На 11 януари 2010 година Министерски съвет внася Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Водеща комисия е здравната в парламента.
Първото четене на закона е на 3 февруари и е приет на 5 март 2010 година. След това е обнародван в на Държавен вестник.
В края на март обаче се оказва, че обнародваните в Държавен вестник поправки в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите не са тези, които са гласувани в пленарна зала и впоследствие подписани от президента.
Въпросният текст от Закона за наркотичните вещества и прекурсорите засяга непряката реклама на тези вещества. Оригиналният текст, приет от НС и подписан от президента за обнародване в "Държавен вестник", засяга всякаква агитация, която може да се асоциира с дрога. Оказва се обаче, че следващият брой на Държавен вестник е поместена поправка на тази поправка, която либерализира режима. Именно тази промяна не е гласувана от Народното събрание, нито подписвана от президента. Не е известно и кой е източникът й.
На 29 март 2010 председателят на Народното събрание Цецка Цачева и Лъчезар Иванов (тогава председател на здравната комисия в парламента) от ГЕРБ внасят Законопроект за изменение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Той е разгледан от депутатите и приет на 1 април и обнародван в 29 брой на Държавен вестник.
Закон, наричан от медиите „лобисткият закон", доведе в началото на годината до създаването на анкетна парламентарна комисия и доклад за прокуратурата, която да провери в крайна сметка дали става въпрос за криминално деяние. Скандалът бе последван и от оставки.
На 11 януари 2010 година Министерски съвет внася Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Водеща комисия в обсъждането е здравната, а неин председател тогава е Лъчезар Иванов. Депутатите разглеждат на първо четене закона на 3 февруари и го приемат на 5 март 2010 година. Както е по процедура, след това той бива обнародван в Държавен вестник.
По процедура след като Народното събрание е обсъдило, приело закона на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст, той се изпраща на президента на Република България за издаване на указ за обнародване. Президентът от своя страна може да върне закона за преразглеждане или да издаде указ за обнародването му, и той влиза в сила след три дни, освен ако в самия закон не е определен друг срок. В случая законът бива обнародван в Държавен вестник.
Законната процедура дотук изглежда спазена. На 28 март обаче медиите гръмват със заглавия, че в Държавен вестник е публикуван нелегален закон. Става ясно, че „скандална поправка в Закона за контрол на наркотичните вещества е излязла в Държавен вестник без депутатите да са я гласували и без президентът Георги Първанов да е издал задължителния по конституция указ". Това се разбира след разпространено в медиите писмо на главния секретар на държавния глава Красимир Стоянов до председателя на парламента Цецка Цачева, който посочва, че на 19 март в Държавен вестник са публикувани промени в закона, благословени от президента. На 23 март се появява "поправка", която променя смисъла на текста, но за нея няма президентски указ. "Нелегалната поправка" е на последната страница в официалния раздел на "Държавен вестник", където се обнародват законите. Тя е публикувана без да е посочен източник. Поправката в най-общи линии разхлабва режима за реклама с изображения, които приличат на наркотици, пишат медиите. Текстът на пуснатите от президента промени в Закона за наркотичните вещества гласи: "Непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име и изображение, представляващо или наподобяващо наркотично вещество за реклама върху стоки и рекламни продукти." На 23 март поправката в „Държавен вестник" вече е: "Непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на посочено в закона наркотично вещество".
На електронния сайт на парламента е публикувана информация, че на 5 март депутатите са гласували промените във варианта, излязъл в Държавен вестник без възражения в първата редакция. Това е и текстът, за който Първанов е подписал указ. В писмото си до Цачева главният секретар на "Дондуков" 2 Красимир Стоянов пита "какви са били мотивите за тази поправка без указ, защото става дума за неприятен прецедент": "Важно е да се разбере дали промяната е от технически характер или отразява определени бизнес интереси". Експерти веднага напомнят, че когато се променя съдържанието на един закон, това не е техническа поправка. Промяната отново трябва да мине през парламента и да се изпрати на президента, което не е направено.
Още в същия ден става ясно, че председателят на парламента Цецка Цачева е разпоредила издаването на извънреден брой на Държавен вестник, в който въпросната поправка да бъде анулирана. Според съобщението разпореждането за публикуване на поправката не е било подписано от Цачева, а служителите, допуснали обнародването, ще дадат писмени обяснения по случая. Твърденията за обнародване на нелегален закон са несъстоятелни, заявяват от парламента.
Така два дни след избухването на скандала председателят на Народното събрание Цецка Цачева признава в писмо до президента Георги Първанов, че обнародваните в Държавен вестник поправки в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите не са тези, които са гласувани в пленарна зала и впоследствие подписани от президента. Относно оповестеното от Първанов несъответствие в закона за наркотичните вещества, Цачева твърди, че "поправката е извършена в нарушение на чл. 42 ал. 2 от Закона за нормативните актове. Процедура по чл. 65 от правилника за организацията и дейността на НС за поправка на фактическа грешка в приетите вече актове от парламента, не е провеждана. Единствената подписана от мен стенограма е изпратената до Вас за издаване указ за обнародване", посочва Цачева. "Така наречената поправка е влязла в сила и смятам за единствено юридически възможно коректният текст на разпоредбата да бъде възстановен като народните представители гласуват и приемат законопроект за изменение на закона", пише още Цачева до Първанов. Тя коментира, че по време на назначената от нея проверка е било установено, че "действията на служителите на Народното събрание и редакцията на "Държавен вестник" при обнародване на поправката се основат на установена практика през годините, която не е нормативно регламентирана, обратното - считам, че е в противоречие на чл. 42 ал. 2 от Закона за нормативните актове." Цачева се ангажира да сложи край на порочната практика, като инициира поправки на Закона за нормативните актове, на Закона за "Държавен вестник", а при необходимост и допълнение в парламентарния правилник.
И докато юридическият екип на президента проверява гафа със Закона за наркотиците, в писмото на парламентарния председател пише, че „11 поправки на закони са обнародвани, без за това да е издаван указ на президента за последните 10 години". Данните идват от справка, поръчана от Цачева. Първанов коментира, че „това е прецедент в историята на институцията. Поне от времето, когато аз съм президент, не помня такъв случай": „В случая става дума за това, че при Закона за наркотични вещества не просто е прескочен президентът с една редакция, която променя по същество закона, но е прескочен и самият парламент. Подобни промени не може да стават без гласуване в пленарна зала. Случаят според мен може да се тълкува и като нарушение на Конституцията". По-късно по време на обсъждането в парламента на поправката Цачева пита в свое изказване къде е бил президентът в онези 11 случая за последните 10 години, в които е имало гафове с публикувани, без да минат по нужната процедура, текстове в „Държавен вестник".
БСП предлага да се сформира анкетна комисия в парламента, която да разследва скандала с гласуването на закона. От левицата определят случилото се като „пладнешка измама". Според лидера на БСП Сергей Станишев при окончателното разглеждане на промените в Закона за наркотичните вещества заместник-председателят на здравната комисия Пламен Цеков от ГЕБР е прочел пред депутатите в 41-то Народно събрание текст, който не е обсъждан в комисия. Според социалистите приетият текст допуска скритата реклама на наркотични вещества. От БСП допускат, че законът цели да обслужи частни интереси, а случилото се определят като явна фалшификация. От партията дори предоставят архивен запис на въпросното заседание: „Непряка реклама е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на посочено в закона наркотично вещество за реклама на стоки и рекламни продукти". Заместник-председателят на здравната комисия Пламен Цеков от ГЕРБ обаче е категоричен, че e прочел коректно текста от доклада по измененията в закона за наркотичните вещества.
На 29 март главният секретар на президента Красимир Стоянов изпраща писмо до председателя на парламента, в което моли да му бъде предоставена кореспонденцията между Народното събрание и редакцията на Държавен вестник във връзка с публикуваната в бр. 23 на Държавен вестник поправка на параграф 90, точка 6 в новосъздадената точка 30 от Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тя е необходима, „за да извършим възложената ни от президента проверка за прилагането на неговото правомощие по чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България". В писмен отговор от главния секретар на Народното събрание Иван Славчов става ясно, че кореспонденция между Народното събрание и редакцията на Държавен вестник по въпроса за поправката в закона за наркотиците не е открита.
В крайна сметка здравната комисия в Народното събрание прегласува поправката в Закона за наркотичните вещества, за да поправи гафа с нелегитимния текст, публикуван в "Държавен вестник". От обясненията на заместник-председателя на комисията Пламен Цеков от ГЕРБ стана ясно, че той е предложил в залата по-либералния вариант на текста като редакционна поправка по съвет на юристи. Председателят на парламента Цецка Цачева обаче, е подложила на гласуване по-рестриктивния вариант, одобрен от комисията - именно този текст е обнародван в "Държавен вестник" с подписите на Цачева и Цеков и указ на президента.
Два месеца по-късно Народното събрание създава анкетна комисия, която да проучи обстоятелствата около публикуването на поправка в "Държавен вестник", без подписите на парламентарния председател и на държавния глава.
Въпреки че мнозинството поправя гафа, от левицата обявяват, че скандалната промяна в Закона за наркотичните вещества е опит за обслужване на частни интереси, защото с нея се либерализира режимът на реклама с изображения, наподобяващи наркотици. Идеята за анкетна комисия, която да провери обстоятелствата около случая, е подкрепена от парламентарния председател Цецка Цачева. Комисията трябва да работи месец и в нея да вземат участие по един представител от всяка парламентарна група, както и един независим депутат. За неин председател е избран Румен Иванов от ГЕРБ, за негов заместник - Мая Манолова (БСП), а за членове на комисията са избрани Петър Хлебаров („Атака"), Ваньо Шарков („Синята коалиция") и независимият Димитър Чукарски.
На 9 юни по време на заседание на временната комисия в парламента в скандала се замесва и името на депутата от ГЕРБ Светлин Танчев. Тогава депутатите изслушват служители на Народното събрание, замесени в случая. Според разказа на съветника в отдел „Пленарни заседания" Стефан Катев в деня на обнародването на закона за наркотичните вещества в Държавен вестник - 19 март, Танчев отишъл при него и му казал, че има грешка в публикувания текст. След това те отишли при шефката на стенографите Виолета Тасева, на която казали, че стенограмата не е коректно свалена. Според разказа на Тасева пред комисията депутатът от ГЕРБ я уверил, че е сравнил писмения текст със звуковия файл от заседанието и има несъответствия между тях. Двамата дали на Тасева листчето с верния текст на закона и казали, че това се прави със знанието на заместник-председателя на парламента Лъчезар Иванов. След това депутатът от ГЕРБ и съветникът в отдел „Пленарни заседания" отишли при служителя в отдел „Финално законодателство" Ели Коцева, за да й кажат, че поправката се прави със знанието на председателят на Народното събрание. Самата Коцева разказва на депутатите в комисията, че след това уведомила шефката на Държавен вестник Искра Коева.
Слав Даскалов е сочен като сътрудник на депутата от ГЕРБ Светлин Танчев. Даскалов твърди, че не той е дал листчето с лобиския текст. Именно Даскалов е посочен от Танчев като човекът, открил разминаване между обнародвания и прочетения в залата текст. По време на заседанието сътрудникът обяснява, че отношенията му с депутата от ГЕРБ не са финансово регламентирани, а съветите му са безвъзмездна помощ. По думите на Даскалов впечатление му направили думите „непряка реклама" и оттам открил несъответствието. Също така той отрича да е свързан по някакъв начин с производител.
Заседанията на парламентарната комисия, разследваща скандалната поправка, протичат с караници между депутати. Така например на 2 юли заместник-председателят на здравната комисия в парламента Пламен Цеков, изчел лобисткия текст в пленарна зала, е изслушан в комисията. Той си разменя реплики с Мая Манолова от левицата. Заради репликите, които отправи към нея, тя заявява, че ще сезира етичната комисия в парламента. Според Манолова Цеков "нагло лъже". "Направих си труда да събера всички версии, които сте представили, какви са причините да прочетете скандалния текст в пленарна зала. Първо сте прочели коректния текст, второ сте прочели едно листче, което ви е дадено от здравната комисия, след това сте прочели текст, консултиран с юристи от правната комисия, после сте прочели ваше виждане, консултирано с юристи, накрая - проблемът е свързан с късогледството, което имате", обявява Манолова. Цеков отговаря: "Аз съм го прочел случайно и коментирахме конкретните причини за моето изчитане погрешка и това дали съм късоглед или далекоглед ме връща в годините, когато още в първи клас бях с очила и моите съученици се държаха по този начин, по който се държиш ти, но това е характерно за твоето поведение".
На 9 юли анкетната комисия за нелегалната поправка в закона за наркотичните вещества препоръча освобождаването на замесените в скандала Пламен Цеков (прочел лобисткия текст в пленарна зала) и Светлин Тачев (уредил поправката, легализираща режима) от ръководните им постове в парламентарни комисии. Според депутати от комисията Танчев не трябва вече да оглавява комисията по европейски въпроси и еврофондове, а Цеков - да бъде освободен от поста заместник-председател на здравната комисия. И така двамата освобождават ръководните места в парламентарните комисии.
На 29 юли след поредна размяна на обвинения между управляващи и опозиция Народното събрание приема доклада на временната анкетна комисия, разследваща скандалната поправка в Държавен вестник. Той влиза в дневния ред на парламента по искане на Мая Манолова от БСП, която смята, че управляващите не желаят докладът да влезе за обсъждане от 13 юли, когато комисията приключва работа, защото искат да се забрави и да се прикрият други замесени лица. Докато от БСП отново обвиняват ГЕРБ в лобизъм, от „Атака" заявяват, че ще сезират СЕМ заради това, че с обвиненията си левицата прави скрита реклама на алкохолен производител. От ДПС са по-крайни, Христо Бисеров коментира: „Ние сме длъжни да предположим, че става въпрос за престъпление, а не за нарушение на правилник. Ние сме длъжни да допуснем за съществуването и функционирането по този случай на организирана престъпна група по смисъла на Наказателния кодекс. Ако бъде разкрита организирана престъпна група, в която участват и народни представители, това ще отиде в евентуален бъдещ специализиран съд". Председателят на парламента Цецка Цачева определя случая като петно върху нея самата и институцията. По думите й скандалът показва, че депутатите гласуват текстове, без да чуват за какво се отнасят.
Тогавашният председател на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов подава оставка, като името му е замесено не само с този скандал.
*Случаят със скандалната наркопоправка е пример за това как може един закон, взет още като законопроект, да бъде категоризиран като лобистки и да остане такъв в съзнанието на избирателите за управления напред - онези избиратели, които уж имат къса памет. Същите тези избиратели, които ежедневно ходят на работа, борейки не само умората от факта, че и днес ще припечелят само за сметки, а гонейки и нервите от закъснелия градски транспорт, от вдигнатите данъци, от недобрите условия в държавните училищата... Същите тези избиратели, които вечер имат нужда от глътка алкохолна напитка, за да прогонят стреса и да могат да склопят очи до следващото утро... Едва ли тези избиратели си дават реална представа какво гласуват народните избраници всеки ден в парламента и как една думичка в точка еди-коя-си на член еди-кой-си от законопроект еди-кой си може да промени из основи тяхното пребиваване не само в рамките на тази, но и на следваща и по-следваща власт. И макар тук да става въпрос за закон, който не касае толкова пряко битието на българина, утре ще да стане дума за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, за изменение на Закона за лечебните заведения... Дали избирателят може да разчита на бдителността на опозицията или трябва да се надява на добрата воля и „чисти ръце" на управляващите?!
