Споменал тези дни Русия сред "противниците" на САЩ, американският сенатор републиканец Ричард Лугър незабавно бе удостоен с широко цитиране. Дългогодишен председател на външнополитическата комисия в Сената, Лугър се ползва с авторитет в Републиканската партия като един от идеолозите на политиката на Съединените щати спрямо Русия. Затова експертите не сметнаха думите му за неволно изтървани - те веднага оцениха изявлението като възможност да прогнозират вектора на външната политика на САЩ по руското направление.
Поставяйки Русия наред с Иран и Венецуела, чиито ръководства открито заемат антиамерикански позиции, Лугър фактически отправя същите обвинения към руските власти. Сякаш няма нито успешна съвместна работа в рамките на Г-8, нито двустранна инициатива в сферата на гражданската ядрена енергетика, нито сътрудничество между Русия и САЩ в борбата срещу тероризма, срещу разпространяването на оръжието за масово унищожение и т. н. Все едно че не съществува декларацията за стратегическо партньорство между двете страни, подписана от президентите Путин и Буш още през 2002 г.
Уважаваният сенатор надали е забравил за всичко това. Може би става дума по-скоро за "защитна реакция" срещу нарастващата самостоятелност на руската дипломация и външноикономическа политика. По-рано Лугър бе смятан за привърженик на балансирания подход към отношенията с Русия и развитието в неговите възгледи вероятно говори за стремеж на Вашингтон да разработи адекватен отговор срещу "меката сила" на руската енергийна политика.
Поради мисловната инерция, останала от Студената война, за американските политици обаче е трудно да възприемат Русия като достоен икономически партньор, да се примирят с необходимостта да работят с руските износители и вносители по същия начин, както с френските или японските. Далеч по-привично и по-просто за тях е да приложат проверени навремето средства за политически натиск, като обявят, че независимата позиция на Русия на световния енергиен пазар представлява "заплаха за националната сигурност на САЩ" с всички произтичащи последици.
На всеки четири години американските политици, борещи се за място в Белия дом, започват "да демонстрират мускули" пред електората с твърда позиция спрямо Москва. Говорим на първо място за онези, които засега само се стремят към президентския пост. И няма значение, че през последните 15 години американско-руските отношения съвсем не са най-важният въпрос в хода на президентските избори в САЩ. Обективните разлики в подхода на републиканци и демократи към ключови външнополитически проблеми все повече намаляват; при това положение руската тема дава и на двете страни изгоден шанс "да спечелят точки".
Преди 10 години - по време на предизборната кампания от 1996 г., републиканците яростно атакуваха Клинтън заради "неоправданото сближаване с Русия". Историята явно се повтаря - днес в пълен ход е подготовката за междинните избори за Конгрес /2006 г./ и за президентския вот през 2008 г., така че самите републиканци ще бъдат подложени на същата критика. Руската проблематика ще бъде за демократите ефикасен коз срещу Буш, заявил навремето, че "погледнал в душата на Путин".
Затова републиканците предприемат напълно логичен ход - по време на тази подготовка да натоварят една от спомагателните си фигури с функцията да "неутрализира" подобна критика. Днес тази роля успешно се изпълнява от сенатора републиканец Джон Маккейн.
При посещения в Грузия и Южна Осетия през август той сервира поредната порция антируски изказвания. Перспективите му в борбата за президентското кресло изглеждат в момента твърде добри, но малцина американски експерти биха заложили на Маккейн като евентуален участник в битката за Белия дом през 2008 г. - доста от тях го сравняват с Жириновски, и то не без основание.
Но дори ако в САЩ дойде на власт политик, който днес заема твърда позиция спрямо Русия, в Белия дом той ще трябва да се справя с реалността. А реално погледнато, Русия днес вече е друга държава. По-здрава и по-самостоятелна. И опитите за натиск върху нея стават все по-безперспективни. Който и да дойде на власт в Щатите през 2008 г., ще му се наложи да свали градуса на антируската риторика. И здравомислещите представители на американския елит може да стигнат все пак до логичния извод, че не си струва да повишават този градус и занапред. /БТА/
