"Дворецът на парламента" в румънската столица Букурещ
/
ThinkStock/Getty Images
Двама кръвопийци са повлияли трайно на съдбата на румънската столица Букурещ. Днес кръвожадното им дело се продължава от други, а прочистването на терена изглежда непосилна задача.
Следобедът е горещ, тъй че кафенето в този моден букурещки квартал е отворило витрините си към улицата. Вътре на сладка приказка седят онези, които могат да си позволят високите цени, а улицата навън, както винаги, е задръстена. Около 40-годишен чужденец с прошарена коса и добре скроен костюм седи край една маса и си говори на английски с две брюнетки. Дрешките им пасват към скъпото кафене. За дългите им крака да не говорим. Малко по-късно мъжът става, качва се в своето Бентли отпред и отпрашва нанякъде. А двете брюнетки лениво прекосяват улицата, добре съзнавайки какво впечатление правят.
На отсрещния тротоар те подминават едно слабичко, невзрачно момиче, което им прави път и после дълго гледа подир тях. Сякаш за миг са се докоснали две вселени, които нямат нищо общо помежду си. Момичето носи червена светлоотразителна жилетка: тя е от чистачите на улицата. Предстои ѝ до късно през нощта да събира екскрементите на големия град.
Тера инкогнита
Букурещ – градът, който почти никога не се появява на синоптичната карта по западните телевизии. Многомилионният град, където уличните чистачи досред нощ се борят срещу мръсотията, въоръжени само с по една метла. Градът, където през пролетта стотици хиляди демонстрираха за повече чистота в политиката…
Този град го няма на синоптичната карта. Той е тера инкогнита. Макар че не е сам. Какво е времето в Тирана или в София, например – това също не интересува никого на запад.
За съдбата на този град важна роля играят двама кръвопийци. Първият направи страхотна филмова кариера. Точно тук, на ключово място по пътя от Карпатите към Черно море, княз Влад Цепеш, прототипът на Дракула, някога издигнал своята крепост, от която управлявал Влашко.
ThinkStock/Getty Images
Но Цепеш направо бледнее в сравнение с тежко увредения Чаушеску – комунистическият "княз на мрака". В буквалния смисъл, защото през 1980-те години цялата страна тънеше в мрак, а правителството правеше икономии. И в същото време съвсем близо до руините от крепостта на Цепеш Чаушеску издигна своя собствен княжески дворец със стотици монументални зали, построен върху многобройни конфискувани имоти и с цената на чудовищен принудителен труд и изселвания. Крепостта на Цепеш без проблеми се побира в две-три от залите на този дворец. Чаушеску го беше нарекъл "Дом на народа", а днес са го прекръстили на "Дворец на парламента". За този оптически терористичен акт, за този взрив на насилието от камък и цимент това прекръстване си е истинско повишение. А всъщност трябваше да го вдигнат във въздуха.
Новите кръвопийци
Защото сградата е някакво уродство, с което градът е принуден да живее. Многобройни депутати, чийто офиси са в нея, бяха обвинени в корупция. Но не са само те – съдии, държавни служители, бизнесмени гледат само как да натъпчат собствения си джоб. Своего рода кръвопийци и те. А управляващите социалдемократи се опитаха да отслабят тъкмо институцията с най-голямо доверие: антикорупционната служба. Защото корумпирани има във всички партии, но при социалдемократите те очевидно са най-много.
БГНЕС, архив
В началото на годината хората се надигнаха. Докато в Унгария и в Полша демагогията и ксенофобията отдавна са залели улиците, румънците излязоха по улици и площади, водени от демократични, граждански пориви. Тогава всички се надявахме, че искрата на гражданското общество ще запали по-голям огън. Днес на "Площада на победата", където тогава излизаха стотици хиляди, са останали няколко знамена и столове, а вечерно време понякога се събират десетина-двайсет души. Шумното улично движение заглушава гласовете им. А социалдемократите явно са си научили урока. Те пак преследват своите цели, но с по-незабележими стъпки. В Румъния опасността за демокрацията идва не отдясно, както е в Полша или в Унгария – тя идва отляво. (…)
Представлението продължава
ThinkStock/Getty Images
Парадът на кръвопийците продължава в Букурещ и до днес. Бизнесменът с добре скроения костюм заминава нанякъде със своето Бентли, двете дългоноги брюнетки разхождат пред публиката своите изваяни във фитнеса тела, а невзрачното момиче и днес ще чисти до среднощ боклука по улиците. Светлините на фаровете понякога ще прихващат умореното ѝ лице, но шофьорите ще са го забравили още в следващия миг. Цистерните и тази нощ ще пръскат улиците с вода. И сякаш целият град продължава да страда от налудничавата си мания за чистота, сякаш всяка нощ се опитва да изпере мръсното си бельо, което на другия ден пак ще изцапа… *Немскоезичният писател Каталин Дориан Флореску е роден през 1967 г. в Румъния, а от 1982 г. живее в Швейцария. През 2011 година му беше присъдена швейцарската Литературна награда.
