Докато дипломатите се надпреварват да сглобят отделните елементи на близкоизточната мирна конференция, която САЩ са решени да свикат през ноември, ключов въпрос остава донякъде пренебрегнат: Как ще бъде измерен успехът, постигнат на конференцията?
Президентът Джордж Буш не даде много насоки по този въпрос, когато в реч на 16 юли обяви идеята за международна конференция. Той каза, че конференцията ще "разгледа напредъка в изграждането на палестински институции, ще търси новаторски и ефективни пътища в подкрепа на по-нататъшната реформа и ще осигури дипломатическо съдействие" за двустранни преговори между израелци и палестинци. Тези най-общи цели обаче няма да са достатъчни.
От самото начало президентът създаде пречки дори за свикването на конференцията, като заяви, че участниците трябва "да подкрепят идеята за създаване на две държави, да отхвърлят насилието, да признаят правото на съществуване на Израел и да поемат ангажимент да изпълняват всички предходни споразумения между страните". Макар и да изглеждат разумни, тези условия за участие в действителност ще представляват бариера за най-важните за успеха на конференцията участници. Сирия не отговаря на посочените критерии, а Саудитска Арабия едва ли ще присъства, ако Дамаск не бъде поканен.
Президентът иска да изключи Сирия по причини, свързани с подмолното поведение на Сирия в Ирак и Ливан. Този подход обаче би могъл да провали самата конференция.
Дори форумът да се състои, без да си поставя далечни цели, Буш рискува да свика среща, отваряща врати към празна стая. Предишни мирни конференции за Близкия изток са постигали успех или са се проваляли по този въпрос, така че е важно да се прецени какво може да постигне една такава международна среща сега в областта на арабско-израелския мирен процес. Четири възможни изхода могат много добре да дефинират успеха.
Първо, конференцията трябва ясно да формулира целта на мирния процес и пътищата за постигане на целта, а тя е да се сложи край на арабско-израелския конфликт. Вече няма логични аргументи за търсене на частични или временни решения, които в миналото се очакваше да изградят доверие, но в действителност го подкопаха. Пътят за постигане на тази цел са сериозни, продължителни преговори - двустранни, но с близкото и активно участие на САЩ.
Второ, конференцията трябва да заеме позиция по най-критичните въпроси, свързани с поведението на страните в конфликта. Палестинците трябва да си тръгнат от срещата с обещание за нулева толерантност към тероризма. Те трябва да се ангажират също с изграждането на институции на държавността като предпоставка за установяване на държавност. Израелците, от своястрана, трябва да поемат ангажимента да преустановят напълно заселническата дейност и да обещаят пълна промяна на настоящите ограничения за придвижването на палестинците на Западния бряг. На конференцията трябва да бъде създадена и система за контролиране на тези дейности, която да държи заинтересованите страни отговорни за действията им. 
Трето, на форума трябва да се постигне споразумение за принципите за информиране на преговарящите страни за окончателните положения. Израелският премиер Ехуд Олмерт и президентът на палестинската автономия Махмуд Абас вече започнаха задълбочени разговори по тези принципи, а и основната задача на конференцията не е да замести тези преки преговори. САЩ все пак трябва да настояват двете страни да се споразумеят за свързаните с преговорите принципи или условия преди самата конференция, така че да се очертае пътя за по-нататъшни сериозни преговори. Тези принципи трябва да се отнасят до ключови въпроси като територията, сигурността, бежанците и Ерусалим.
И накрая, конференцията трябва да предложи реалистичен график за преговори и основни ориентири за преценка дали заинтересованите страни се движат съобразно графика. Крайните срокове в Близкия изток, а и другаде, обикновено не се спазват, но поне водят до концентрация на колективното мислене с приближаването на критичната дата. Отсъствието на крайни срокове и график със сигурност ще бъде знак, че подходът не е сериозен.
Алтернативата на тези четири възможни развоя е една провалена конференция. Няма особена полза, нито голяма опасност, от свикване на среща с ограничени цели и без продължение. Враговете на мира, особено Хамас и Иран, с готовност ще се възползват от евентуален провал. Конференция, създаваща илюзията за напредък, но без реално съдържание, ще е най-добрата новина за тях, така че това задължава администрацията на Буш да вдигне летвата пред форума и да определи сериозни цели, които да гарантират успех.
(*) Даниъл Кърцър преподава близкоизточна политика в института "Удроу Уилсън" към Принстънския университет. Той е и бивш посланик на САЩ в Египет и Израел./БТА/
Трето, на форума трябва да се постигне споразумение за принципите за информиране на преговарящите страни за окончателните положения. Израелският премиер Ехуд Олмерт и президентът на палестинската автономия Махмуд Абас вече започнаха задълбочени разговори по тези принципи, а и основната задача на конференцията не е да замести тези преки преговори. САЩ все пак трябва да настояват двете страни да се споразумеят за свързаните с преговорите принципи или условия преди самата конференция, така че да се очертае пътя за по-нататъшни сериозни преговори. Тези принципи трябва да се отнасят до ключови въпроси като територията, сигурността, бежанците и Ерусалим.
И накрая, конференцията трябва да предложи реалистичен график за преговори и основни ориентири за преценка дали заинтересованите страни се движат съобразно графика. Крайните срокове в Близкия изток, а и другаде, обикновено не се спазват, но поне водят до концентрация на колективното мислене с приближаването на критичната дата. Отсъствието на крайни срокове и график със сигурност ще бъде знак, че подходът не е сериозен.
Алтернативата на тези четири възможни развоя е една провалена конференция. Няма особена полза, нито голяма опасност, от свикване на среща с ограничени цели и без продължение. Враговете на мира, особено Хамас и Иран, с готовност ще се възползват от евентуален провал. Конференция, създаваща илюзията за напредък, но без реално съдържание, ще е най-добрата новина за тях, така че това задължава администрацията на Буш да вдигне летвата пред форума и да определи сериозни цели, които да гарантират успех.
(*) Даниъл Кърцър преподава близкоизточна политика в института "Удроу Уилсън" към Принстънския университет. Той е и бивш посланик на САЩ в Египет и Израел./БТА/
