Собственик на ресторант в Хамбург убива рекетьор, който го изнудвал отдавна. Заравя го под земята, отгоре излива бетон. Това не е филмов сценарий, а истински случай. Както е истина и това, че рекет има и в Германия.
През есента на 2015 известен на полицията рекетьор е открит мъртъв от следови кучета в току-що реновираната входна част на един италиански ресторант в Хамбург. Трупът му е зазидан на 30 сантиметра под земята. Оказва се, че рекетьорът е застрелян от 52-годишния собственик на ресторанта - португалец по произход, тъй като го е изнудвал за все повече и повече пари.
Според информация, публикувана миналата година във вестник "Билд", рекетьорът влязъл в заведението с пистолет, след което собственикът на ресторанта му взел оръжието и го застрелял в главата. Тази седмица в Хамбург започна процесът срещу убиеца.
Да, такива неща се случват и в Германия. Рекетът и днес е част от организираната престъпност. Особено силно засегнати са руски, турски и италиански граждани - предимно собственици на автомобилни сервизи, магазини, ресторанти и кръчми. "Много често те биват изнудвани от собствените си хора. Престъпниците говорят същия език, познават отлично условията в родните страни и манталитета на жертвите си", пише в една от книгите си журналистът Юрген Рот.
Класическата форма на рекет обаче, при която широкоплещести биячи застават пред вратата на ресторанта и заплашват собственика със смърт, е по-скоро отживелица. Случаи като кървавата баня в Дуисбург от август 2007, когато бяха застреляни шестима членове на мафията, е нямало отдавна.
Триковете на рекетьорите
Следователите от Федералната криминална служба твърдят, че при рекета отдавна вече става дума за суми, значително надвишаващи 50 000 евро. Дългогодишният директор на Института по криминология в Долна Саксония Кристиан Пфайфер дава няколко примера за това как функционира рекетът в Германия. Той го описва като един вид приятелско сътрудничество.
"Днес рекетът е преди всичко анонимна киберпрестъпност, защото полицията има много по-малко възможности за разследване. Често всичко започва с един обикновен мейл, който не се набива с нищо на очи и не съдържа подозрителни прикачени файлове. В мейла се споменава, че определен конкурент възнамерява да унищожи бизнеса на набелязаната жертва. Рекетьорът предлага на жертвата защита срещу конкурента", обяснява Кристиан Пфайфер и добавя, че изнудвачът демонстира нагледно, че има възможност да предпази въпросната жертва от конкуренцията.
Няколко дни след първия имейл от компютъра на жертвата изведнъж изчезват важни данни. По-късно рекетьорът му ги възстановява и твърди, че това е безплатна услуга. Жертвата трябвало да плаща само за защитата от конкуренцията.
Модерните рекетьори вече имат и изпитани методи в изнудването на собственици на заведения. Така например те многократно анулират резервациите на маси чрез интернет и наплашват клиентите. И за да не се повтаря подобно нещо, собственикът на ресторанта отново трябва да плаща. Кристиан Пфайфер казва, че в момента се подготвя общоевропейско проучване на интернет-престъпността, в което ще бъдат показани и анализирани много случаи.
Престъпността в сянка
В германския наказателно-процесуален кодекс всъщност няма отделно престъпление "рекет". В криминалните полицейски статистики обикновено рекетът се свързва с престъпления като изнудване, принуда, телесни повреди и увреждане на имущество. Освен това много рядко собствениците на заведения подават жалби в полицията. Затова и тъмните цифри от рекета вероятно са значително по-високи от официалните. Средно от 20 случая на подадени жалби се разкриват 13.
Последните данни за подобно престъпление в Германия са от 2014 година, когато властите са регистрирали общо 94 случая на рекет. Пет години по-рано е имало 140 случая. Говорителката на криминалната служба в Берлин дава следната информация за подадените жалби: "През 2011 година е имало 23 случая, през 2013 година - 17, а през 2014 са били седем. Във федерална провинция Долна Саксония броят на подадените жалби за същия период от време варира между 20 и 30.
"Сбогом на рекета"
Отделните федерални провинции са различно оборудвани в борбата срещу рекета. В Бавария например полицията няма финансови и кадрови проблеми, както става ясно от изявленията на полицейския синдикат. Съвсем друга е ситуацията в части на провинция Северен Рейн-Вестфалия, както и в източните федерални провинции. Председателят на федералния полицейски синдикат Райнер Венд се оплаква от пестенето на пари за технически средства и персонал. Нещо, което според него води до все по-трудно разследване в сферата на организираната престъпност.
От известно време насам индустриалната и търговска камара в Кил предлага помощ и съвети как да бъдат прогонени рекетьорите. "Не се поддавайте в никакъв случай! Който веднъж плати, плаща вечно!", казват от там. Това становище застъпва и създаденото в Берлин дружество "Мафия? Не, благодаря!". Междувременно дружеството се финансира от ЕС. Подобни инициативи има и в Италия. "Дори и в Палермо ресторантьорите подеха инициативата "Сбогом на рекета" и със своя решителен отказ постигнаха успех", казва председателят на дружеството Луиджино Джистоци в разговор с Дойче Веле.
