Понякога, макар и изключително рядко, в ДПС е интересно. Трогателно е, когато политическа сила от изчезващ вид се вторачи в българската култура и започне да дава мнения кое е културно и кое халтурно.
Онзи ден Гюнай Сефер, депутат, председател на групата за приятелство на България с Иран (така пише в сайта на НС), културен блюстител на републиката, подсъдим по дела за стотици хиляди левове, заяви, че не можел да разбере как на българската нация министърът на културата е турчин. Ами сега?
Вече чувам орди от националисти, които превземат тротоара пред Министерството на културата, яхнали лозунга на Сефер.
То и ние не можем да разберем защо министърът на земеделието е българин, а не професионалист от ДПС, ама това е друга тема.
Националистите биха ме апострофирали - ама как така културният ще е турчин, ами то идеята за джихад тропа на вратата, радикалите ще ни превземат, трябва да се опазим от задрямалите зимен сън терористични клетки, о, ужас. Ислямистите този път имат нова тактика - и са започнали да ни завладяват първо от Министерството на културата. Вече дори чувам, че емигрантски комитети се сбират в Букурещ. Дейци от цял свят се притичват на помощ. Настроението е революционно - не им остава нищо друго, освен да нападнат Високата порта и да изтикат всички турци зад нея. После да я затворят, заключат отвън и да се уверят, че България е чиста, свежа и измита с Ariel. После да претърсят и последното скривалище на турците. Когато се уверят, че ги няма, че дори и Министерството на културата е чисто, да плеснат дружно с ръце, да се прегърнат и да ударят едно право хоро.
Дами и господа, шегата настрана, не ме разбирайте погрешно. Темата за примитивния национализъм е последната, която би занимавала съзнанието ми. Просто погледнах часовника си и някак случайно открих, че месецът е октомври, годината е 2010, а векът XXI-и. На фона на това откритие стои нелепо, архаично, прашасало това националистично възпаление, което от хронично преминава в някакъв доста по-тежък стадий.
Има ли някакво значение какъв е Вежди Рашидов, каква е Дилма Русеф, какъв е Арнолд Шварценегер, какъв е Барак Обама, какъв е Никола Саркози, какъв е Гара Дембеле, какъв е Греди Асса, каква е Шаде, какъв е Бан Ки Мун, какъв е Гюнай Сефер, ако тя/той си върши добре работата.
Уви, за ваше нещастие произходът няма никакво значение за етиологията на дадено заболяване. Единственото, което има значение за възникването на болестите във всяка една област, е некадърността. Но за култура и бездарност не може да се говори, поне не едновременно.
В ХХI век в страна-член на ЕС, Вежди Рашидов може да бъде всякакъв. Ако той има идеи, нека идва от която и да е точка на света. А когато видите, че примерно е "турчин", както твърди г-н Сефер, погледнете какво се случва с културата в Турция и после надигайте вой. Ако въпросният "турчин" привлече дори и малко от това, което става в южната ни съседка, можем само да бъдем благодарни. Като оставим настрана, че Истанбул е европейска столица на културата, дори една десета от културата, която се случва в Истанбул, да се случи в София, градът ще бъде неузнаваем. Стига ни само частица от креативността на Istanbul Museum of Modern Art; от филмовия, театрален, дизайн, музикален и джаз фестивал на Istanbul Kultur Sanat Vakfi, само това ще е достатъчно.
Единствените вечни проблеми на министъра на културата във всяка европейска страна са други, не произходът му. Проблемите се наричат "идея" и "субсидия". Няма съмнение, че ако този министър е турчин, циганин, арменец, българин, ливанец или евреин, но е безидеен и дава субсидии като обезумял, той ще бъде най-обичаният министър. Защото ще "спасява" българската култура. Без никой да се замисля, че в политиката "липса на идеи и изобилие на субсидии" бавно, но сигурно убива една култура.
Моето скромно мнение е, че министърът на културата трябва да бъде човек, който трудно дава субсидии. Той трябва да "провокира" с идеи създаването на качествени театрални, филмови, оперни спектакли, които да привличат зрители. Да създава условия в страната да се случват фестивали, соарета, изложби, инсталации, пърформанси. Масовото субсидиране не води до нищо хубаво освен вяло, скучно, заспало "създаване" на култура в рамките на спуснат отгоре бюджет.
Спомняте ли си за оперната пловдивска драма? Рашидов, турският БГ министър на българската култура, беше обвинен, че е гробокопач, съсипник на оперетното изкуство и т.н. Но никой не си направи труда да разгледа нещата от друг ъгъл, за да види колко прав е Рашидов.
Вярно - ако има изкуство, което наистина не може да се издържа, това е операта. Дали чрез дарения на аристократи, сноби, корпорации или правителства, операта не може да съществува, без да се субсидира. Така е по цял свят. Ако искаш да живееш в общество, което има опера, трябва, първо, да ходиш на опера; после операта да полага усилия да те привлече като зрител; трето, да виждаш, че мениджмънтът на операта търси начини за финансиране и четвърто, да се сетиш, че е добре да помогнеш финансово, ако си богат сноб, потомствен аристократ, шеф на печелившо предприятие. Сигурно в страната на плутократите операта би се развивала прекрасно, но реалностите са други.
Да вземем Щатите, за да не се бъркаме само с европейски примери. Там едва 4% от населението признава, че ходи на опера, като реалните данни са по-ниски. Но тъй като Америка не е Франция и думата "субсидия" не е любимата дума на правителството, за щастие се появяват такива директори като Питър Гелб, който пое "Метрополитън опера" в Ню Йорк през 2006 г.
Безпощадно добър мениджър, той работи като луд - нови продукции, агресивен маркетинг, HD излъчване на живо в киносалони на премиерни представления, използване на звезди на операта за нетрадиционна реклама, представления за деца, дневни уроци и занимания, за да може Метрополитън да работи непрекъснато и да плаща сметките си. Точно преди година повече от 1000 киносалона в Щатите излъчиха на живо премиерата на Турандот в HD качество. Този сезон подобни представления от Метрополитън се излъчиха в 44 страни. Премиерата на Мадам Бътерфлай се прожектира на Таймс Скуеър, а зрителите бяха допускани до всички репетиции, пробваха костюмите на сцената, участваха във всеки възможен стадий на подготовката. С подобни инициативи Гелб, който работи всеки ден от 6 сутринта до полунощ, увеличи заетостта на местата в Метрополитън до 88 процента. Това е положението - никакви гладни стачки, никакви протести. Просто здрава работа.
Субсидията никога няма да направи изкуството по-добро. Нито българският произход на министъра на културата. Само зверски добри идеи и много работа - само това може да съживи културата.
