Водевил, та водевил!
Водевил, та водевил! / снимкa: sxc.hu

Темите, които вълнуват депутати и медии, нямат общо с дневния ред на хората. Имотите, милионите и сексуалната ориентация на този или онзи може да обслужват политическите страсти, но със сигурност не спасяват България... Коментар на Мирела Иванова.

"На частичните избори в неделя кандидатите на ГЕРБ печелят в четири населени места. В село Вонеща вода, Великотърновско, кандидатът на ГЕРБ Янко Първанов победи Христо Дулчинков, издигнат от местна коалиция “"Българска левица", НДСВ и Земеделски съюз "Александър Стамболийски". (из новинарския сайт "Вести.бг")

Частичните избори в неделя и последното социологическо проучване на "Галъп интернешънъл" сочат, че политическа партия ГЕРБ, макар и с кански усилия, все още държи главата си над водата.

Използвам баналната метафора с водата, защото тя прекрасно се връзва с името на селото край Велико Търново, в което изборите са спечелени от кандидата на управляващите. Но дали само селото се нарича Вонеща вода, или така можем да онасловим и политическия водевил, който предсказуемо се разгръща и превзема всяка точка от дневния ред на обществото?

Стихиите на подмяната

По темите за имотите, консултантските осребрявания и сексуалната ориентация на този или онзи народен представител се изливат такива порои от думи, откровени спекулации и тиня, че - сигурна съм - биха могли да запълнят огромното бетонирано корито на "Цанков камък". Но засега то е запълнено с милионите и милиарди грешни пари, които предишното правителство е изляло в строежа.

Та "Цанков камък", ако пак се хванем за името, е препъни камъкът, който не позволява на премиера и финансовия министър да се погрижат по-добре за науката и образованието. Макар някакви 40 допълнителни милиона да се метлявят из въздуха, мимоходом споменати от Сергей Игнатов, по двайсет на калпак за средното и висшето.

Какви още лица се силят да вземат по-централни роли в сериала "Вонеща вода"? Президентът Първанов, разбира се. Бива ли да прескочим този най-далновиден меценат на изкуството и културата, дето раздава ордените като круши?

Тук напускам временно трагикомичния патос и с дълбока тъга отбелязвам, че в дългите години на президентстването си Първанов не инициира и не подкрепи и едно дори конкретно, изпълнимо и общополезно дело в полза на културата: например създаването на фондация за подкрепа на млади писатели или музиканти, или спасяването на къщата-музей на Христо Смирненски, или нещо осмо и десето. Не и не, само мегаломански кухоти и говорилни, които не обслужват ни на йота живия живот на изкуството.

Изкуството - въпреки

Изкуството, колкото и зависимо да е от родния политводевил, толкова е и свободно, по същност и даденост. Та и затова то смайващо се случва отвъд Яне, Алексей, Цветан, Ахмед и Гоце, отвъд вонещата вода, която струи отвсякъде и ни залива.

Казвам го с респект към пълните театрални салони, отдавна не е било да не можеш да си купиш билети с месеци напред, към новите книги и новите млади. Казвам го и със смътна надежда, защото всички безкрайно се уморихме от овчедушното си съучастничество в родните политически водевили - и май е време да се потърсим и открием другаде…

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар