Здравейте! Коментарната рубрика “Точно в един” е отново в ефира на ДАРИК. Връща се заедно с тежката политическа кавалерия от предавания, които лятото изпрати в заслужена почивка. Днес в ДАРИК е нещо като 1 януари… 2007-ма. Хем отваряме новия политически сезон, хем в радиото всичко си е по старому. Което ме подсеща за поне 3 значими събития във времето от днес до края на годината, към които е полезно политиците да погледнат с бистри очи и свеж ум.
Членството ни в ЕС. Нека политиците да избягват да говорят за това. Нека да изхвърлят от традиционно скучния си речник фразите от рода на “пълноправното ни членство в ЕС остава постижимо”. Още по-неприемливи са клишетата “мониторингов доклад” или “засилен мониторинг”. Лятото, прекарано далеч от залите за пресконференции, ме убеди докрай, че всичко това плаши хората. А и не ги интересува. Чух абревиатурата ЕС да се изговаря по най-различни причудливи начини, но най-много ми допадна “еса”. Което в някои български диалекти означава обор – точно обратното на нещо, което мирише хубаво, изглежда подредено и в което опаковките на стоките са написани на четлив български с името на производителя и срока на годност. Всъщност точно това интересува българите, а не устойчивите словосъчетания, с които политиците наричат всичко, свързано с европейското ни бъдеще.
За еврокомисарите, които отделят за визитата си в София само по няколко часа, България може и много да се е променила през последните месеци. Съмнявам се, че точно такава е истината за голяма част от българите. Всички те продължават да искат да си купят хляб без в тестото да е омесен пирон. Искат като влязат в болница да не си носят чаршафи и лигнин. Искат като се качат на колите си да стигнат от точка А до точка Б по пътища без лунни кратери. Искат от храстите да престанат да изкачат лакоми катаджии, а от гишетата на общините да престанат да надничат лелки, които стават любезни срещу 10 лева. Накратко казано – искат нещо съвсем постижимо.
Сега за президентските избори. Има ли смисъл да се заблуждаваме, че този вот ще бъде драматично интересен. 10 кандидат-президентски двойки или повече - на хартия избор ще има. Да очакваме, обаче, състезание на идеи, платформи и концепции – това си е напразно пропуснат ден за риболов. Чета днес, че българите искат Президента: да е с приятна външност – нещо средно между Брад Пит и Ален Делон, да е по-млад, да е по-заможен от средното ниво, да се бори срещу бандитите, да вечеря с Буш и да закусва с Путин, да е човек със здрава ръка. Без да омаловажавам избора за президент на страната ни, но преди да се омъжа и аз исках такъв съпруг, е, с по-лека ръка разбира се. Впоследствие – след 5 годишен мандат неизменно ще стигнем до фразата: И такъв си го харесваме.
И накрая, съвет ли, препоръка ли за делото срещу медиците ни в Либия. Крайно време е политиците да се откажат от прогнози за неговия край и от съобщаването на срокове за завръщането на сънародниците ни у дома. Близо 8 годишната история на този процес доказва, че краят ще дойде, когато най-малко го очакваме и по начина, по който никога не сме си го представяли. Ин шалла, казват либийците. Ако е рекъл Господ. Ние като едни горди бъдещи европейци можем да заложим не на божията воля, а на собствения си свеж ум и бистър поглед към по-важните неща в живота.
