Експлозията, при която рухна кулата символ на ядрените амбиции на
Северна Корея, разтресе прозорците и вдигна прахоляк, но всъщност беше незначително събитие в един свят, в който все повече страни може да се превърнат в ядрени или в "почти" ядрени сили в бъдеще.
На последната среща на страните, подписали Договора за неразпространение на ядрените оръжия, украинският председател искаше да създаде оптимистично чувство с изявлението си, че съществува "обществена и политическа движеща сила към свят, свободен от ядрени оръжия".
Володимир Йелченко бе прав: каузата за "забрана на ядрените оръжия" бе подета от различни държавници като Хенри Кисинджър и Михаил Горбачов, а двамата сигурни кандидат-президенти в САЩ тази година подкрепят една по-благоприятна американска позиция към оръжейния контрол.
Но има други сили, които отвръщат на натиска. Подновеният интерес към ядрената енергетика, подхранван от стремежа да се намали глобалното затопляне, се очаква да гарантира на повече страни технологията, необходима за построяване на атомна бомба. Несекващите разкрития за мрежата на пакистанския учен Али Хан, за която се смята, че е притежавала проекти за компактно оръжие, показват, че контрабандата на ядрени материали по света става все по-изкусна и опасна.
Освен това съществуването на елитния клуб от "признати" ядрени сили - от дългогодишните членове Америка и Русия до най-новите Индия и Пакистан - може да накара други страни, недоволни от този свят, разделен на два лагера, да предизвикат всевечния картел.
Дори Северна Корея да продължи нататък и напълно да се откаже от ядрената си програма, като ни предаде бомбите си, тя ще продължава да принадлежи към друг клуб - на държавите, които могат да развият ядрен потенциал.
Това са над 40 държави, имащи учени, инженери и инфраструктура за построяване на бомби, и още най-малко една страна, като Южна Африка, която вече е правила това.
Близо десетина държави са "ядрено разоръжени сили" - от Швеция и Швейцария, която сериозно разгледа варианта за производство на такива оръжия през 50-те и 60-те години и след това се отказа от него, до Ирак по времето на Саддам Хюсеин, който с всички сили се опита, но не успя да произведе бомба преди войната в Залива от 1991 г.
Ребека Хършман, експерт по разпространението на ядрени оръжия в Университета по национална отбрана във Вашингтон, подчертава, че ядреното разоръжаване е процес, а не резултат. Онези, които вече са били там, могат да тръгнат по този път отново.
"Миналият успех по никакъв начин не гарантира бъдещ успех," каза Хършман. Ефектът на доминото може да се задейства в обратна посока. 
Бъдещият успех, твърдят специалистите, зависи много от успешното разоръжаване на Северна Корея и Иран, обвиняван от
Вашингтон и други правителства, че тайно проектира бомба. Иран отрича това с думите, че ядрената му програма цели използване на ядрени реактори за производство на електричество.
Ако Северна Корея се противопостави на окончателно разоръжаване, ако Иран продължи да работи за произвеждане на ядрен арсенал въпреки международния натиск, някои от техните съседки може да преразгледат ядрения вариант.
Южна Корея, която технически все още е във война със Севера, имаше тайна програма за ядрени оръжия, която изостави през 70-те години под натиска на САЩ. Хършман твърди, че първокачествена ядрена енергетика на Сеул го поставя в отлична позиция бързо да построи атомна бомба, ако се почусвства застрашен.
От другата страна на Японско море, в единствената държава, пострадала от атомни бомбардировки, възможността за "бомба японско производство" бе тема-табу в продължение на половин век. През последните години обаче с нарастването на заплахата от страна на Северна Корея лидерите в Токио говорят все по-открито за тази опция. Японските ядрени инсталации, които са последна дума на технологията, са добре оборудвани за тази цел.
Тайван, още една азиатска "ядрено разоръжена" страна, стартира тайна оръжейна програма през 70-те години, докато наблюдаваше затоплянето на американско-китайските отношения и се страхуваше, че може да загуби своя американски ядрен щит. В края на 80-те години под натиск на САЩ Тайван сложи край на флирта си с "най-последното оръжие", но се смята, че може бързо да съживи програмата си, ако напрежението в отношенията й с ядрен Китай ескалира.
В крачка с ежегодния напредък на Иран в обогатяването на уран - ключов процес както в ядрената енергетика, така и в производството на атомни бомби, Саудитска Арабия и другите арабски съперници на Техеран в Персийския залив започнаха да градят планове за ядрена енергетика с френска и американска помощ. Съветът за сътрудничество на арабските страни от Залива предложи своя регионална програма за обогатяване на уран.
Египет обяви през януари планове за първата си атомна електроцентрала. Това може да сигнализира за нещо като "втори опит", след като преди 40 години президентът-националист
Гамал Абдел Насър за кратко експлоатира идеята за ядрени оръжия.
Онези, които наблюдават подобни развои, не предвиждат бърз ефект на доминото, който ще е неминуем бум на раждането на нови ядрени сили. Робърт Ейнхорн, бивш американски правителствен експерт по оръжейния контрол, отбелязва, че през последните 40 години има повече държави, които са изоставили оръжейните си програми, отколкото такива, които са ги започнали.
Други страни обаче може да последват примера на "ядрено разоръжената" Бразилия и да декларират, че спазват забраната за производство на бомби според Договора за неразпространение на ядрени оръжия, но в същото време да се оборудват с ядрена технология, например центрофуги за обогатяване на уран, които ще им позволят бързо да се сдобият с ядрени оръжия, ако и когато това се наложи, каза Ейнхорн.
За някои страни да са почти ядрени сили може да е почти достатъчно. (БТА)
