Смъртоносна захапка или защо е време за наказания
Смъртоносна захапка или защо е време за наказания / снимка: БГНЕС, архив

Неконтролируемите изблици на ярост разкриват най-тъмната част на човешката природа. Когато във вторник вечер Луис Суарес захапа италианския защитник Киелини, почти всеки жител на планетата изказа мнение по въпроса. От свирепа ярост до обикновена лудост, споровете за причините и последствията още продължават. Нещо се случва в главата на Суарес, за да бъде подтикван вече няколко пъти да действа като вампир, но въпреки това той продължава да бъде магьосник на терена.

Суарес отнесе и сурово наказание. Сега пак трябва да се учи да сдържа нервите си, което ще бъде трудно. Не му е за първи път.

Но обърнете внимание на цикъла шедьовър - глупава постъпка - наказание - шедьовър.

Уругваецът е страхотен футболист, получава 200 000 паунда седмично, бележи голове. Родината му се гордее с него, феновете го обичат. Неговият си изблик на лудост, като на всеки гений, са свирепите захапки. Заради тях получава свирепи наказания. Но футболната му магия продължава да работи. Шедьовър - наказание - шедьовър.

Успешните неща на този свят са устроени така и затова работят така добре. Желанието му да вкарва голове е по-силно от желанието му да захапва противникови играчи. Но едното няма как да съществува без другото.

Когато в някои държави, особено тези, които успяха да преминат първата фаза на световното в Бразилия, коментират головете на Суарес и наказанието на Суарес, човек остава с впечатлението, че дълбочината и акцентът на коментарите са различни от останалите. Повечето от тези държави действат по един основен принцип - гениалността се ражда,  когато има определени правила и наказания за неспазването им. Правилата може и да идват от най-бедна и разюздана фавела в Бразилия или от свръхпунктуална част на Германия, но тъкмо тия правила на хората помагат на самите хора да не се самобичуват и самоунищожават. В повечето случаи правилата за оцеляване датират от стотици години. И се спазват.

Дори в най-бедните места, по които съм бил, съм се възхищавал на човешкото съобразяване с природата, датиращо от толкова години. Човешкото съобразяване с природата винаги е по-силно от алчността. Едни изграждат каменни стени, други - отводнителни системи, трети строят къщите си по определен начин, четвърти, пети… или едни други, в България, обичат да действат наопаки, с онова тайно и патентовано българско поведение на намигване срещу законите, правилата и институциите. И властите са късогледи за запушеното дере във Варна, за зловредните банкови слухове, за всичко…

Това е смъртоносна захапка. За разлика от онази на Суарес, тук няма нищо хубаво, няма брилянтен играч, няма сурово наказание.

Тук има стискане на зъби да мине бурята, а после точене на зъби за още някое заобикаляне на правилата.

Стана дума за футбол в началото, нека да завършим с футбол. Сигурно ви е направило впечатление, че преди всеки мач бразилският тим продължава да пее химна след края на музиката. Някои казват, че идеята е на Марсело - онзи дето си вкара автогол. В съблекалнята насъскал играчите да продължат да пеят акапелно, за да ги чуят феновете. За един миг целият стадион притихва.

Стадион в Бразилия е притихвал и когато Бразилия губи, всички там помнят финала от 1950 г., когато Уругвай бие на „Маракана” и на трибуните настава пълна тишина. Нито един от зрителите не подкрепя отбора тогава. Тишината смазала играчите психически. Така ще бъде и тази година - ако спечелят, Неймар и компания ще бъдат носени на ръце. Ако загубят, тежко им.

Така е с големите нации. Няма половинчати неща.

Помислете над това. Дано идващата есен бъде по-мъдра. Време е за наказания, за да могат след това да дойдат и добрите примери и постижения, които нямат нужда от наказания.

Хубаво лято.

Последвайте ни

Коментар