Бивш агент на КГБ в ГДР, превърнал се във влиятелен ръководител, Владимир Путин, чиято кандидатура за президентските избори в Русия през 2012 г. бе обявена, наложи за 12 г. на власт политическа система "по мярка" в името на стабилността и във вреда на свободите.
Когато през август 1999 г. той бе назначен за министър-председател от дискредитирания и подвластен на алкохола президент Борис Елцин, Русия бе страна, отслабена от икономическата криза от 1998 г.
Човек на дисциплината, привърженик на силната държавната власт, Путин, който е юрист по образование и е служил в Първи отдел на КГБ - съветските служби за външно разузнаване - започва да изгражда авторитета на държавата, формирайки истинска вертикала на властта, зависеща единствено от него.
На Борис Елцин и на антуража му особено се харесаха дискретността и ефикасността на този мъж с олисяло чело и остър поглед, служил в кметството на Санкт Петербург, а след това в администрацията на Кремъл, преди да бъде "спуснат с парашут" начело на ФСС (Федералната служба за сигурност, наследничката на КГБ).
Владимир Путин иска да сложи финална точка на разпадането на Русия. Той бе силно белязан от разпадането на СССР, което преживя етап по етап в Дрезден, ГДР, където работеше за КГБ от 1985 до 1990 г. По-късно той определя изчезването на Съветския съюз като "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век".
Изковавайки си образа на твърд водач, на 1 октомври 1999 г. след вълна от атентати той започва втората чеченска война - кървав конфликт, съпроводен от руски издевателства и свирепа бомбардировка на Грозни.
Тази война го прави популярен в Русия, но му спечелва и репутацията на авторитарен ръководител на Запад.
Когато Борис Елцин се оттегли в края на 1999 г. и остави властта на Путин, той вече се бе наложил като новия силен човек на страната, роля, която запазва и до днес.
След като лесно спечели изборите през 2000 г., Путин ускорено започна да налага властта си, опирайки се на "силовите структури" - тайни служби, армия и полиция - и на приближените си в Санкт Петербург, в миналото Ленинград, където е роден на 7 октомври 1952 г.
В първите години след 2000 г. той вкара в пътя "олигарсите" - безскрупулните бизнесмени, натрупали богатства, възползвайки се от непрозрачните приватизации през 90-те години. Путин им забрани да се месят в политиката и медиите, както направи с Владимир Гусиски, лишавайки го от най-ценното му притежание - емблематичния ТВ канал НТВ, преди да го принуди да емигрира.
Той отстрани също милиардера Борис Березовски, бивша влиятелна личност, който бе принуден да избяга в Лондон.
През 2003 г. жертва на системата Путин стана собственикът на петролната компания ЮКОС Михаил Ходорковски, който бе осъден и хвърлен в затвора.
Кремъл превърна всички телевизии, чийто свободен тон от 90-те години го дразнеше, в говорители на режима и малкият екран сега хвали Путин като спасител на нацията.
С риск да изглежда, че изгражда култ към личността си, Путин не се колебае да се изтъква, като участва в демонстрации по джудо - той е притежател на черен пояс, язди гол до кръста на кон в тайгата или гаси огън, управлявайки самолет - водна цистерна.
Владислав Сурков, един от идеолозите на руската власт, дори нарече Путин "щастливо провидение, което Бог и съдбата изпратиха на Русия, когато е изживяваше труден период".
Тъй като през 2008 г. завърши и вторият му президентски мандат, той трябваше да напусне Кремъл, но не се отказа от властта и повери президентството на един от близките си сътрудници Дмитрий Медведев, а сам пое поста министър-председател. Четири години по-късно той е истински силният човек на страната.
И макар слабостите на Русия да са очевадни - хронична корупция, окаяни инфраструктури, демографска криза, ислямисти бунт в Северен Кавказ и атентати, Владимир Путин не признава никакъв провал.
