Най-силните наводнения в Пакистан от 80 години насам създадоха катастрофална ситуация в страната. Стихийното бедствие взе над 1500 жертви. Близо 20 милиона пакистанци останаха без подслон. Оцелелите страдат от остър недостиг на хранителни продукти и питейна вода. Медиците предупреждават, че в засегнатите региони се засилва опасността от епидемии. Потвърден е поне един случай на заболяване от холера. Поречието на река Инд е залято на някои места на разстояние 25 километра от леглото й, но има опасност нивото на водите да се покачи още повече и да предизвика нови наводнения.
Дъждовете междувременно се засилват и наводнения застрашават вече и южната провинция Синд, където се намира най-големият мегаполис в Пакистан - Карачи, с население от 16 милиона души. ООН призова международната общност да събере 460 млн. долара за подпомагане на пакистански семейства, изпаднали в крайна нужда. В страната пристигна по спешност генералният секретар на световната организация Бан Ки-мун, за да проучи по-добре ситуацията.
„Извънредно съм наскърбен от разрухата, предизвикана от наводненията. Бил съм свидетел на множество катастрофи из цял свят, но не съм виждал нищо подобно, защото мащабът на тази катастрофа е тъй голям, че от нея е пострадал всеки десети пакистанец", заяви Бан на обща пресконференция с пакистанския президент Асиф Али Зардари.
„За мен това бе много тъжен ден. Никога няма да забравя размаха на разрушенията и страданията, които видях днес", добави генералният секретар на ООН. Той заяви, че организацията отпуска допълнително 10 млн. долара от своя фонд за непредвидени разходи. С това общият обем на помощта, предоставена от ООН, възлиза на 27 млн. долара. Тези средства обаче явно не са достатъчни. Бан Ки-мун отново прикани другите държави да подпомогнат бедстващата страна.
„Пакистанският народ има нужда от храни, временни жилища, лекарства, чиста вода - заяви генералният секретар на ООН. Всички сме дълбоко загрижени от разпространението на стомашни и други заболявания, предавани чрез водата. Налага се да предприемем общи усилия, за да осигурим необходимите медикаменти и лечение", отбеляза той.
Мащабът на международната помощ за Пакистан до момента обаче е твърде незначителен. Международните донори гарантираха едва 93 млн. долара от необходимите 460 млн. При това само пет държави (Австралия, Великобритания, Дания, Норвегия и САЩ) отпуснаха на практика по над 5 млн. долара. Обещаният от Саудитска Арабия транш от 100 млн. все още си остава чиста риторика.
Постоянният представител на Пакистан в ООН Замир Акрам се оплака в специално изявление от „забавената реакция" на международната общност. „Не мисля, че Пакистан е изоставен в бедата. Светът научава все повече за мащаба на разрушенията от небивалите наводнения, съответно нараства и помощта", отбеляза дипломатът. Според него обаче мудността на Запада може да е добре дошла за радикалните ислямисти, които дори отправят призиви страната изобщо да откаже международна помощ.
Гледището на Акрам споделят и някои политически експерти, според които е напълно възможно талибаните да се възползват от катастрофалното положение и да привлекат ново значително попълнение в своите редици - хора, пострадали от наводненията и неполучили от властите реална помощ.
Пакистанското талибанско движение вече прикани правителството да откаже международната помощ и обяви, че поема задачата да събере средства със собствени сили. Говорителят му Азам Тарик заяви, че ако държавното ръководство отклони помощта на международната общност, ислямската организация е готова да осигури всички необходими финанси.
Защо всъщност световната общност се отнася толкова пасивно към пакистанците, страдащи от стихийното бедствие? Не на последно място заради формирания на Запад образ на Пакистан като държава, в която религиозните екстремисти водят свободен и охолен живот. Ще отбележим, че талибаните вече неведнъж са отхвърляли международната помощ. Освен това движението не един и два пъти е организирало нападения срещу международни хуманитарни организации.
Според талибанските активисти, тези организации пропагандират западни ценности и натрапват на хората прозападен стил на мислене. Затова много хуманитарни сдружения просто се страхуват да изпращат свои служители в пострадалите провинции, за да контролират разпределението на помощите. Положението с хуманитарните мисии се влоши още повече след неотдавнашното жестоко убийство на лекари в съседен Афганистан.
Явната апатия и „нежеланието" да бъдат подпомагани пакистанците, връхлетени от страшна беда, проличават с пълна сила, щом погледнем частните дарения, заемащи винаги съществен дял в помощта за пострадалите от природни катаклизми. По думите на Мария Рицер, активистка на германската благотворителна фондация „Акцион Дойчланд хилфт", седмица след януарското земетресение в Хаити организацията получила 10 милиона евро само от граждани на федералната република, а сега за същото време успяла да събере едва 200 000 евро.
Изграждането на положителен имидж на Пакистан се спъва и от силно развитата корупция, която възпрепятства доставката и справедливото разпределение на помощите. Същевременно пакистанските талибани засилиха нападките срещу властите, неспособни да мобилизират войската в помощ на пострадалите. Те разкритикуваха и поведението на президента Асиф Али Зардари, решил да не прекъсва западноевропейската си обиколка независимо от критичната ситуация в страната му.
Прочее, ако държавните власти продължат да изчакват помощта от Запада, която явно закъснява, природната катастрофа в Пакистан може да стане повод за сериозни политически трусове. И тогава е напълно възможно в една ключова държава от Южна Азия отново да дойде на власт военна диктатура, каквато е управлявала Пакистан неведнъж от създаването му преди повече от 60 години. При всяко положение американците предпочитат по-скоро да видят в Пакистан един „нов Зиа ул Хак" (диктатор на страната от 1978 до 1988 г. - бел. на изданието), който ще успее да въдвори ред, отколкото радикалните ислямисти от талибанското движение. (БТА)
