Горчивата реалност е, че Владимир Путин печели в Украйна. Западът трябва да събира сили за продължителна борба
В своята необявена, непровокирана, зловеща война в Украйна Владимир Путин се радва на няколко очевидни преимущества. За разлика от препиращите се западни лидери, които не успяват да го озаптят, той отговаря единствено пред себе си. Той няма истински съюзници и тъй като безмилостно запушва устите на критиците си, има и малко спирачки вътре в страната. Той явно няма и задръжки от срам: погледнете неговите смайващи лъжи за ролята на Русия в сраженията и решението му, дори и след като самолетът, изпълняващ полет МН17, бе свален от неговите протежета, да изпрати още танкове и войници в Украйна.
Путин се интересува най-вече от резултата - много повече, отколкото Западът. Геополитическата му параноя, натрапчивата му мисъл за териториите, загубени в края на студената война, и личния му престиж, който е заложил на победата, наистина правят постигането й жизнено важно за него. Благодарение на тези дисбаланси Путин печели, поне по собствената си извратена представа.
Постъпвайки така обаче, той се лишава от друго предимство, което имаше доскоро, а именно готовността на някои лековерни западняци да виждат в негово лице разумен събеседник, дори партньор. Но сега дори и най-късогледите вече го виждат такъв, какъвто наистина е: повече бандит, отколкото държавник, неприятел, а не партньор.
От това закъсняло прозрение трябва да се ръководи Западът в продължаващата битка за Украйна. То трябва да подготви неговите лидери за продължителната и по-сериозна конфронтация с Русия, която предстои и която може да обхване всичките й граници.
Мъглата на хибридната война
Надеждите за прекратяване на огъня в Украйна тази седмица бяха подкопани от абсурдното твърдение на Путин, че Русия не е страна във войната. Но при сегашното положение на нещата всяко примирие ще бъде според неговите условия. Тъй като редовни руски военни сили помогнаха на събраните от кол и въже сепаратисти да отблъснат украинската армия по съкрушителен начин, украинските генерали мислят повече как да отблъснат пълномащабната руска инвазия, отколкото как да разбият бунтовниците. Гангстерската изцепка на Путин, че той може да превземе Киев за две седмици, звучи ужасяващо правдоподобно. Неговата цел най-вероятно си остава една федерална Украйна, с контролирана от Москва източна част, или, ако този план пропадне, да се поддържа един "къкрещ" нискоинтензивен конфликт. Всеки един от тези два варианта би погребал мечтата на Украйна за интегриране с ЕС и НАТО.
Дори ако леко "замирише" на мир, това ще даде повод на някои европейци да твърдят, че Путин не трябва да бъде наказван повече - точно така, както имаше и такива, които използваха неговите "опровержения" за руска намеса като претекст за увъртане. Това би било непростима грешка. Както каза Ангела Меркел, на Русия просто не трябва да бъде позволено да нахлува в своите съседи и да променя безнаказано европейските граници. Мерките, които се обсъждат във Вашингтон и Брюксел, трябва да бъдат много по-твърди от досегашните санкции, включително и беззъбата реакция спрямо анексирането на Крим. Всеки член на малодушния руски парламент, на силите за сигурност и на правителството трябва да бъде изправен пред замразяване на авоарите и визова забрана. Руският енергиен и отбранителен сектор трябва да бъде притиснат и техните облигации трябва да не се купуват: западните лидери не трябва да финансират дрънкането на оръжие от Путин.
Една от целите на всичко това трябва да бъде укрепването на позициите на Украйна в преговорите, които тя рано или късно трябва да започне. (Необходима е и по-щедра финансова помощ, за да се спаси нейната икономика, която е в състояние на свободно падане, и да й се помогне да си плаща енергийните сметки.) Другата цел е да се окаже натиск върху Путин. Пропагандата, насаждана от управляваната от Кремъл телевизия, осигурява подкрепа както за войната, така и за него самия. Но с падането на курса на рублата капиталите "бягат" от Москва, а ковчезите с руски войници се връщат тайно (от Украйна), а това вещае политически проблеми за него. И дори ако западните наказателни мерки не успеят да променят неговото поведение в краткосрочен план, крайната цел трябва да бъде неговото "укротяване" (както, може би, и на неговите приемници) в бъдеще, защото нещата очевидно не свършват с Украйна.
Киев и отвъд
Първоначалният избор на Путин бе да "купи" Украйна, без да нахлува в нея, но като демонстрира готовността си да използва сила, той пося страх. А за Путин страхът е основната "валута" в политиката. Хилавият, разединен отговор обезсилва Запада, който според него има за цел да отслаби и да обкръжи Русия. За него постсъветската история на Русия е поредица от унижения, причинени й от Америка, и той смята за своя мисия да пречупи тази тенденция. Той повече иска неговите съседи да бъдат слаби, отколкото иска Русия да процъфтява; той предпочита васали пред съюзници.
Този възглед за света - пагубна смесица от кагебистки цинизъм и засилващ се руски месиански национализъм - го подтикна да нахлуе в Украйна. Онези, които мислят, че неговият авантюризъм ще приключи в Донбас, са толкова наивни, колкото и теорията, че той е бил удовлетворен, когато неговите войски откъснаха Абхазия и Южна Осетия от Грузия през 2008 г. Тази седмица Путин размаха калъчката и срещу Казахстан, все още управляван от застаряващия Нурсултан Назарбаев: всяка битка около неговото наследяване би била възможност (за Русия).
Естония, Латвия и Литва - малки бивши съветски републики - имат рускоезични малцинства като тези, каквито Путин се е заел да "защитава". Тези балтийски страни се присъединиха към НАТО през 2004 г. Но какво би станало, ако възникне едно финансирано от Русия сепаратистко движение, а едно балтийско правителство заяви, че това е равносилно на инвазия, и ако неговите натовски съюзници откажат да му помогнат? Основният постулат на алианса - ангажиментът му за взаимна самоотбрана, ще се окаже разбит. Следователно реваншизмът на Путин трябва да бъде спрян в Украйна. На път за срещата на върха на НАТО в Уелс тази седмица, президентът Обама посети Естония, за да увери балтийските съюзници, че Америка ги подкрепя. Една бригада от американски войници все пак би била по-силно уверение за тях. НАТО се кани да одобри един корпус за бързо реагиране, който да разчита на логистична база в Полша. Вече е крайно време за алианса да се откаже от ангажимента, поет към Русия, да не базира войски в балтийските страни. Това бе направено в една ера на доброжелателство, която Путин погази. Европейците трябва да направят повече, за да се "отбият" от руския газ, чрез диверсифициране на доставките и въвеждане на нови правила и инфраструктура за търговия с енергия през територията на континента. Путин не е добър търговски партньор.
Всички тези мерки, взети заедно, могат да принудят Путин да преосмисли безразсъдното си поведение, или да насърчат руския народ и елит да променят отношението си към него. Западът, разбира се, също ще трябва да плати своята цена. Но както бедна и злочеста Украйна показва, цената на бездействието винаги е по-висока.
Източник: БТА
