Точно в този момент най-много ми се иска да ви поздравя и да ви кажа: Здравейте, европейци! Само 3 часа преди същото нещо да каже и еврокомисарят Оли Рен пред целия европейски парламент, и да изрече на глас въжделената от цяла България дата – 1 януари 2007 г. Макар и 3 часа преди това да се случи, ми се ще точно в този момент да гръмнем шампанското. Защото след 3 часа европейският ни хоризонт вече няма да изглежда толкова розов, или поне няма да е подплатен с толкова приповдигнатост и сълзи на радост, като тези на бившия външен министър Надежда Михайлова, когато паднаха евровизите пред българите, и онези на другия бивш външен министър Соломон Паси, когато издигна нашия български флаг до тези на всички натовски държави.
Не съм сигурна дали сегашните министри Калфин и Кунева все пак ще проронят някоя-друга сълза, пък било като върха на триумфа си. Но ние, обикновените българи, със сигурно ще пролеем и повече. И то още от днес. Защото приемането ни в Европейския съюз без предпазни клаузи далеч не е резултат на толкова положителна оценка. Целокупната българска управляваща класа, мимикрираща и нагаждаща се към европейските изисквания вече 16 години, продължава да си мисли, че ще успее да запази непокътнато статуквото си, разбирай властта и парите си, които продължава да краде, включително и от еврофондовете, че с малко конституционни финтове ще запази почти непокътнато статуквото и на съдебната класа, че като благодарност магистратите ще им върнат жеста и злоупотребата с властта и парите ще остане и ненаказана, и че ще продължават да нагаждат доклади, цифри, резултати и да докарват картинката колкото може по-европейска, а пък откъм Европа ще продължат да им вярват и да наливат европари в бездънните им джобове.
Ето на, вчера, само ден преди заветния евродоклад, изведнъж се появи нов списък с нови 300 бандити, на които показно ще конфискуват имотите. Изведнъж се сетиха демонстративно да подписват и поредното, кой знае кому нужно, споразумение между МВР, следствие, прокуратура и кой знае още кой, като че ли по дефиниция и по закон всичките тези органи не са длъжни да работят заедно.
И без лупа не само от тук, но и отдалече, откъм Европа се вижда, че нито са преборили организираната престъпност, нито са тръшнали дребната битова корупция, нито са изловили бандитите с белите якички, нито министрите с тлъстите рушвети. Нито полицаите, които продължават да стоят на поста с чантата, нито прокурорите с хотелите, които нямало за какво да отговарят.
Откъм Европа обаче, ясно си личи, добре са разбрали българския ни манталитет, и още по-добре ще ни го покажат. Как ли? Ами като ни приложат още от днес принципа на моркова и тоягата. Предпазни клаузи може и да няма, но наблюдение ще има. И ако главният прокурор единствен като някаква бяла лястовица се опитва да измие очите на цялата правоохранителна система на България, то еврокомисарите направо питат: какви проверки, какви ревизии, какви хотелиери; колко са осъдените; колко са изпраните пари, които сте хванали; колко злоупотреби с нашите, европейски пари, на нашите европейски данъкоплатци, сте пресекли. И удобното статукво на съдебната система, превърнало за 16 години магистратите ни в местни феодали, недостижими и неефективни, ще се стовари сега с цялата си тежест на собствените им глави: Европа просто няма да признава техните съдебни решения. А след март догодина вероятно ще дойдат евромагистрати и ще дишат във врата им ежечасно, ще ги проверяват и поучават, докато не се научат да правораздават бързо, прозрачно и ефективно. Така че да има защо да отстояват лелеяната си независимост и безконтролност.
И тогава ще стане ясно, че не ние, българите, сме второ качество европейци, а нашите управници и нашите магистрати са второ качество и не ние, а те дърпат каручката ни назад от Европа. И не ние, а те трябва да помнят и виждат пред очите си последните събития в Унгария и Полша. А дотогава поводите за шампанско и радостни сълзи няма да са толкова много.
