500 километра и са подобни на руските ракети "Скъд". През 60-те години на миналия век КНДР започна разработването на своята ракетна програма в сътрудничество със Съветския съюз, а през 70-те при създаването на балистична ракета тя си сътрудничеше с Китай.
Смята се за малко вероятно КНДР да оборудва ракетите си с малък обсег с ядрени бойни глави, за да нападне съседите си Южна Корея и Китай, точно защото това са единствените държави, които досега са се застъпвали за опърничавата, тежко въоръжена държава, и са я снабдявали с енергия и храни.
Конвенционална война изглежда по-вероятна. Малката Северна Корея с 23-милионно население има петата по големина армия в света. В армията служат 1,17 милиона войници. Резервистите са 600 000, а военизираните подразделения наброяват 180 000 души. Севернокорейското командване за извънредни мисии, съставено от 55 000 души, е второто в света. По данни на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон на въоръжение в армията на КНДР има 2000 танка, 88 подводници и 590 бойни самолета. Въоръжението обаче е остаряло и в повечето случаи е бракувано от Китай и някогашния Съветски съюз. При това Северна Корея страда от липса на горива, така че Ким няма да издържи дълго време да води война, въпреки че е по-силен привърженик на политиката наследена от неговия баща и предшественик Ким Ир Сен, според която "военното дело е над всичко".
Тази политика повелява всички ресурси, било то храна или медикаменти, да отиват преди всичко за армията.
Пхенян винаги е твърдял, че не би използвал ядреното оръжие, за да нанесе първи удар, освен ако САЩ не го заплашат. Президентът на САЩ Джордж Буш се стреми към смяна на властта в сталинистката "неблагонадеждна държава", която той постави в своята "Ос на злото". Дори обаче САЩ да нанесат удар на КНДР, Ким Чен Ир няма да реагира самоубийствено и да използва ядрено оръжие, смята Мьолер. "Това би било краят на режима му."
Опасността, идваща от Северна Корея, е много по-малко опасност от агресивна война, а по-скоро опасност от нелегална продажба на ядрена технология. Гарантирано е, че страни като Пакистан, Иран и Либия са купували севернокорейската ракетна технология за твърда валута. Експертите предполагат, че вчерашният ядрен опит е бил рекламна акция за атомната технология. /БТА/
