Руско-американските консултации за сигурността и отбраната
Руско-американските консултации за сигурността и отбраната / снимки: БГНЕС

Двудневното посещение в Москва на държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс и шефа на Пентагона Робърт Гейтс отново показа, че активните преговори между руските и американските политици за сигурността и въоръженията вървят трудно, пише московският вестник "Время новостей".

Консултациите в Москва не може да се тълкуват като провал или неуспех – резултат наистина нямаше, но всъщност никой не очакваше да има, коментира за "Время новостей" руски експерт. Скоро след срещата президентите на Русия и САЩ ще напуснат постовете си и това от самото начало не вдъхваше надежди за някакви резултати, пояснява той.

Разногласията по повод разполагането на елементи от американската противоракетна отбрана (ПРО) в Източна Европа не можаха да бъдат преодолени. Нещо повече, Владимир Путин намекна, че Русия може да се оттегли от Договора за унищожаване на ракетите със среден и малък обсег (РСМО), подписан от Москва и Вашингтон още по съветско време, през 1987 г., посочва вестникът. Други държави, за разлика от Русия, имат право да развиват тези оръжейни системи и успешно го правят, цитира "Время новостей" думи на руския президент.

Логиката на Москва е напълно разбираема и формално тази стъпка не е насочена срещу САЩ, коментира изданието. Близо до руските граници се намират Иран, Пакистан, Индия, Северна Корея. Тази страни разполагат с нарастващи арсенали от ракети, каквито Договорът за РСМО забранява на Русия да притежава. Близо до границите на САЩ обаче такива държави няма, изтъква вестникът.

Няма смисъл Русия да се връща към въпроса за ракетите със среден обсег, заявява в интервю за "Газета" друг московски аналитик. Договорът е изпълнен "за отличен", всички ракети са ликвидирани, а заедно с тях и сътрудничеството в производството им. Днес Русия няма нито съответните кадри, нито научна база, нито производства. От денонсирането на Договора за РСМО може да спечелят само САЩ, които разполагат с далеч повече мощности, твърди експертът.

САЩ са наясно, че Русия няма нито сили, нито желание да започва пълноценна надпревара във въоръжаването, коментира пред същото издание политолог от Вашингтон. Естествено американците може да използват повода за пропагандна кампания – ето вижте, руснаците не спазват международните договори. Най-вероятно обаче те ще възприемат изявлението на Путин като част от пазарлъка, нищо повече, добавя той.

Методът на завоалираните заплахи обаче има и обратна страна, предупреждава "Газета" и цитира своя московски експерт: "Ако Русия наистина поднови темата за ракетите със среден обсег, това ще е добре дошло за американците, които тъй и тъй ще си останат недосегаеми зад океана. Освен това ще поставим нащрек Европа, а тъкмо това желаят американските ни приятели".

Москва не бива да представя възможните си стъпки като противодействие срещу натовските страни и евентуалното разполагане на ПРО на САЩ в Европа, смята руски политолог, цитиран в "Независимая газета".

Ответните мерки може да бъдат много сериозни. В балтийските страни членки на НАТО, е възможно да се разположат такива ракети със среден и малък обсег, каквито ще могат за нищожно време да стигнат основните обекти от руската система за управление, обяснява експертът.

Според него ще е по-правилно Договорът за РСМО да се запази, за да не се разрушава договорната база, създадена още по времето на Студената война. Възможно е да се намери компромисно решение за разполагане на РСМО в онези региони, откъдето идва реалната ракетно-ядрена заплаха, пише "Независимая газета". Изданието припомня, че външните и военните министри на Русия и на САЩ се споразумяха да продължат дискусиите за тези ракети. /БТА/