Не бива да вярваме на онези, които уж били знаели предварително резултатите от втория ден на 12-я конгрес на "Единна Русия". До събота сутринта не са ги знаели май дори главните действащи лица, премиерът Владимир Путин и президентът Дмитрий Медведев.
Като гост на конгреса бях седнал зад трибуната, от която говориха държавните лидери, и мога да потвърдя, че цели пасажи от изказванията на Путин бяха написани на ръка. Естествено, от него самия. А в бюлетините за тайно гласуване, раздадени на делегатите, федералната част от партийната изборна листа - "Дмитрий Анатолиевич Медведев", бе вписана чак на конгреса.
Всичката хартия и всички химикалки, употребени за целта, вече са достояние на историята. Историята обича такива неща.
Това бе импровизация. И всички забелязаха, че е импровизация. Дали това означава, че създаденият модел за предаване на властта (Путин отново се кандидатира за президент; Медведев оглавява листата на "Единна Русия", при все че премиерът остава партиен лидер; Медведев осигурява на партията изборна победа и става министър-председател) е ситуативно обусловен и нестабилен?
Съвсем не. Вследствие на напрегнати дискусии в управляващия елит и подкрепени от конгреса на управляващата партия, президентът и премиерът, без да променят конституцията, фактически създадоха властова конфигурация за много години напред. Свидетели сме как "десетилетието на стабилно развитие", за което говори Путин в словото си пред Държавната дума, става политическа реалност. Нещо повече, продължавайки да играят главните роли в политиката на Русия, Путин и Медведев може да осигурят ефективно развитие на страната чак до 2036 г.
В случая обаче не се залага на личности, а на институции. Основната институция е управляващият тандем. Тандемът не само че не остава в миналото, както мнозина очакваха, но се превръща окончателно в траен политически съюз.
Очевидно е, че се залага на "Единна Русия" - партията на позитивните промени. Необходимо е тя убедително да спечели предстоящите избори, за да бъдат осъществени мащабни реформи в интерес на по-голямата част от населението.
Показателен е аргументът, използван от Путин, за да мотивира поставянето на Медведев начело в листата на "Единна Русия": практика е вече листата на управляващите да се оглавява от действащия президент. Нямаше пречка обаче да я оглави премиерът - и партията, и управляващият елит, и гражданите бяха напълно готови за това - а после да използва победата в парламентарните избори, за да обоснове издигането си за президент. Щеше да е твърде логично. Нещо повече, това бе и най-вероятният сценарий за развитие на нещата.
"Най-вероятният" обаче не означава "най-добрият". Путин не подкрепи, а сложи началото на една традиция, чието истинско осмисляне тепърва предстои. Ако припомним и участието на вицепремиери и министри в изборната кампания, лидерската позиция на бъдещия премиер в листата фактически означава преход към партийно правителство, чиято отговорност пред обществото (реалната, а не конституционната) безспорно ще нарасне.
Путин можеше да избира. И направи своя избор. В полза на какво? Най-вече в полза на развитието на властовите институции и демократическата система. Избор, естествено, несъпоставим с този от 2007 г.: третият президентски мандат, към който навремето Путин бе тласкан от премного хора, би разрушил надеждите за еволюционно развитие на демокрацията в Русия. И тогава обаче, и днес за него са приоритет не статиката, а динамиката, не отегчителната "почивка на лаврите", а търсенето на източници за развитие, не концентрирането на властта, а ефективното й разпределяне.
В политтехнологически план би било по-целесъобразно издигането на кандидат-президент и излъчването на кандидатура за премиерския пост да се отложат за времето след парламентарните избори. Обществото, елитите и инвестиционната общност обаче имаха нужда от яснота. Сега яснотата е налице. С което е направен още един избор. И виждаме, че това е избор на един отговорен политик, а не роб на рейтингите.
Путин "възложи" на Медведев, вече като на бъдещ министър-председател, да продължи модернизацията в Русия. И тук също виждаме неговия избор. Той впрочем не е направен днес, нито вчера, а още през февруари 2008 г. Управляващият тандем бе създаден, за да осъществи модернизацията, а всъщност и той самият е дългосрочен модернизационен проект. С огласяването на своите "осем приоритета" президентът отигра подадения пас.
Премиерът потвърди социалния акцент във водената икономическа политика (нарастване на заплатите в бюджетната сфера, сваляне на лихвите по ипотечните заеми, по-справедлива данъчна система). Новото е, че властта създава "приятелски интерфейс", насочен към обществото. И чиновниците, и монополистите от жилищно-комуналното стопанство, и бизнесът са длъжни занапред да осъзнават, че са зависими от гражданите. "Държавата за човека" (Путин) е квинтесенция на новата политическа философия, изповядвана от руската власт; върху нея е изградено и новото електорално послание на "Единна Русия", чиято убедителна победа в предстоящите избори днес вече изглежда сигурна. (БТА)
