Европейският съюз обмисля мерки за подпомагане на големите банки, които имат токсични активи. Този път европейските лидери говорят за „координирана акция", чрез която да се рекапитализират банките. Този сценарий твърде много напомня за случилото се преди три години, когато връхлетя първият етап от кризата. И тъкмо нещата започнаха уж да се оправят, заплахата от втора финансова криза и повторение на рецесията надвисна над Европа. У нас обаче нещата стоят по различен начин - банкова криза нямаше, защото изискванията към банките, опериращи у нас, принципно са доста по-големи, отколкото в повечето европейски страни. Това обаче не спаси страната ни от икономическата криза, от сериозно забавяне на кредитирането и повишаване на броя на необслужваните кредити. Какво всъщност се случва в Европа и как то ще се отрази в България?
Европейските страни трябва да изработят „съгласуван план", за да се спре заразяването на банките с дългова криза. За това призова ресорният еврокомисар Оли Рен. От рекапитализация се нуждаят основно банковите институции, които имат гръцки дълг. „Това не се отнася за всички банки, но очевидно се говори за европейски план. Такова нещо имаше и в Америка", коментира Хампарцумян. На въпрос доколко може да се направи аналогия между САЩ и Европейския съюз в механизма за спасяването на банките, той отговори: „Американската криза не се прехвърля в Европа. Америка има преимущества, тъй като си има печатница в мазето". Хампарцумян бе категоричен, че в САЩ е много по-лесно да се вземе подобно решение, тъй като все пак Европейският съюз се състои от 27 държави - т.е. степента на интеграция на Европа е много по-малка. По думите му „съгласуваният план" няма да бъде изливане на пари в банките, а подкрепа на банките, които имат високи експозиции на гръцки дълг.
И „здравите" европейски банки могат да се „разболеят" само за няколко седмици
Анализаторът Цветослав Цачев заяви, че има огромна необходимост от изработването на съгласувания план, защото механизмът, по който е решен проблемът в САЩ, не сработва в Европа. „За всяка една банкова система се говори, че е стабилна, докато в един момент на всички не става ясно, че е време да се налеят пари, за да се спрат проблемите от лошите дългове", допълни Цачев.
По думите му българските банки не инвестират много в дългови инструменти. „Това, което е интересното, че българските банки страдат от лошото качество на кредитния портфейл, но въпреки това те са на печалба - т.е. нямат нужда от капитализиране", коментира експертът.
По думите му в Европа е точно обратното, тъй като там инвестициите са значителна част от портфейла и когато загубите бъдат материализирани, банките имат нужда от капитал. „Ето защо, от времето, в което една банка няма проблеми, до момента, в който има нужда от спасяване, е няколко седмици", каза анализаторът.
Българските банки са имунизирани срещу европейската зараза
Той бе категоричен, че българските банки са много добре капитализирани, така че е невероятно да ги застигне подобна съдба.
Въпреки че българската банкова система е стабилна, кредитирането все още е далеч от нивата преди кризата. До голяма степен това се дължи на по-завишените изисквания на банките към кредитополучателите, защото кризата ги научи да не раздават кредити без да получат сигурно обезпечение за тях. Другата причина обаче е нивото на лихвите. Те се формират на базата на различни компоненти, коментира анализаторът от „Моите пари" Иван Стойков. Рискът се формира на базата на различни вътрешни и външни фактори, които имат различна тежест при формирането на лихвите.
Без резки промени в лихвите по кредитите у нас
„Не може да видим ясно очертана тенденция, защото лихвените нива от началото на годината не са съществено коригирани", допълни анализаторът. По думите му нестабилността, която идва от Европа, е по-скоро общополитическа, но би се отразила у нас, ако българските банки си набавят по-скъп ресурс от чужбина и след това го продават в България. Това обаче вероятно няма да се случи, защото в банките у нас има много пари, които са „блокирани". Ако се увеличат още лихвите, тези пари със сигурност няма да могат да се върнат в икономиката, а това не е добре нито за банките, нито за бизнеса, допълни Иван Стойков.
От своя страна банкерът Левон Хампарцумян отказа да коментира евентуалното движение на лихвите по кредитите. По думите му лихвите трябва да бъдат „достъпни", а не „високи" или „ниски".
Цветослав Цачев прогнозира, че ако има повишение на лихвите, то ще бъде под процент. По думите му по-големият проблем на бизнеса ще бъде не лихвеното равнище, а дали изобщо ще може да получи кредит.
