Дали са прави българските производители, като твърдят, че големите търговски вериги им извиват ръцете? Дали имат основание да протестират, че чуждите търговски вериги им налагат диктат, от който страдат не само те самите, а и ние потребителите? Заради този диктат в хипер и супермаркетите се продават храни със съмнително качество, които ние купуваме, твърдят производителите. Ето какво казаха още в предаването „Кой говори" по Дарик специалисти в областта:
Според Мариана Кукушева, председател на хлебопроизводителите и сладкарите в България, в периода на встъпване на търговските вериги в България е пропуснат един момент, в който тогавашното правителство да договори 51% от стоките, които се продават в тях, да бъдат национално производство. На този етап повечето търговски вериги са чужди и предлагат стока, която е внос.
Тя обясни, че има няколко съществени проблема, които стоят пред българските производители. Един от тях опира до забавени разплащания между доставчика и търговеца, тъй като в договора между двете страни са фиксирани 20 дни от датата на доставка, но те не се спазват. Този срок понякога достига и до 120 дни на забавяне. „Това забавяне говори ясно и конкретно за едно безлихвено кредитиране от българския бизнес на търговски вериги и на други икономики, защото във веригите ежедневно българският потребител се разплаща кешово", допълни още тя.
Другият проблем, който тя посочи, е определянето на лимит на търговски надценки на двата вида стоки - хранителни и промишлени и допълни, че не е нормално храните да се движат с търговска надценка между 30 и 50%. Това означава, че ако условно потребителят плаща 1 лв. за един продукт, производителят получава 0,50 ст., с което производителят трябва да разплати задължението си към държавата като ДДС, като заплати, осигуровки, кредитиране, транспортни и енергийни разходи, каза още председателят на хлебопроизводителите и сладкарите в България. „Третото нещо, на което държим е определяне на ясни критерии какво е пазарна сила, кой и как би могъл да я използва", допълни тя.
В цялата тази ситуация са засегнати и потребителите, тъй като те са тези, които плащат сметката, обясни Богомил Николов от асоциация „Активни потребители". Той обобщи, че на пръв поглед потребителят има полза от наличието на търговски вериги, защото е по-евтино, отколкото в кварталния магазин и печели по-ниски цени. „След като обаче производителите се надигат, вероятно тези цени са постижими единствено чрез компромис с качеството", каза още Николов.
Според Георги Стоев, икономически анализатор от Industry Watch, годишният разход, който българските домакинства правят за храна, алкохол, тютюневи изделия, облекло, обувки и всички останали бързооборотни стоки, е около 10 млрд. лв. за цялата икономика. Вносът на потребителски стоки е близо 5 млрд. лв. и около половината от това, което употребява българинът, се внася от ЕС, каза още Стоев.
„Говори се за това, че държавата по някакъв начин трябва да подкрепи бизнеса, че трябва да се създават друг тип работни места. Няма как това да стане, при положение че в момента, в който ограничим бизнеса в даден сектор да се развива, този сектор ще бъде наводнен с внос от ЕС. В свободното движение на хора и стоки няма как да ограничим предприемаческата енергия само в някои насоки", допълни той.
Според него българската икономика в голямата си част е ориентирана към износ на суровини и материали и към внос на потребителски стоки.
Председателят на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева обясни, че към момента всички храни и напитки, които влизат от Единния европейски пазар в България по никоя нормативна уредба не подлежат на изследване в акредитираните български лаборатории към Агенция по храните.
„Те се движат с лист хартия. Некотролираният състав и качество на тези продукти е поради липсата на нормативна уредба. Българското производство е контролирано ежечасно и в това няма нищо лошо", допълни Кукушева.
По този въпрос Богомил Николов обясни, че в рамките на Европейския съюз не трябва да се прави разлика между държавата производител. Според него ако има стриктен контрол върху качеството и прозрачна информация върху продуктите, потребителите ще са доволни.
