Ще има ли Трета световна война и кога? През тази призма изследователският център Пю направи проучване за очакванията от бъдещето. Интересно е да се види защо американци и европейци дават коренно различни отговори... Анализ на Еми Барух:
58 на сто от американците смятат, че Третата световна война ще се случи преди 2050 година. Ако прогнозата се сбъдне, още преди да се пенсионират, днешните колежани ще преживеят истински глобален сблъсък с милиони убити, а не просто екстериториален конфликт като този в Афганистан. В същото време американците са оптимисти за себе си и за страната си. За тях бъдещето е заредено с опасности, носи обаче и надежди. Опасностите са свързани с "врага", надеждите - с мощната увереност, че държавата ще се справи, "Америка е силна, единна, тя е постигната мечта и американците вярват в нея".
Човекът го няма...
Дали защото Втората световна война се случи на територията на Европа, или защото Европа все още не се е "случила", нагласите на европейците са съвсем различни: от една страна гражданите на Стария континент не виждат непосредствена заплаха от световен конфликт в обозримите 50 години, от друга страна обаче те не гледат на бъдещето с особен оптимизъм и надежди.
Населението в старите европейски демокрации няма изградена идентификация с Европа - ТЕ са преди всичко французи, германци, австрийци и испанци, преди да бъдат европейци. Европа не се възприема като "силно обединение на въвлечени в общ проект народи", тя е "постигната мечта" само за бедните роднини, които - влезли с огромни очаквания, започват постепенно да се разочароват от Клуба.
Става дума, разбира се, за субективни възприятия. Обективната картина за Европа е съвсем различна: Европейският съюз е най-голямата световна икономика, най-големият търговски партньор в света, най-мощният донор за развиващите се страни. Европа съчетава свобода и благосъстояние, пластове култура и здрав плурализъм.
Всичко това е основание Европа да се чувства доволна. Само че доволството е усещане, което може да изпита конкретният човек, а този конкретен човек, този европейски гражданин го няма.
Океанът в главите ни
Проблемът е, че ТЕ дори не са испанци, те са каталонци, баски, галицийци, кастилци, които дори не са успели да постигнат съгласие на какъв език да бъде националният химн на Кралство Испания и затова той се изпълнява без думи...
В ядрото на Европа тлеят въглените на една драматична история на крайни национализми, които биват удържани до голяма степен благодарение на общия съюз и много лесно могат да пламнат - ако съюзът се разпадне или отслабне...
Ако Америка е "постигнатата мечта" за американците, Европа е наложеният компромис за европейците. Ако за американците "врагът" иде отвън, за европейците той е съседът до теб.
Именно това обуславя оптимизма на американците и силата на техния флаг. Именно това е причината за скептицизма на европейците, за които звездичките върху синия фон са просто институционален знак, към който никой не се отнася интимно и с емоция.
